0
1760

По-добре късно, отколкото…

Христо Йоцов на 60 – Концерт на Биг Бенда на БНР

Христо Йоцов

Познаваме се от ученическите години, заедно бяхме и в Ансамбъла на строителни войски. За първи път писах за „Акустична версия“ преди 35 години (май още преди Европейската награда от Леверкузен), следя кариерата и успехите му, слушам музиката и аранжиментите му, комшии и приятели сме, а и колеги в Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“. И въпреки това неизменното любопитство, когато слушаш музиката му или общуваш с Христо Йоцов, винаги се възнаграждава и добавя нови нива на удоволствие и откривателство през неизчерпаемата му енергия и искрящ талант.

Христо се появи в един момент на увеличаващ се интерес към джазовата музика у нас и още от началото на 80-те е на гребена на тогавашната „млада“ вълна в този жанр. Тогава джазът – макар и вече с много стилови насоки, все още бе повече с клубен и концертен профил, нежели градински и площаден такъв. Софийската джазсреща и бутиковите фестивали в Русе, Сопот и другаде набираха скорост, изстреляха се на джазовото поле такива разнопосочни в стилово отношение индивидуалности като Антони Дончев и Боян Воденичаров, Томислав Байнов и Васко Пармаков, Камелия Тодорова и Йълдъз Ибрахимова, Веселин Койчев и Любо Денев, Ибряма и Димо Георгиев, Теодосий Спасов и Стоян Янкулов и т.н. Израснал в музикантска фамилия с много разклонения, Христо Йоцов зае първенствуващо място сред емблематичните български джазови музиканти по респектиращ с многостранните му дарования и постижения начин. А впоследствие се разгърна както като неуморен мотор на различни проекти и формации, така и в преподавателската си дейност, в симфоничния жанр и в театралната музика.

„Всеки наш концерт днес е исторически“ – каза в началото на вечерта на 12 ноември в Първо студио на БНР неговият отдавнашен музикален съратник и понастоящем диригент на Биг Бенда на БНР Антони Дончев, цитирайки големия Авишай Коен (думи след участието му седмица преди това в Пловдивския джазфест). И наистина – този юбилеен концерт само с авторска музика, изстрадан с няколко отлагания от март насам заради епидемиологичната обстановка, като по чудо все пак се състоя. Но „по-добре късно, отколкото…“ – както гласеше една от неговите пиеси (впрочем рядко заглавията на пиесите така точно и образно отразяват съдържанието им, както при творбите на Йоцов – винаги и с някакво леко намигване като например в East&West, A Foggy Mood или находчивото съчетание на самбата с такт 7/8 в Sambanitsa). Свързан с Биг Бенда от студентските си години, негов бивш перкусионист и дългогодишен аранжор – Христо Йоцов отново показа, че тук плува в свои води. Драматургично осмислената програма включваше 11 пиеси от началото на 80-те (Ringi-Ringi) до пролетния локдаун – както преаранжирани парчета за „Акустична версия“, така и чисто биг-бендови творби. Изумително извличане и подчертаване на тембровите характеристики на духовите групи; неизчерпаема инвенция на майсторско метроритмично и мелодично преплитане на музикалната тъкан; разгърнати, но никога бъбриви музикални форми; характерното за неговите аранжименти насичане и разлагане на монолитния бендов звук, последвани от ярки звукови протуберанси плюс виртуозната оркестрация – тази „Йоцова“ музикална амалгама придава ярък модерен облик на така традиционалната формация на Биг Бенда. Чак след средата на вечерта в Hot Jamm се насладихме на дългоочакваното соло-барабани от Христо Йоцов, докато в Better Later Than  той бе познатият ни виртуоз на вибрафона, допълнил саунда с участието и на валдхорнистите от Симфоничния оркестър на БНР Диана Йоткова и Христо Цачев. Като камерна музика от най-висока проба прозвуча стилната куул-балада Slow&Cozy, стоплена от солата на пианото и вибрафона, а бисът Black Pepper обилно ни поръси и зареди с настроение. Равностойни солисти в много пиеси бяха и инструменталистите от Бенда –китаристът Огнян Весков, тромпетистът Мартин Ташев, тромбонистът Цветан Троянски и Владимир Мичев, саксофонистите Димитър Льолев, Арнау Гарофе, Атанас Хаджиев и Петър Момчев, басистът Димитър Шанов. Специални поздравления заслужава Антони Дончев както за великолепните му сола на пианото, така и за подготовката на този труден репертоар и за блестящата форма на Биг Бенда на БНР.

„Да отворим очите, ушите и душите си“ – призова ни развълнуван Христо в края на концерта. Отворихме ги, наситихме ги с позитивните вибрации на неговата музика и очакваме скоро следващите ни срещи. Ако е рекъл КОВИД...

Дoц. д-р Момчил Георгиев преподава „Управление на музикалните изкуства“ в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. Има 4 книги и над 120 статии и рецензии у нас и зад граница. Програмен координатор е на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“. Член на американската Асоциация на джазовите журналисти.