По обед

Очите на един възрастен мъж са развълнували Димитър Радев, селекционера на рубриката ни за късометражни филми „15 минути”.

 „По обед”, 4 мин., 2010 г.

Сценарист: Светослав Валадимиров

режисьор: Тома Вашаров

оператор: Иван Вацов

художник: Георги Тодоров-Жози

музика: Ернесто Паредано

участва: Иван Спасов

„Персонажите произлизат от нас, те са самата наша съкровеност.”

 Микеланджело Антониони

Преди няколко дни, когато гледах филма на Тома Вашаров „По обед”, си помислих, че искам да е по-дълъг. Може би за да погледам по-дълго очите на възрастния мъж. Тези очи, пълни с бенгалски огън, толкова дълбоки и сякаш постоянно разплакани, че тъгата им прелива в море от чувства. И тези чувства разказват един цял живот.

Радост и меланхолия, тъга и милост се излъчват от съществото на възрастния мъж. Той се казва Иван Спасов. Очите на стареца за мен имат силата да са  по-изразителни от Рилските езера и ме карат да мисля, че човешките очи откриват повече тайни за природата на живота от всичките чудеса на света. Бай Иван е пенсионер, починали са всичките му близки – жена му и децата му, има само една котка, за която се грижи. Живее сам с нея в малко жилище. Той е на 82 или 83 години, Тома го срещнал случайно в пенсионерския клуб, докато търсел човек за филма си. Другите играели карти и табла, а той стоял сам мълчаливо на една маса и на Тома му допаднала неговата тишина. И когато съвсем скоро се срещнах с Тома, за да ми разкаже повече за филма и за себе си, той ме „привлече” с историята за бай Иван.

Тома убедил бай Иван да участва във филмчето му. И тъй като в една от сцените бай Иван яде супа, Тома го попитал каква супа иска. Бай Иван му казал, че от 20 години не бил ял супа топчета, и жената на Тома му сготвила за снимките цяла тенджера. Бай Иван толкова харесал супата, че даже когато Тома спирал камерата, бай Иван продължавал и продължавал да яде.

Още нещо интересно от снимачния процес. Наложило се Тома да направи 12 дубъла на кадъра с бай Иван и мравката, когато той я „замита” в шепата си заедно с трохите от масата. Бай Иван се страхувал да не убие мравката и така 11 пъти все загребвал трохите около нея, притеснен да не я нарани.

Когато Тома ми говореше за бай Иван, за самотата му и за неговата котка, се отнесох, спомняйки си за стария Саламано от „Чужденецът” на Камю. Моят въображаем образ на Саламано, особено след като е загубил кучето си и се надява някой да му го върне, има нещо от енергията и осанката на Иван Спасов. Имам усещането, че във филма той също като Саламано е в очакване. Но някак бай Иван е по-светъл и в очите му има една тайнствена тържествена нишка, тиха радост, особено когато мравката се е покатерила на един от пръстите му. Тогава очите на бай Иван светят с топлината на неизказана благодарност.

Питах Тома дали е карал бай Иван да заплаче в последния кадър с мравката върху ръката му. Тома ми отвърна, че очите на стареца винаги изглеждали така навлажнени. Никаква магия на киното, никакъв препарат за сълзи, нищо! Естествено станали нещата. Бай Иване, ако четеш това, ако някой ти го чете, ако някога се срещнеш с тези мои думи, те са сърдечен поздрав към теб!

Димитър Радев

Тома Вашаров е роден през 1977 г. в София. През 2005 г. получава диплома за режисьор от ЮЗУ „Н. Рилски”. Участва в обучения и уъркшопи по програма Медиа на ЕС като Sarajevo Talent Campus, Berlinale Talent Campus, TOSMI и How to Say It, TV science, Power of film. През 2005-2007 г. неговият късометражен филм „Целувката” получава 5 награди и е селекциониран на повече от 30 международни фестивали. Филмът е излъчван и по Dicovery Channel (Latin America). Към февруари 2013 г. е гледан от над 10 милиона и 200 хиляди души в youtube, което го прави един от най-гледаните български филми. През 2009 г. Тома Вашаров завършва „Всичко за теб”, финансиран от Националния филмов център. С този филм той печели 3 награди и е номиниран на повече от 20 фестивала, сред които Sao Paolo, Huesca, Uppsala, Brest, Dresden, Interfilm Berlin, Munich IFF.

„По обед” (2010) е селекциониран в Short Film Corner на фестивала в Кан и получава третата поредна за режисьора номинация за наградата Jameson на София Филм Фест. Филмът попада и в специална селекция от късометражни филми, прожектирани два месеца в метростанциите на Барселона. Тома Вашаров е участвал във филмови, телевизионни и рекламни продукции като асистент режисьор, оператор, звукорежисьор, композитор. Има 10 годишен професионален опит като режисьор по монтажа. В периода 2009-2013 е асистент по филмов и телевизионен монтаж в ЮЗУ „Н. Рилски”. Понастоящем като собственик на продуцентска компания е режисьор и продуцент на филми, музикални и рекламни клипове. Последният му музикален видеоклип, заснет върху класическо музикално произведение, е цитиран в личния блог на Опра Уинфри.