0
479

Прегръдка, борба, сърф и трептене…

„Маршрути“

Спектакълът „Маршрути“ откри тринадесетия Международен фестивал за театър и съвременен танц „Черната кутия“ в Пловдив.

„Целта ни при селектирането на участниците в програмата е да се постигне добър баланс между театър и танц. Те преливат едно в друго, но ние се стараем да представим разнообразието, което съществува, и да обогатяваме програмата с филми, книги, творчески срещи с изтъкнати, доказани творци и имена“, сподели преди откриването Слава Младенова, артистичният директор на фестивала за театър и съвременен танц „Черната кутия“ в Пловдив (31 май–6 юни).

Тази година фестивалът представи девет събития от седем държави – Австрия, България, Израел, Италия, Румъния, Япония и Чехия. Програмата включваше театър, пърформанс, съвременен танц, творчески срещи и филмови прожекции.

Routes (Маршрути) се нарича спектакълът, с който беше открито тазгодишното издание на „Черната кутия“. Шестима млади танцьори в хореографията на GN|MC Guy Nader и Maria Campos наситиха пространството на камерната сцена на пловдивския театър със своята заразяваща енергия.

Постановката, създадена за невероятно краткия срок от пет седмици, е удивително съчетание от хореографирана контакт импровизация, медитативна съвременна музика и светлинен дизайн. Идеята за живота като пътуване, в което индивидуалните пътища и посоки се пресичат в постоянно взаимодействие с тези на „другите“, от които ние сме не само зависими, но сме и техни производни, е изразена лаконично, изчистена от всякакви обяснителни жестове или бутафорни украси. Телата на танцьорите произвеждат, носят и излъчват целия смисъл на пиесата. Те влизат в сложни и рисковани комбинации, преплитат се, носят се, отблъскват се, повдигат се в неочаквани ракурси, скачат и се закачат едни за други със смайващо умение, отвъд човешките възможности.

„Маршрути“

Контакт танцът, известен още от началото на 70-те години, е претърпял своето развитие и се демонстрира в спектакъла на SEAD – Salzburg Experimental Academy of Dance, с виртуозна лекота, която те кара да не вярваш на очите си. Танцовата импровизация се основава на движение, което се изследва с друго същество. Според една от първите практикуващи го – Нанси Старк Смит, той „прилича на други познати дуетни форми, като прегръдка, борба, сърф, бойни изкуства и трептене, които обхващат широк кръг от движения от тишина до силна атлетичност“. Различни дефиниции установяват това, което е било заложено в контактния танц. През 1979 г. Стив Пакстън предлага следното: „Изискванията на формата диктуват начин на движение, който е релаксиран, постоянно осъзнат, буден и в движение. Като основен фокус танцьорите остават във физическо докосване, взаимно подкрепящи се и иновативни, медитирайки върху физическите закони, свързани с тяхната маса, гравитация, инерция и триене. Те не се стремят да постигат резултати, а по-скоро да отговорят на постоянно променящата се физическа реалност с подходящо разположение и енергия“.

Формата в „ Маршрути“ е до такава степен изчистена от „реализъм“ и „обстоятелствени пояснения“, че влиза в съзнанието на зрителя директно и въздейства едновременно освобождаващо и зареждащо. Изтокът и Западът присъстват в хармонично единство, в хомогенна поетична сплав от постоянно променящи се кинетични образи, които повдигат всяко преживяване и емоция на по-високо, рафинирано и абстрактно въздействащо ниво. В младата австрийска трупа танцуват като едно тяло двама испанци, белгийка, южнокорейка, гъркиня и китаец. Те създават обща енергийна система като метафора на самия живот, в който реакциите на всеки индивид дават отражение върху всички останали. Този поетичен образ е същевременно архаичен и модерен, а всъщност е вечен и универсален, особено когато е изразен с езика на танца.

„Маршрути“

Всеки съвременен танцов спектакъл поставя въпроса: „Какво представлява танцът днес?“ и дава свой специфичен, строго индивидуален отговор. Танцовата сцена отдавна е полето, в което се извършва синтезът на изкуствата – там се срещат музиката, визията, текстът, театралните средства и разбира се, танцуващото тяло, което провежда индивидуалното авторско послание към зрителя. Физическото измерение на танца понякога отстъпва на визуалните и интелектуално-концептуални провокации. В случая на „Маршрути“ танцът запазва напълно своето физическо присъствие и го развива до неподозирана виртуозност, която превръща зрителя в свидетел на собственото си „извисяване“.

От 2007 г. „Черната кутия“ представя всяка година новаторски български и международни танцови и театрални компании и независими артисти. В досегашните издания са участвали творци и арт групи от цяла Европа, Израел, Русия, Турция, Иран, Колумбия, Чили, Бразилия, Канада, САЩ и Южна Корея.

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск“, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Автор е на книгите „Радостта на тялото“, „Вкусът на Твоето тяло“, „Анна и Алената глутница“ и на пиесата „Меломимик“.
Предишна статия„Чернобил“
Следваща статияНокаут