0
2012

По следите на изгубената софийска кинокултура

„Летопис на нямото кино в София (1896–1933)“, Петър Кърджилов, Ирина Китова, Зорница Кръстева, издател „Културен център Г8“, 2022, 236 с.

Обикновено фактите са наричани „голи“, „сухи“ и „скучни“. В тази книга обаче, съставена от многобройни снимки, факсимилета, копия на вестникарски съобщения от епохата и кратки обяснителни бележки, именно фактите, документирани словесно и визуално, придават на разказа свежест, сочност и аромат. Те представят една страна от живота на София в края на XIX и през първата третина на ХХ век, по начин, който ни кара да почувстваме, да помиришем, да чуем звуците на града, въпреки че книгата се отнася за епохата на нямото кино. 

Тя е оформена като стар албум, разглеждането на който винаги ни настройва съзерцателно и носталгично. Чрез представителните фотографии от различни епохи в него откриваме как се е променяла модата в облеклото и прическите и как са се развивали отношенията между нашите далечни роднини. В този албум обаче се срещаме не със снимките на нашите предци: от бебешките пелени, през кринолините и бляскавите парадни униформи до достолепието на многолюдните семейни фотографии. В луксозното черно-бяло издание на „Културен център Г8“ откриваме как киното, онова невръстно отроче в семейството на тогавашните светски забави, пораства и постепенно заприличва на онази многоглава хидра, предвещаваща модерния филмов бизнес.

Летописът следва хронологията, но освен обективен опис, той ни дава и знание за трансформациите във времето: как се случват нещата, какво се променя и какво си остава същото. Страниците на тази книга ни разкриват как киното постепенно търси себе си и намира своето място сред другите форми на развлечение, изкуство и култура през първите близо четирийсет години, след като се настанява в полите на Витоша. „Семейният“ киноалбум документира обаче не само нашите предци, но и „гостите“, приети в „дома“, защото първите, запалили фенера на филмовия прожекционен апарат или завъртели ръчката на кинокамерата, са чужденци. Сред тези имена на пътешественици с камера в ръка, обикаляли из „Дивата Европа“, както са наричани източните ѝ покрайнини, изпъква името на Чарлз Нобъл. Той е създател на най-голямата поредица от филми, заснели през първото десетилетие на ХХ век живота в българските земи, сред които и борбата за освобождение на Македония. Неговите филми са били гледани не само от зрителите в България, но и на много други места по света. 

 

Отначало киното придружава и допълва другите забавления – филмовите прожекции са част от програмата на пътуващи фокусници и организатори на различни модерни атракции или присъства сред актовете на вариететата. Десетина години по-късно то не се задоволява вече само с поддържащата роля, за да застане в центъра на сцената. Тръгнало от фоайетата на най-престижните хотели, от изисканите салони на кафенета и ресторанти, то не след дълго излиза сред народа. Първите филми ни най-малко не се опитват да впечатлят интелектуалците, а се стремят да развличат и образоват простолюдието. Тяхното предпочитано място се оказва оживеният пазар близо до площад „Бански“. Тъкмо там най-известният български „кинопоказвач“ Владимир Петков, с името на когото се свързва установяването на „редовен кинематографски живот в София“, построява своята брезентова шатра-киносалон, носеща гръмкото име „Гранд биограф електрик“.  Историята на киното доказва, че именно масовата непретенциозна, но все пак взискателна публика помага на киното да оцелее и да избегне съдбата на много други временно популярни атракции, бързо преминали в небитието

В книгата е намерило място и представянето на не съвсем бедното българско кинопроизводство през онази епоха, когато на практика почти цялата филмова продукция на Царство България е осъществена в София – от първите хроникални сюжети и „Българан е галант“ до пълнометражни документални пътеписи и последните неми филми на Васил Гендов. За съжаление, те няма как да бъдат оценени по достойнство сред своето модерно и „многошумно“ обкръжение на най-популярните американски и европейски говорещи и музикални кинохитове. Наред с това е проследена историята на всички филмови списания през тези почти пълни четири десетилетия. За първи път в български контекст са ситуирани факти и сюжети за най-известните наши актриси и актьори, направили повече или по-малко успешни кариери в чуждестранното кино – Маня Цачева, Мара Чуклева, Сава Огнянов, Борис Михайлов, Благой Стефанов, Ива Ваня и др. Посочени са и пресечните точки между бурните политически събития и българския киноживот през разглеждания период.    

