Начало Книги Преводът – текст и контекст
Книги

Преводът – текст и контекст

Нели Попова
05.11.2023
2403

К. П. Кавафис, „Стихотворения“, прев. Иван Б. Генов, Кирил Кадийски, изд. „Колибри“, 2023 г.

Кавафис и Казандзакис са двамата гръцки автори с най-силно международно присъствие и влияние. В България Кавафис е превеждан още от 60-те години на миналия век. За първи път обаче българският читател има възможност да се запознае с корпуса от 154 признати от самия поет стихотворения, т.нар. „канон“, както и с някои от отхвърлените или неиздадени стихотворения, благодарение на изданието на „Колибри“  „Стихотворения“ от К.П. Кавафис, в превод на Иван Б. Генов, поетическа версия Кирил Кадийски.[1] Прецизно оформеното издание печели много с предговора на проф. Клео Протохристова, в който тя търси отговор на въпроса на какво се дължи световната известност на александрийския поет и предлага проникновени, интертекстуални прочити на значими негови стихотворения. В помощ на читателя е и коментарният апарат в края на книгата, изготвен от Иван Б. Генов.

Счита се, че Кавафис губи много по-малко при превод в сравнение с други поети, тъй като емоцията в поезията му, по думите на Георгиос Сеферис, се изразява не чрез „сочен, поетичен“, а чрез „интелектуален“ език. По-долу ще бъде потърсен отговор на въпроса дали това е така и доколко преводът на тандема Генов-Кадийски успява да улови и пресъздаде идентичността на поезията на александриеца, а не само ритъма и езика.[2] При оценката акцентът ще бъде поставен не върху естетическите свойства, които въздействат непосредствено върху сетивата, а върху незабележимите с невъоръжено око художествени свойства на всяко произведение като поетиката на твореца, неговото място в литературната традиция, доколко е оригинален и подривен, дали си служи с ирония и т.н.

Въпреки разликите между философските, исторически и чувствени стихотворения, както и между ранното и по-късното творчество на Кавафис, съгласно изтъкнатия неоелинист Питър Макридж могат да бъдат открити характеристики, които са типично кавафиански: „отличителният тон на гласа, съчетанието между ирония и чувственост и опитът за справяне със загубата посредством съживяване на миналото“.

Кавафис не използва ярки думи, които „бодат“ сетивата, а „прости, земни и сдържани“. Стилът му, според самия поет, се отличава със „строгост, граничеща на моменти с лаконизъм, а премереният ентусиазъм и правилна фраза, резултат от благородна естественост, водят до интелектуално вълнение“. Преводът на тандема Генов-Кадийски създава усещане за разкрасяване, което несъмнено би било в полза на поетичността, но е в ущърб на духа на поезията на Кавафис. Ще посоча някои примери като съпоставя превода на Генов-Кадийски с буквален превод, направен от мен (освен ако не е упоменато нещо друго), който няма претенции за художественост:

Последният пример е знак не само за стилово разнопосочие, той бележи липса на вникване от страна на преводачите в позицията, която заема лирическият говорител в поезията на Кавафис, характеризираща се с иронична, но не надменна дистанцираност и достойнство. Неслучайно в немалка част от чувствените стихотворения паметта заема ключова роля.[5] Любовното преживяване се филтрира през спомена, като по този начин лирическият Аз освен участник е и наблюдател на случилото се. Благодарение на дистанцията на времето, чувството от една страна се смекчава от преминаването през спомена, но същевременно с това по парадоксален начин се интензифицира от усилието на паметта да улови, съхрани и пресъздаде във времето образа на обекта на любовта и на преживяното, насищайки го с досега с бляна. Това пречупване, бих казала и стилизиране, не води до разюздана и вихреща се, а до зряща, трезва и естетизирана страст. В този смисъл пресъздаването на страстта посредством глаголи като „вилнея“ и  изрази като „еротични буйства“ по-скоро биха били окачествени като несвойствени за поезията на Кавафис.

Докато в досега приведените примери става дума по-скоро за излишно опоетизиране и/или прекомерна експресивност, несъответстващи на тона и на духа на поезията на Кавафис, в следващото стихотворение се наблюдава цялостна подмяна на смисъла.

