0
1232

Преображения на човешкото

„Животът на насекомите“, Виктор Пелевин, Факел Експрес, 2017, превод от руски Иван Тотоманов, редактор Георги Борисов, художник Кирил Златков.

Арнолд, Артур, Сам, Марина, Наташа, Митя, Дима – обикновени, обичайни или, е, добре – някои не съвсем обичайни имена. Но сме ги срещали, чували, сигурно и познаваме някого с такова име. В случая обаче ги носят не хора, а комари, мухи, нощни пеперуди… В необичайния, уж фантастичен свят на Пелевин пълзят още мравки и торни бръмбари, всякакви насекоми, които странно „владеят“ механиката на живота на човеците.

„Животът на насекомите“ (1993) е вторият роман на Виктор Пелевин, писател, твърде добре познат на българските читатели. Много от най-известните му произведения като „Чапаев и пустота“, Generation П и др. са преведени на български език. Сега имаме възможността да се срещнем най-сетне с романа, за който Пелевин казва: „Тази книга си я харесвам повече от всичко останало“.

В едно свое интервю, по познатия си сериозно-ироничен начин, писателят обяснява, че поводът да напише романа е любовта му към насекомите, а по-конкретно – луксозното издание с красиви илюстрации за американските насекоми, което негов приятел му подарил.

Да, това е свят, в който различни насекоми пълзят, летят, копаят тунели, смучат кръв, почти сизифовски търкалят своята топка тор, а тя е всичко, което могат да видят… Някои от тях примирено влачат съдбата си, други опитват да я променят, като променят себе си. Някои живеят в общността на себеподобните, други – потопени в самотата си. И ето, този свят на насекоми всъщност толкова прилича на човешкия в неговата цялост или уединеност. Той е несигурен в цялостната си базова структурираност, самите герои непрекъснато претърпяват трансформации, самата им принадлежност към определен вид насекоми се разколебава.

Романът на Пелевин може да бъде наречен политическа алегория, фантастична приказка, постмодерна проза, сатира за първите години след промяната на статуквото в Русия. При всички случаи обаче това е ярка, разнообразна, а и „подмолна“ проза, която къде пряко, къде метафорично се занимава с човешкия живот в перспективата на неговата монотонна рутина, идеологическа, икономическа и социална разколебаност и нестабилност, на променящи се ценностни ориентири, на морален и естетически хаос.

Безспорно в повествованието на Пелевин можем да открием кафкианско предупреждение – за възможността да се превърнеш в хлебарка, или влияние от Чапековите игри от „Из живота на насекомите“. Могат да бъдат припознати линии и похвати от други произведения на Пелевин, специфичните за стила му интелигентност и ирония. Ще открием и иронизиране на „емблематични“ произведения от периода на съветската власт, както и фини препратки към класически руски автори. Но това наистина не е най-важното. Има нещо много повече. Писателят изгражда роман, в който освен един гротесков образ на свят, в който абсурдите са закономерност; свят, в който новите капиталистически влияния са в най-плоските си, елементарни и външно показни проявления; свят, в който е обичайно да смучеш кръв, да залиташ по американското или да си приел, че няма измъкване от скотското съществуване, освен този свят има и един друг – на стремеж към смисъла на съществуването, на опит да разбереш какво си, да поискаш повече, отколкото ти е дадено. В този смисъл в романа на Пелевин има и особена топлота, усещане, че дори и в този грозен свят има малки острови красота и светлина.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияВреме на суеверие и изкуствен интелект
Следваща статияРазумното решение за Македонската църква