1
385

Прекосяване на пустинята в шест етапа

2

С художничката, която участва с мащабен проект в Юбилейната програма на пловдивската Нощ на музеите и галериите (12-13 септември 2014 г.), разговаря Владислав Севов.

Шест локации от Алтернативната карта на Пловдив са в основата на Юбилейната програма на Нощта на музеите и галериите: площад „Марукян” в квартал Капана, улица „Отец Паисий”, кино „Космос”, тютюневият склад на ул. „Екзарх Йосиф”, Евангелската съборна църква на ул. „Лейди Странгфорд”, Професионалната гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване. Кураторите от творческия колектив на фондация „Изкуство – дела и документи” са подбрали впечатляваща група от художници, които ще интерпретират даденостите на пространствата. Сред авторите са няколко български художници, активно работещи в Западна Европа, както и артисти от Франция, Полша, Холандия, Великобритания и САЩ.

Присъствието на Рада Букова в Юбилейната програма на Нощта е определящо за цялостното осмисляне на концепцията „Тъмната страна на  Нощта”. Нейният проект „Прекосяване на пустинята в шест етапа”, свързва в една рамка шестте локации в програмата. Историята в проекта няма определена последователност, но всеки от етапите се намира в определена връзка и зависимост от останалите и от инстинкта на публиката да ги открие и разчете.

„Тъмната нощ на душата” е израз, приписан първоначално на свети Йоан Кръстни (Хуан де Йепес Алварес), и обозначава временното преживяване на духовно запустение в мистичния опит, време, в което „Бог е скрит” и където дори вярата, изглежда, се колебае. Наречено „Сахара на сърцето” от Ричард Дж. Фостър, това е времето, когато човек „измерва своето недостойнство в низходящо движение”, преди да измери „своето величие в движение нагоре към светлината”. Поради това не е отрицателен опит. Същият Йоан Кръстни разграничава две нощи: тази на сетивата и тази на ума.”

Рада Букова

1

Какво ви провокира да изведете темата за „Тъмната страна на Нощта” към дебрите на мистицизма?

Аналогът с мистичния опит е начин да изразя желанието ми да се създаде ситуация за среща, която да бъде изчистена от всякаква първоначално наложена идея.

Можете ли все пак да насочите още малко публиката към кодовете или нишките, които свързват шест различни локации в „конгломерат”?

Проектът се казва „Прекосяване на пустинята в шест етапа”. В самото заглавие има заложени няколко прочита – от религиозен до психологически, но като цяло изразът е образен и съдържа описанието на равно пространство с липсващи ориентири и възможни миражи.

Ще действа като гъвкава и реактивна единица, чрез смесване на различни интервенции и изразни средства, отворен към града. Той се чете като едно цяло, зона на постоянно преместване и реакции. Разпространява ce като ритъм по отношение и във взаимодействие със средата, обществеността. Акцентът е върху опита, индивидуалното преживяване, евентуалната среща.

Възможно ли е кратко описание на работите, с които ще участвате?

Всички, да ги наречем, „работи” са създадени конкретно за определената локация с изключение на видеопрожекцията, която ще бъде адаптирана за пространството на машинната зала в Гимназията по вътрешна архитектура и дървообработване. Тъй като е и първата работа, която се утвърди, веднага след като ми бяха предложени локациите, тя по някакъв начин дава формален и смислов тон и служи за ключ на останалите. В нея нещата се случват в централна композиция, с елементи на симетрия и ритмично повтаряне, с огледални ефекти и ехо и с целенасочената липса на йерархия във възприятията.

Всяко следващо място си служи поне с една от изброените характеристики, разиграни в ситуации. В тютюневия склад ще бъде игра, която ще има за правило търсенето и откриването на възможно най-много квадрати. Пред кино „Космос” ще си направим среща в час на границата между деня и нощта, когато нещата ще бъдат представени в друга светлина. В Евангелската съборна църква ще има две събития в два различни дни – два рецитала на два различни езика. На улица „Отец Паисий” мащабите ще се променят при падането на нощта. И накрая на площад „Марукян” ще се срещнат може би няколко нощни птици.

Какво място ще намери това участие в портфолиото ви?

Това не е първият проект, в който различни елементи са разпръснати във времето и пространството и реагират като част от едно цяло. Такава беше програмата от една седмица, която направихме с &nbsp по повод на Мобилните студия в София през 2006 г., която се разви в последствие в два различни сезона през 2007 г. в Париж в продължение на 10 дни в Palais de Tokyo и по време на цялото биенале в Диеп.

Но за разлика от цитираните дотук реализации, участието ми в Нощта ще е първото, в което присъстват симултанно толкова различни локации с толкова значителни мащаби. Новостта тук е в това, че връзките не се намират във фикционална схема или зададен протокол, а по-скоро в логика, изчистена от обслужването на здравия разум и наблягаща на интуицията.

Също така за голяма моя радост това е второто ми сътрудничество с кураторите от фондация „Изкуство дела и документи”.

3

Защо когато представяме млади български художници, занимаващи се успешно със съвременно изкуство, това обикновено са артисти, които учат или живеят в Западна Европа?

Сигурно защото работят всеотдайно с минимални бюджети, гонени от чувството за вина, че са дезертирали от родната културна сцена.

Този въпрос ми се струва, че има смисъл, единствено ако се смята за важна биографията на даден автор и добавя стойност към неговата дейност в контекста на разделяне на Източна и Западна Европа.

 

Текстът е от блога на Нощта на музеите и галериите.