0
2089

По следите на обърнатото време

„Тенет“

Кристофър Нолан е майстор на заплетените наративни схеми, но с „Тенет“ е надминал себе си. Драматургичната конспирация, пардон – конструкция, изглежда толкова сложна, че, за да вникне в детайлите ѝ, зрителят трябва да гледа филма поне два пъти. А дори и да сте разбрали интригата в общи линии, след края непременно ще ви се иска отново да проследите сюжета (напред или назад). Както на финала на роман от Агата Кристи или друг майстор в криминалния жанр, след като вече знаем „кой е убиецът“, ни се приисква да си „преговорим“ хода на събитията, за да отбележим всеки малък детайл, в който е било закодирано парченце от пъзела на развръзката.

Сценарият на „Тенет“ е обект на строга тайна. Мнозина от актьорите не са го чели изцяло, а други са го получили само за няколко часа, докато са били „под ключ“. След премиерата нахвърлянето му в кратка анотация не е проблем, но в известен смисъл интерпретацията на фабулата е въпрос на гледна точка, затова е по-практично да обобщим съдържанието и формата на филма в няколко ключови фрази, които изскачат след пролога. След провалена мисия в Киевската опера и чудодейно оцеляване, анонимен агент (от ЦРУ или нещо подобно), когото ще наречем Протагониста, е вербуван от тайнствена организация, за да… спаси света. Не му казват от какво, нито как, още по-малко пък с кого. Знае само един жест и една дума-парола

Tenet

Въпреки енигматичното си звучене на български, в превод от английски думата означава „принцип“ или „убеждение“, най-вече в смисъл на основополагащ елемент от сферата на философията или религията. И двусмислието, което крие едно подобно понятие, би подхождало повече на филма – достатъчно сложен и без неразбираемо озаглавяване. От друга страна, в някои анотации се твърди, че „Тенет“ е името на организацията, която вербува Протагониста, което, честно казано, не се появява в българските субтитри, а би било по-логично обяснение за липсата на превод (в множество страни по света). От трета страна, „тенет“ е

Палиндром

т.е. „една или няколко думи или числа, които се четат по един и същ начин от ляво надясно и от дясно наляво“. А това е важно, защото един от най-забележителните латински палиндроми е съставен от пет думи, с еднакъв брой букви, които подредени в квадрат с пет реда и пет колони, дават хоризонтално и вертикално все същите Sator Arepo Tenet Opera Rotas.

източник wikipedia

И освен, че „Тенет“ изскача от центъра на този „фокус“, тук са също Сатор като руския милиардер Андрей Сатор – злодея от филма на Нолан; Арепо като художника, нарисувал картината, която се превръща в капан за съпругата на Андрей – Кат; Операта в Киев, където започва всичко; и „Ротас“ – компанията на Андрей. Следователно филмът на Кристофър Нолан се нарича „Тенет“, защото е палиндром – в пряк и преносен смисъл, променяйки посоката на „прочит“ на времето. И тук се намесва

Ентропията

известна предимно като „физична величина, която представлява мярка за безпорядъка на термодинамичните системи“ и участник във Втория закон на термодинамиката. При Кристофър Нолан обаче се говори за „обърнатата ентропия“ на предмети (изработени от специален материал), които могат да се движат обратно, т.е. назад във времето. И така от куршумите, които се връщат в пистолета, през автомобилите, движещи се наопаки по магистралата, та чак до времевите пръстени, които „всмукват“ хора и ги „изплюват“ във времево разклонение или паралелна реалност, която се „случва“ в обратен ред. И това ако не е ентропия! С други думи деформацията на времето се оказва най-голямата заплаха за човечеството, пред която бледнее дори ядрената катастрофа. И тъй като става дума за технология от бъдещето, няма как да не се сетим за

Терминатора

с идеята за арогантното потомство, осъзнало антропологичната аксиома, че ако миналото бъде променено, бъдещето може и да не се случи. Така в „Тенет“ мисията на Протагониста се разгръща в измерение, надхвърлящо настоящия момент, като не става дума за пътуване във времето, а за обръщане на хода му, благодарение на което настоящето от минало на бъдещето може да се превърне в… черна дупка. Наред с други физични величини времето и неговата реалност са сред любимите теми на Кристофър Нолан („Генезис“, 2010 и „Интерстелар“, 2014) и той се наслаждава да го деформира във всички посоки, връзвайки на фльонга зрителското възприятие. А повдигнатите сериозни философски въпроси са изобретателно вградени в яростни надпревари и екшън сблъсъци – едно кино на силните усещания, моделирано в стила на 

Джеймс Бонд

Навигирайки в мътните води на международния шпионаж, Протагониста демонстрира британска класа, както в поведението, така и в стила си на обличане. А статута му на футуристичен съперник на 007 е легитимиран от краткия екранен гастрол на самия Сър Майкъл Кейн. Нолан не крие привързаността си към шпионския жанр и включва в своите майсторски замислени „времеви клещи“ много от характерните му елементи: непоколебим герой, коварен злодей, дама в беда, зрелищни акции, руска връзка, издирване на плутоний, световна заплаха и т.н. Но смесена с останалите съставки, рецептата на „Тенет“ надхвърля всички очаквания – и интелектуални, и визуални (както подобава за бюджет от 200 млн. долара), а резултатът е достоен за класата на Нолан, Кристофър Нолан.

„Тенет“
Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияОцеляване или развитие
Следваща статия„Мафията управлява тази държава!“