Начало Книги Библиосвят Превеждайки „Времеубежище“ на Георги Господинов
Библиосвят

Превеждайки „Времеубежище“ на Георги Господинов

Александра Йоаниду
05.06.2023
12364

Александра Йоаниду е преводачката, направила достъпни за гръцката читателска публика произведенията в проза на Георги Господинов. Благодарение на системната и дългосрочна визия за превеждане, следвана от атинското издателство „Икарос“. Романът му „Физика на тъгата“ се появява на гръцкия книжен пазар през 2018 г. „Естествен роман“ излиза през 2020 г., последван през 2021 г. от „Времеубежище“. И трите произведения са в превод на Александра Йоаниду, преподавателка в Департамента по балканистика, славистика и ориенталистика (Нова и съвременна литература и славянска култура) в Солунския университет „Македония“. Миналата година в превод на поетесата Авги Лили излезе поетична книга на Георги Господинов със заглавие „Там, където не сме“, подбор на произведения от стихосбирките „Лапидариум“ (1992), „Черешата на един народ“ (1996), „Писма до Гаустин“ (2003) и „Там, където не сме“ (2016).
Сайтът на изд. „Икарос“ препоръчва романа, победител за наградата Букър, с думите:„С превъзходния си фрагментарен стил на писане Господинов доказва отново, че може да ни изненадва и да ни държи нащрек. Какво означава деменция, какво е старостта, как човек избира света, в който ще живее, и какво ще запази от самия себе си преди да умре, какво означава Запад и какво Изток, на какво отстояние се намира нацията от една муха? Какво представлява смъртта? Съчетавайки ирония и носталгия и редувайки различни жанрове, авторът обследва чудовището на миналото и как то оказва въздействие върху живота в несигурното бъдеще“.
Георги Господинов изпрати 2021 г. с пет международни награди, сред които през декември се нареди и Атинската награда за литература. Господинов е първият български автор, удостоен с това отличие. В началото на май тази година той бе гост на Международното солунско изложение на книгата (4–7 май). И участва в разговор с преводачката Александра Йоаниду и Димитрис Кариотис, преподавател по сравнително литературознание в Йоанинския университет.

З.М.

Текстът на Александра Йоаниду е публикуван в рубриката „Лаборатория на преводача“ на сайта на издателство „Икарос“.

Георги Господинов е съученикът, когото срещнах като възрастна. Родил се е в страна, където са живеели българи, вековни врагове на националния наратив, с който съм израснала, а след това и „комунистически врагове“; новият образ на врага съчетава тяхната националност/народност и идеологията. Хем славяни, хем комунисти. Аз и той сме почти връстници. Допреди няколко години не се познавахме. Запознахме се, понеже Георги изпрати една книга през „граничната бразда“, разделяла живота ни, а аз я преведох на гръцки. Запознахме се вече като възрастни хора, той – почти петдесетгодишен, аз – прехвърлила петдесетте, чрез първата негова книга, която ми възложиха за превод. Превърнах се в неговия глас на гръцки, в неговата преводачка.

Чух гласа на непознатия съсед от моето поколение и му дадох гръцка реч, за да проговори на онези, които вече толкова десетилетия не са имали начин, нито познания да го чуят. Всяка книга е глас, обърнат навън. Препуска, лети, докато не срещне границата на понятността на чуждия език. Точно там стои преводачът и вдига бариерата. На Георги и неговите книги аз им дължах това вдигане на бариерата. Това прекосяване на границите. Защото, докато ние като деца и юноши ходехме на екскурзии в България (обикновено на ски ваканции), Георги не е можел лесно да получи разрешение да пътува в чужбина. Защото когато го срещнах за пръв път лично, в университета в Йена в Германия, където бяхме поканени от Общинската библиотека и Института по славистика към висшето учебно заведение и започнахме да общуваме, най-после разбрах каква неправда сме изтърпели ние, нашето поколение, да бъдем лишени от такива прекрасни съученици, от такива приятели заради някакви колкото ужасяващи, толкова и смехотворни обстоятелства – тези на Студената война. В книгите си Георги описва условността на тези обстоятелства и не само тях с характерния си тъжен хумор. Начинът му на писане, фрагментарен, с прехвърлящия се от една негова книга в друга герой, негово alter ego – Гаустин, който наблюдава развитието на един вече обединен и много похабен свят, незачитащ околната среда, в който липсва уважение към хората, които го обитават. Последният му роман третира именно тази тема: за хората, които забравят, понеже не искат да живеят в този свят, избират да живеят другаде – в различно време от живота си, понеже сегашното ги потапя в непоносима тъга. Същевременно той иронизира – неизменно с усмивка – съвременните национализми, смехотворното възкресяване на отминали величия, униформите и парадните маршове, химните и преклонението пред мъртви водачи. Нашите страни имат успоредни „животописи“. Установих това, докато разглеждах снимки от юбилейните чествания за двестагодишнината от Гръцката революция от 1821 г. и видях безсмислено „маскирани“ в костюми от епохата хора; изпратих му съобщение. „Също като в моята книга, драга Александра!“, отговори той. Неизменно с усмивка.

Благодарна съм, че бях удостоена с честта да превеждам Георги Господинов на гръцки и да мога да го смятам за свой приятел, изгубения съученик, когото преоткрих вече пораснала.

Материалът подготви Здравка Михайлова, Атина

Александра Йоаниду
05.06.2023

Свързани статии