0
615

Предумишлено убийство

Личеше си, че бизнесът на погребална агенция „Лета“ процъфтява. Офисът й се помещаваше в двуетажна къща на тиха уличка в центъра на града. Отпред в дворчето бяха паркирани две суперлуксозни катафалки мерцедес комби с мастиленосини стъкла, очакващи със затаен дъх поредните си клиенти. Във фоайето вътре дискретен еъркандишън разклащаше неприлично сочните листа на папратите, а по стените висяха пастелни рисунки, най-общо напомнящи за развят тюл – вероятно представата на художника за отвъдното.

Филип Марлов бе посрещнат от служител поне с четирийсетгодишен трудов стаж в бранша, ако се съдеше по драматично сълзящите му очи и по тежкия чемширен аромат, който струеше от гънките на кадифената му ливрея.

 – Филип Марлов – представи се бодро Марлов и подаде визитната си картичка.

 – Вие настоявахте за среща с шефа, нали? – издекламира с глас, наподобяващ скърцането на ръждясали панти служителят.

 – Точно така.

 – Мо-мент.

 Той се шмугна като черна котка в някаква тапицирана с кървавочервено врата, забави се вътре минута-две и сетне покани тържествено Марлов да влезе. Докато се огледа и свикне с обстановката, към него вече крачеше широко усмихнат шефът на проспериращата погребална агенция. За разлика от печалния си бизнес той правеше впечатление на истински веселяк. Лицето му беше румено като на берач на моркови.

 – Свещников. С какво мога да ви бъда полезен? – ухили се още по-широко той и устата му вече съвсем заприлича на предната решетка на кадилак. – Както виждам, не по служба.

 – Всъщност ние двамата с вас сме колеги – отвърна детективът, опитвайки се да подражава поне малко на неподражаемото му чувство за хумор. – Просто аз работя на входа, а вие – на изхода. Та да си дойдем на думата. Преди година и нещо ваш клиент е бил загиналият при неизяснени обстоятелства председател на събирателно дружество „Звонк“ Палю Палазов.

 – Аз, както се сещате, не мога да помня поименно всички клиенти, защото при нас напливът е огромен.

 – По-важно е друго. Поръчката за ковчега, приета от ведомството ви на 20 октомври по-миналата година, е била от най-специалните – от дъбов материал, тапициран отвътре с коприна и с бронзови ръкохватки.  

 – Да, ние държим на качеството.

 – Последният дом на Палю Палазов е отговарял обаче и на още една, съвсем рядка, екстра. Дължината на изделието е била точно съобразена с ръста му.

 – Да, наистина. Обикновено дължината е стандартната, даже и за категория лукс. Но аз не виждам нищо чудно и в едно такова по-претенциозно изпълнение. Както ви казах, наш девиз е клиентите ни да се чувстват добре.

 – Човекът е починал на 23 октомври, а е бил погребан на 26 октомври.

 – Тези данни ги има в документацията ни, до която всеки любопитен има достъп. Доколкото виждам, вече сте успели да се справите с нея.

 – Така – изостави Марлов лекомисления тон и го загледа тъй, сякаш държеше в ръцете си насочена към руменото му туловище огнепръскачка. – Ако трябва, справете се и вие с документацията, но искам подробен отчет за всичко, свързано с последните дни и с погребението на този човек. Имам чувството, че знаете доста неща. Или бъркам? Луксозният ковчег, изпълнен точно според ръста на починалия, е бил поръчан преди датата на злощастната му смърт. А това означава едно – предумишлено убийство.  

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ „Комуна“, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в „Марица“, „Новинар“, „Експрес“, „Отечествен фронт“, „Сега“ и „Монитор“. Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) – Награда в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“; „Конско евангелие“ (1992), „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия през 1997; „Клането на петела“ (1997), „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“; „Градче на име Мендосино“ (2009); „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011); очерци за писатели: „Хора на перото“ (2009); християнски есета: „Народ от исихасти“ (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство „Дойтике“ издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство „Портобело“ публикува на английски сборника му с избрани разкази „Цирк България“. Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: „Малката домашна църква“ (2014) и „По закона на писателя“ (2015).

Предишна статияФрагменти
Следваща статияЗападните Балкани – приоритет или параван на Председателството?