И все пак, струва ми се, че най-голяма ценност на този албумен летопис представлява детайлното проследяване на историята на местата за гледане на кино и техните оригинални филмови програми. След импровизираните зали за прожекция в началото на декември 1908 година идва времето и на първата сграда в България, а може би и на Балканите, специално построена за филмови представления – „Модерен театър“. Тя, макар и празна днес, продължава с достолепието на спяща красавица да се издига на булевард „Мария Луиза“, очаквайки да бъде събудена за киноживот от някой съвременен принц. Сред десетките по-мощни или скромни конкуренти на „Модерен театър“ през десетилетията изпъква още несъществуващият след 1944 г. „Одеон“, отворил врати през 1910 г., разположен на ъгъла на улица „Цар Симеон“ и „Мария Луиза“. От края на първото десетилетие на ХХ век във всеки момент в София функционират поне три киносалона едновременно, които достигат почти 30 в края на 1920-те. Вероятно мнозина, разлистващи този албум, ще бъдат изненадани да научат имената на около стотина кинозали, някои работили едва няколко месеца, и това колко много от традиционните, вече несъществуващи кина на столичния град всъщност са построени през 1920-те и началото на 1930-те години.   

Вярвам, че дори и най-взискателните академично настроените читатели ще бъдат удовлетворени от коректната и пълна библиография с източниците на стотици публикации. Тяхното издирване, подбор и представяне на страниците на книгата е резултат от дългогодишните проучвания на Петър Кърджилов и неговите научни сътрудници Ирина Китова и Зорница Кръстева, всички те с опит в историческите и архивните изследвания и доказани умения за атрактивно и изискано представяне на подбраната информация. Настоящият „Летопис“ представлява концентрирано и увлекателно допълнение към авторитетните монографии на доктора на изкуствознанието Петър Кърджилов „Озарения в полите на Витоша“ (2016) и „Загадките и времената на „Българан е галант” (2017). Нарастващият брой страници, документиращи и интерпретиращи ранната история на българското кино, не бива обаче прекалено да респектира бъдещите изследователи. Все още има много бели полета, непотвърдени и дори неформулирани хипотези за важни процеси и явления в него.  

Може би най-доброто допълнение към тази книга би била една голяма цветна карта, евентуално създадена дигитално, на която да бъдат нанесени всички онези места и сгради, където са се случвали важните моменти на софийския филмов живот през епохата на нямото кино. Тази карта би послужила като пътеводител на съвременния фланьор кинолюбител, разхождайки се по днешните софийски улици, стъпвайки на същите исторически места, да почувства още по-силно аромата на времето, когато нямото кино е вдигнало толкова шум в младата българска столица.  

* * * 

Книгата ще се разпространява безплатно в два формата като хартиено и електронно издание. Предвид ограничения тираж, изданието приоритетно ще бъде предоставено безвъзмездно на научни, образователни и културни институции с фокус върху филмовата проблематика като институти, музеи, университети, колежи и специализирани училища. Електронният вариант на изданието ще бъде на свободен достъп за всеки, който желае да се запознае с историята на нямото кино у нас.

Александър Донев е филмов експерт и преподавател, доктор по кинознание, киноизкуство и телевизия. Сценарист, режисьор и продуцент на документални, игрални и анимационни филми. Автор на книгите „Помощ от публиката. Българските филми и техните зрители в началото на ХХI век“ (2018) и „Независимите в киното. От Едисон до Нетфликс“ (2019).