0
4963

Прелест в ¾ такт

Марк Кадин, фотография БНР

В концерта под наслов „Руски валс“ главният диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио Марк Кадин показа за пореден път едновременно вкуса си към репертоарната находка и необичайния поглед към познатото в една различна по репертоара си симфонична вечер на 7 декември в зала „България“. Препълнената зала високо оцени този подход и щедро се отблагодари на диригента и оркестъра с нестихващи аплаузи.

„Този танц, в който, както добре е известно, лицата от двата пола се въртят и се приближават, изисква правилна грижа; да не танцуват толкова близо един до друг, че да обидят благоприличието.“ Това предупреждава един руски наръчник по танци от 1825 г., защото първоначално в Русия (както впрочем е било и в Европа) валсът е считан за неморален. А руската аристокрация в средата на XIX век не по-малко от Хабсбургската във Виена е обичала разкоша, кринолините, баловете, приемите… И не случайно десет поредни години (от 1856 до 1865) в Санкт Петербург е идвал „кралят на валса“ – Йохан Щраус-син, за да представя шедьоврите си пред „бомонда“ в залите на императорския дворец и в увеселителните павилиони по гарите на първата руска пътническа железопътна линия от столицата до Павловск. Валсът скоро става любим жанр на руските композитори от същата епоха и достига своя връх с блестящи образци в творчеството на Чайковски – от клавирните и другите му инструментални пиеси до симфониите, оперите и балетите. В първата част на концерта наред с искрящия като шампанско „Валс-фантазия“ на Глинка прозвучаха и неговите три балетни евъргрийни от „Спящата красавица“, „Лебедово езеро“ и „Лешникотрошачката“.

Във втората част на концерта чухме и много валсове от съветско време – някои от тях загадъчно неизвестни, а други изключително популярни, но всичките с оригинален авторски почерк и запомнящи се с мелодичната инвенция и находчивата оркестрация. Тук и Радиооркестърът набра настроение и представи стилно произведенията с брилянтни сола и хомогенен оркестров звук. Заслужава си да отбележим откритията в програмата – ръбатия „Пушкински валс“ на Прокофиев наред с творбите на Георгий Свиридов, Валерий Гаврилин и Исак Дунаевски. Сякаш след хитовете на Глазунов, Шостакович и Хачатурян ни се искаше това музикално пиршество да не свършва. А бисът изненадващо ни донесе за финал още едно ново за нас музикално лакомство – „Валс-прощаване“ на Алфред Шнитке от филма „Повест за неизвестния актьор“.

 

В програма: М. Глинка, Валс-фантазия; П. И.Чайковски, валсове от балетите „Спящата красавица“,„Лебедово езеро“, „Лешникотрошачката“; Ал. Глазунов, Концертен валс №1; С. Прокофиев, Пушкински валс №2, Дм. Шостакович, Валс из музиката към филма „Първият ешелон“, Г. Свиридов, Валс из музикални илюстрации към повестта на А.С. Пушкин „Виелица“, В. Гаврилин, Валс из балета „Анюта“, И. Дунаевски, Концертен валс, А. Хачатурян, Валс из музиката към драмата на М.Ю. Лермонтов „Маскарад“