1
11298

Предстоящите избори и побеснелият реваншизъм

В началото на октомври ще има нови парламентарни избори. Може да прозвучи парадоксално, но за демократичната общност в страната в това обстоятелство има някои определени основания за оптимизъм. Има ги, струва ми се, защото нейните противници – нека си дадем сметка – в последните месеци доста пооглупяха и започнаха да правят (а и да се готвят да направят) сериозни грешки. Всъщност тяхната първа грешка бе самото сприхаво, забързано – „инфарктно“ сваляне на правителството и разтурване на 47-ото НС. Защото този път въобще не успяха да скрият, че това бе реакция на засегнати мафиотски интереси. Да, на засегнати мафиотски интереси, а съвсем не на „патриотична“ ревност по „Ма-ке-до-ни-я“ и тем подобни. А тази очевидност въпросното задкулисие можеше да си спести. Кохортата на казионните медии (без никакво притеснение включвам в нея БНТ, БНР, масовите хартиени вестници и „жълтия“ поток, обливащ възрастните поколения) от самото начало се бе заела с невероятно старание да руинира авторитета на управляващите, в резултат на което – това социолозите регистрираха – рейтингът им бе тръгнал неотклонно надолу. Като отчетем комуникационната неопитност и немощ на основната политическа партия в коалицията, с голяма доза сигурност можеше да се предвиди, че примерно до началото на 2023 г. българите щяха да бъдат с успех „изцелени“ от „харвардското изкушение“, в което си бяха позволили да паднат. И ето: прозрачният, наглият демарш на засегнатото задкулисие изведнъж пречупи този низходящ тренд – столичните площади се взривиха, ПП бяха усетени като жертви на безсрамен заговор, и макар да бяха свалени от власт – това социолозите също регистрираха – отново мобилизираха (да, реактивна, но достатъчно солидна) подкрепа за себе си и най-малкото към този момент не е предвидимо дали, заедно с естествения си съюзник ДБ, не биха били отново първа политическа сила в предстоящия парламент.

Следващата грешка в този момент правят проруските „отряди“ около президента Радев. Те бяха така разгневени от изгонването на 70-те шпиони на Путин от страната ни, че още преди обявяването на служебното правителство декларираха като основна негова цел дълбокото „покаяние“ пред г-жа Митрофанова и „Газпром“. А това също бе прибързан ход. В България все пак – въпреки убеждението на разни обществени „народопсихолози“ и „Андрей-Райчевци“ – е налице поляризация по отношение на Путинова Русия, поради което готовността на настоящото „гълъб“-арско правителство да падне ничком пред обидената руска госпожа, вече осезаемо радикализира мнозина. Всъщност първа сглупи самата Митрофанова, която, недочакала дори официалното встъпване на Радевото правителство побърза да обърне лексиката и от „подлоги“ („прихвостники“) отново да припознае българите като „изконни братя“. Чакаме ви за покаянен поклон – непремерено директно заяви тя, а приканените да се поклонят също абсолютно прибързано дадоха знак, че са готови да го направят без никакви условия. „Важна цел на служебното правителство е да държи България далеч от войната в Украйна“ – заявиха ни от правителствената сграда. Какво ще рече това? Да започнем да припяваме на бездарните лъжи на руската пропаганда, че „украинците са нацисти“, че сами си разрушават градовете и избиват цивилното си население? Това, след шест месеца война и станали известни на цял свят потресаващи престъпления на Русия вече е невъзможно да се внуши дори на страшно лесно внушаемото българско общество. Ето защо готвеното от настоящото служебно правителство тотално капитулиране пред „Газпром“, демонстративната готовност за слугинаж на Путинова Русия, а дори – много вероятното връщане на изгонените от България „дипломати“ също води – вече – до мобилизация на демократичните политически сили. Ще кажа дори (макар че може би не е разумно да го казвам), че едно крайно решение в тази посока, доколкото усещам има потенциала да взриви площада пред президентството и този път Радев въобще няма да може да излезе на него с вдигнат юмрук.

Както се вижда, в момента не оказват особено въздействие и масираните (практически до истерика) внушения за очакваща ни апокалиптична криза (студ, глад, непосилни цени и пр.), които трябва да накарат българите вкупом да прокълнат „ястребите“ от ПП и ДБ, и да приемат с удовлетворение всички, опитващи се да ни спестят този „апокалипсис“ действия на „гълъб“-ите, които ги замениха. Поне в социалните мрежи про-Газпромската апокалиптика предизвиква по-скоро подигравки – твърде прозрачна е за хората.

