3
861

По следите на една история

„Кутрета”, Филип Флориан, превод от румънски Ванина Божикова, издателство „Сиела”, 2014

florian2
Foto Polirom

Едно момче обикаля около стените на близката римска крепост и копае, за да събере червеи за стръв. В историята нищо не се казва дали риболовът е успешен, но момчето попада на човешки кости. На много човешки кости.

kutreta1След това в крепостта започват да пристигат полицаите, след тях са археолозите, по-късно идват и прокурорите, заедно с тях и медиите, а малко по-късно и бившите политически затворници, и зяпачите. В следващите дни в малкото градче се говори единствено за масовия гроб в крепостта. Политиците дават интервюта, археолозите правят догадки, докато чакат да продължат работата си, бившите политически затворници следят изкъсо нещата, за да не остане нещо прикрито и някое престъпление от времето на комунизма да не бъде премълчано. Загадката се усложнява и от факта, че скелетите са непокътнати с едно изключение – липсват част от фалангите на пръстите на ръцете. Липсват кутретата.

И така – какво имаме? Исторически трилър? Криминална история? Всъщност не. „Кутрета” на румънския писател Филип Флориан не разчита на криминалния сюжет. Филип Флориан използва онзи момент, в който разследването е забуксувало и героите се споглеждат един друг с подозрение, за да започне истинската история. Така, докато чакаме екипа аржентински антрополози и криминалисти да пристигне от другия край на света и да се произнесе дали имаме политическо престъпление или масов гроб от преди два-три века, можем да видим с какви герои разполагаме.

На първо място Онуфрий – или Герги, или Перчеместия, както ви е удобно. Под това име се крие мъж, който никога не сваля шапката си, защото тя скрива необикновения му перчем, който расте с часове и трябва да се подстригва няколко пъти на ден. Сред забележителните постъпки от живота на Онуфрий са още пробождането с ножица на лявото бедро на Младенеца от една икона и преписа на Евангелието с боровинково мастило върху смърчова кора, което той скрива от любопитни очи в една пещера. Сега Онуфрий извършва панихида до масовия гроб и става герой в журналистическа статия от четирийсет реда.

След това е ред на леля Полин – ненадмината тълкувателка на сънища и чудеса; на Думитру Д. – деветдесетгодишен изтънчен майстор на специалитета „гълъби на фурна със сос от бяло вино”; на Еужения Ембъри, вдовица на лорд Ембъри и притежателка на шест котки; на фотографа господин Саша, който храни своята камила Аладин с телешко варено. Трябва да се обърне подобаващо внимание и на младия археолог, който се рови из прашните архиви на библиотеките и му трябва известно време да разбере, че влюбването е най-добрият лек срещу язва.

Филип Флориан създава галерия от необикновени образи, заплита сложни връзки и трябва известно усилие, за да се ориентира човек и да проследи всички сюжетни линии и разклонения, които тръгват в романа. Но пък този похват не е избран случайно – Флориан смесва в едно действителност, документалистика, митология, политическа сатира, фолклорни мотиви и любовна история. Човек остава с усещането, че тази книга е игра, вид пъзел или своеобразно разследване, който трябва сам да подреди, за да продължи нататък. Пък и Флориан добре работи с иронията. Така, както младият архитект се пита: Боже, какво ли щях да правя, ако леля Полин не ми разказваше сънищата си всяка сутрин?

Колкото до разкриването на истината за масовия гроб – „Кутрета” е от онези романи, в които решаването на загадката не е най-важната част от историята. Има и такива книги.