Според превода на Генов-Кадийски поетът, поставен в пасивна позиция, е призован да прикрива и отблъсква връхлитащите го денем и нощем копнежи, да води непрестанна борба със „сластта“, за да не ѝ позволи да вземе превес и да се прояви, да стане видима. Напълно противоположен е смисълът, заложен в оригинала. Поетът е подтикнат да съхрани (Προσπάθησε να τα φυλάξεις), въплъти в сумрака на думите (Βάλ’ τα, μισοκρυμένα, μες στες φράσεις σου) и задържи (Προσπάθησε να τα κρατήσεις) виденията на чувствената си любов, които са ефимерни и преминават твърде бързо. (Смислопораждащо е повторението на първи и пети стих, с единствена вариация при глагола, който и в двата случая обаче означава запазване, съхраняване, задържане). В стихотворението прозира модернистичната представа за диалектичната връзка между изкуство и живот, които са в напрегнато и плодотворно взаимодействие. Стремеж на модерния творец е не просто да изживява непосредствено живота, а да преосмисля и преобразява чрез творчеството преживяното, превръщайки живота в произведение на изкуството, а изкуството в преосъществен живот. Живот и поезия у Кавафис се преплитат и обогатяват взаимно. Виденията на чувствената любов от една страна са генерираща сила на неговата поезия, от друга, благодарение на нея от мимолетни се превръщат в непреходни. Важна за отбелязване е употребата на думата „полускрити“ (μισοκρυμένα), която се среща често в поезията на Кавафис и неслучайно попада във фокуса на изследването на литературоведа Димитрис Папаниколау Words that tell and hide“: Revisiting C.P. Cavafys Closets. Като си служи с рамката на queer теорията, Папаниколау разглежда поезията на Кавафис като скриваща и разкриваща едновременно, т.е. като раз(с)криваща. Тя изрича това, което не бива да се изрича, а именно хомоеротичното желание. По кавафиански то остава в полумрака, „полускрито“ поради времето, особеностите на културата и обществото, в което е живял поетът, но бидейки такова – на предела на явяването, на свой ред събужда желание.

С оглед на приведените примери в заключение бих казала, че преводът на Генов-Кадийски, без да подлагам на съмнение ерудираността на двамата преводачи и версификаторския талант на К. Кадийски, както и значимостта на делото им, невинаги успява да предаде идентичността на поезията на Кавафис. Една от причините за несъответствието може да бъде потърсена във фокусирането предимно върху езиковия носител и пренебрегването на оставащите недоловими без когнитивно усилие и без теоретична подготовка художествени свойства на произведението. С това бива поставен по-общият въпрос, свързан с превода на художествена литература, а именно доколко недостатъчното разчитане и зачитане на контекста не води до разминаване с тона, смисъла и идентичността на един текст?

[1] През 2013 и 2014 г. Константинос Марицас превежда и издава цялото творчество на Кавафис в 6 тома, но езикът му, определен от самия него като „един български, кавафиански език“, се отклонява от правилата на българската граматика.
[2] В „Литературен вестник“, бр. 20 от 2023 г., Доротея Табакова и Стефка Пискулийска представят превода на тандема Генов-Кадийски, като се фокусират предимно върху метриката.
[3] В конкретния случай „добавянията“ могат да бъдат обяснени с желанието за запазване на римата.
[4] Преводът е на Драгомира Вълчева. Вж. „Литературен вестник“, бр. 12, 25–31.03. 2020 г.
[5] Както отбелязва Питър Макридж, в някои от стихотворенията на съвременна тематика споменът бива съзнателно призован, докато в други се отключва неволно при случайна среща с предмет или човек, подобно на Марсел Пруст.
[6] Публикувано през 1916 г. Όταν διεγείρονται (заглавието буквално означава „Когато се възбуждат/надигат/възправят“) принадлежи към т.нар. „любовни стихотворения“. Лирическият говорител се обръща във второ лице, единствено число към поета, зад чиято фигура не е трудно читателят да съзре самия Кавафис.

Нели Попова е асистент в специалност „Новогръцка филология“ към Катедра „Класическа филология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Води курсове по практически гръцки език и новогръцка литература. Интересите ѝ са в областта на съвременната гръцка литература. Публикувала е преводи на съвременна гръцка поезия и проза.

Нели Попова
05.11.2023

Свързани статии