Автор на следващия погрешен ход на противниците в настоящата предизборна ситуация – за мен съвсем необясним – е самият президент Радев. Защото, нека съобразим – най-проблемният елемент от сприхаво свалената коалиция довчера бе партията на Корнелия Нинова – БСП. Бе ясно, че нейната открито проруска настроеност, в ситуацията на война, би могла да руинира правителството във всеки един момент, а пък оставането ѝ в него перманентно, „подводно“ – тъй да се каже стратегически – руинираше основните му проевропейски съставляващи – ПП и особено ДБ. В този смисъл прагматичното поведение на противниците би следвало да бъде постоянното вбиване на клин между БСП и тях. И ето: вместо това Радев реши да „нервира“ червената лидерка, като ѝ „открадна“ важни „кадри“ (подчертани нейни вътрешнопартийни противници), започна да „разкрива“ благословени от нея оръжейни доставки за Украйна и въобще да я вкарва в един кюп с „отговорните за безпрецедентната криза, до която ни докараха демократи и харвардци“. С което – дайте си сметка – към настоящия момент вместо да отдалечи БСП от тия последните и да я тласне към сближаване с „естествените“ ѝ съюзници от проруската „Възраждане“, да я отсече от повторно бъдещо коалиране с „либералите“, я приближи до тях както никога досега.

Към оптимистичните фактори в настоящия изборен цикъл ще добавя още следните. С решаващата си роля в свалянето на правителството на Кирил Петков прословутата „партия на Слави“ ИТН – другият изключително важен за задкулисието деструктивен елемент в Парламента по същество се „самоизчегърта“ и така въпросното задкулисие утре вече няма да може да разчита на много важен за него „електорален срез“ от българското общество – хората, за които „всички са маскари“ и затова е най-добре да се гласува за „п*човете, дето ръгат чушки в боба“. По-нататък: грижливо стилизираната като ужасна заплаха за „жълтопаветните“ демократи компания на Костадин Костадинов (заради която упорито им се внушаваше, че щат или не щат, ще трябва да подадат ръка за „евроатлантическо“ спасение на Бойко Борисов) очевидно не разполага днес с „вълнà“, която да може да яхне в настоящата предизборна ситуация. „Националните предатели“ са свалени от власт, със старанието на „гълъб“-арското служебно правителство войната в Украйна е отдалечена от „родните ни предели“, ковид и антиваксърската истерия е деактуализирана – просто няма ексцес, на който „Възраждане“ да се закачи, а това много вероятно ще му отнеме очакваните „много повече проценти“. Още повече, ако оглупяването на неговия лидер, заел се, представете си, да закрива не нещо друго, а… веригата на социалните магазини „Лидл“, продължи да се задълбочава. Преценете сами колко хиляди работещи в тази верига и колко още хиляди пазаруващи от нея ще отблъсне през тези 2-3 месеца с нелепата си „война“ възрожденецът.

Накрая, нека да кажа и следното. Мобилизиращ ефект върху много хора – до този момент по-скоро слабо или почти несимпатизирали на довчерашното управление (доколкото чувам дори гласували по-рано за БСП) вече има буквално самозабравилият се – просташки – реваншизъм, който задкулисието (чрез същите тези свои казионни медии) изригна тутакси след неговото сваляне от власт. Идиотските снимки на „хванатите за ръце“ Кирил Петков и Лена Бориславова, които не друг, а самата Кошлукова БНТ разпространи, не просто са позор за националната ни журналистика. Те дават знак колко уязвено в момента е целокупното задкулисие, колко криминално-безпардонно е готово да действа то. А това генерира съчувствие към неговите жертви и ясно насочва подозренията към това, коя политическа сила си отмъщава с тях. Ревностните ѝ привърженици побързаха сами да ни я подскажат: „А като правихте снимките с кюлчетата в чекмеджето на Бойко? На ви сега и от нас снимки!“

Всъщност, уважаеми читатели, ситуацията в България в навечерието на новите парламентарни избори е ясно поляризирана. Нито проруските сили, нито промафиотските, нито прогербаджийските се крият – напротив, ясно и дори истерично са заявени. Което означава, че противоположният полюс има шанс, защото почти силом враговете му го сплотяват. И ако не се изкуши да влезе във взаимни разправии или в спорове за симпатии и недотам симпатии, може, може да спечели битката. Императивът е ясен – мобилизирано гласуване. И даже не тъкмо „за“, а именно против задъхалото се, побеснялото и затова – оглупялото „воинство“ на враговете на нормалността и „подхвостники“-те на путинизма.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.
Предишна статияЕС губи контрол над периферията си
Следваща статияТворчество и действителност

1 коментар

  1. демек основният въпрос е дерусификаиця на страната. нека я направим със здравите сили а сетне да се делим на морални, праведни, чисти, идеологически издържани, красиви, умни и прочия. У нас мафията е руска и депутинизацията е разковничето. Мирясайте за пулен мандат и после се занимавайте с хигиената. Християнско-комунистическата идеологическа чистота е последствие а не изходна позиция. Оксидента се съюзи с дявола за да спечели войната. Другито е кремълските шкавчета, кюлчета и стлбища. Дъвки за идиотите. Смирете се и не помагайте Кремлилу…. Рогатия винаги дели. Не умножава.