0
1909

Преди края на техническата проверка

Венелин Шурелов, „Един човек“, 2020 г.

Внимание! Извършва се техническа проверка в непосредствена близост до централните площади. Това не е ежегодната сирена, сигнализираща с неизвестен глас. В настоящия случай няма да се чуе оглушителен предупредителен вой, сякаш идещ от друго измерение, съобщаващ, че най-лошото е тук. Става въпрос за една съвсем тиха работа, с която гражданите ще съжителстват в близкото бъдеще. И тя вече е забелязвана, отразявана, коментирана още преди да функционира – на етапа на нейната техническа подготовка. Проектът „Един човек“ на Венелин Шурелов е в последните си часове преди техническата проверка да бъдe отчетена като приключена, а самата инсталация да активира заложените си алгоритми за взаимодействие със заобикалящата среда. Затова моментът изглежда изключително подходящ за няколко думи преди решаващото въвеждане в експлоатация.

След продължителната адиминистративна и техническа подготовка на проекта, за публичността е видим последният етап на реализация. Вече около месец площадката на бившия мавзолей е преградена с метална решетка, зад която поетапно бяха поставени метална основа, носеща конструкция с височина от 13 метра, която бе покрита с LED екрани. В някои от вечерите, когато близкият площад „Независимост“ бе огласян от продължаващите протести, а фонтаните пред Народния театър започваха своята симфония на водата в тъмното, конструкцията хвърляше ярко в двете посоки изкуствената си светлина. Тези илюминации на „Един човек“ имаха за цел да отчетат дали електрическата мрежа зад екрана е в изправност, дали камерите улавят околните, дали сензорите регистрират условията на мястото.

Проектът е пореден опит за включване на съвременното изкуство в публичната среда от страна на Столичната община след противоречивата преди няколко години Бронзова къща. Съществени са разликата в отношението към спецификата на мястото и взаимодействието със заобикалящата среда. Неизбежен е прочитът на масивната конструкция като реплика на придавания в миналото мащаб на партийната личност. Прекъсването на изграждания години наред разказ за партийния лидер е завещало на съвремието една гола площадка, която по никакъв начин не отчита паметта за историческите събития. Самото взривяване на мавзолея и неговото отстраняване от центъра на столицата в края на 90-те бележат противоречивите събития на прехода. Случаят е показателен за това как миналото по отношение на паметниците бива локализирано в съвременното пространство. Неопровержимо е, че години след споменатите събития, множеството подобни случаи на разрушаване и неглижиране създават бели петна в съвременната културна памет.

Ако режимът преди 1989 г. е целял да създаде култ към конкретна личност, то днес се прави опит за позициониране на множество индивиди в една човешка фигура. Техниката при този процес играе ключова роля в изграждането на система от отношения. Вместо бившите култ към личността, дистанция спрямо другите и възприятие, основаващо се на почит и съзерцание, при „Един човек“ ситуацията е диаметрално противоположна – липса на конкретна личност, въвличане на другите, динамика между дистанцираното наблюдение и активното участие.

Спецификата на работата позволява предварително да се направят няколко наблюдения. На първо място, „Един човек“ е per se празен от съдържание и по-скоро представлява сбор от алгоритми и механизми, които следва да породят взаимодействие. По-детайлно изследване поставя под въпрос по какъв начин информацията се въвежда, съхранява и обработва от системата на инсталацията. Освен завареното положение с неговите културни натрупвания, „Един човек“ работи изключително в настоящия момент и с намиращите се в непосредствена близост до инсталацията. Прикрепени камери улавят образа на околните, който за определено време се повтаря върху екраните. Допълнително се подава информация за температурата, влажността, замърсяването на въздуха и други показатели от същото място, които променят алгоритмично генерираната визуализация. Влиянието на тези непредвидими фактори върху излъчващото се на екрана води до постоянна пермутация на „Един човек“. Запечатаният образ на хората или атмосферните условия се превръща в ехо на настоящето, белег за технологично конвертируема памет и съответно за нейното отпадане от живия носител в база данни. Това дехуманизиране на паметта е симптоматично за съвременните модели на пряко участие в актуалните процеси. Реципрочно на генерирания образ зрителят на инсталацията е превърнат в пряк участник при нейното създаване. Отношението между възприятие и участие е поставено в динамична свързаност. Скрит детайл от целия процес е камерата в сградата на Националната галерия, която излъчва случващото се на площада в интернет. По този начин „Един човек“, намиращ се в центъра на София, е включен в многофасетъчно цяло от камери по света.

„Един човек“ се появява във време на криза. Рефлектирайки околната градска среда, инсталацията влияе върху нея. „Един човек“ се вписва в настоящето чрез „живо“ взаимодействие като единица, но също така и в създаването на колективен виртуален образ посредством мултиплициране във виртуалното пространство. Отражението, което „Един човек“ създава, поставя под съмнение автентичността на случващото се наоколо. В пространството, откриващо се между събитията на площада и тяхното отражение, се очертават определени модели на поведение и възможност за тяхното преформулиране. В този разлом се поставя под въпрос и паметта за конкретното място на инсталацията.

Заплашителна изглежда масивната конструкция, все още неприведена в описаните дотук процеси, пред задаващата се възможност за изолация. Неминуемо възниква въпросът как изглежда „Един човек“, по начало празен от съдържание, когато самият той попадне в изолация?

Интерактивна инсталация „Един човек“ на Венелин Шурелов ще бъде открита на 6 ноември от 17 часа.