0
1863

Преосмисляне на ценностите

„Мулан“ Photo Jasin Boland © 2019 Disney Enterprises, Inc. All Rights Reserved

„Цар лъв“ „повлече крак“, да видим сега колко други анимационни хитове ще се пробват в игралното кино. В случая с лъвската история предизвикателството беше по линията на специалните ефекти, докато с повторения „Мулан“ от Disney видимо плащат „данък обществено мнение“ на кампанията Ме Тоо. Любопитното е, че за разлика от „Цар лъв“ следващият филм не признава сценарна приемственост с анимационната си версия от 1998 г. и при все това не се колебае да заимства много конкретни елементи, движещи фабулата (кокошката, емблематичното гребенче, изкатерването до върха на стълба/хълма, миризмата на некъпано тяло и т.н), които едва ли са почерпeни единствено от древната китайска поема…

„Мулан“ на Ники Каро без съмнение е феминистки филм – като се започне с избора на жена режисьор за заснемането на екшън-приключение и се стигне до финала на сюжета (за който ще стане дума по-късно). Което обаче не се отразява съществено на художествените му качества (за разлика от ролята на специалните ефекти в игралния „Цар лъв“). Сравнението с оригинала е неизбежно и 22 години по-късно новият „Мулан“ едва ли ще се превърне в хит (особено като се имат предвид бойкотът и политическите дискусии, които е предизвикал по китайска линия), но това не променя факта, че се е получил доста приличен боен екшън с елементи на приказка – свежо попълнение след месеците на кинодиета.

„Мулан“

От гледна точка на анализа обаче по-интересни са промените, които са настъпили в сценария (при по-философско разсъждение те биха разкрили и доста неща за начина, по който се е променил светът – този на киното и глобалния, за последните 20 години), с цел превръщането на една пищна детска приказка във филм с кауза, защото всъщност замяната на анимационната визия с игрална изисква много малко от тях. Останалите са въпрос на чисто нова интерпретация на една легенда и възможност за утвърждаване на обществена позиция, или просто „разчистване“ на забавлението, за да се отвори място за сериозното послание.

Всичко започва с промяната на жанра. „Мулан“ вече не е приказка за широка семейна аудитория, а екшън-драма, в която хуморът пристъпва на пръсти в началото и след това почти изчезва. Освен задължителните за анимационната комедия закачливи персонажи на животни – в случая драконче и щурец, от игралната трактовка е премахнат и образът на бабата на Мулан, който също носи комедиен заряд. Замяната на последната с по-малка сестра май няма други преимущества, освен възможността за паралел с една послушна дъщеря, която отговаря на критериите на патриархалното общество. „Домашен любимец“ в новия филм все пак има и това е приказният феникс (да се отбележи, че не говори), който заменя като тотем по-смътния и разпилян образ на предците на семейството, с фамилно име, променено от Фа в Хуа по непредполагаеми причини. По-любопитно е, че характеристиките на дракончето Мушу са насложени като мотивация върху персонажа на анимационната Мулан, така нейното излъчване на палаво и непокорно момиче, което все още не е открило своя път в живота, се обогатява от желанието за себедоказване като истински дракон, т.е. войн. Новата Мулан има бойни способности, които трябва да крие, защото е момиче, и решавайки да спаси баща си от връщане в армията, тя потегля на път с уменията на боец и упоритостта да отстоява собствената си интуиция за света.

През 1998 г. за анимационния филм „Мулан“ е важно да покаже, че едно момиче може да се справи не по-зле от момчетата в мъжките занимания и в живота като цяло, докато през 2020 г. тя трябва да е по-добра (от тях) и преди всичко независима. И по тази линия е направено най-важното нововъведение в игралната версия – хищната птица, която придружава злия нашественик, всъщност е вещица (в ролята Гон Ли). От една страна, тя е могъщата жена, благодарение на която армия от бойци може да спечели войната, но всички я презират и се страхуват от нея, а мъжът, на когото помага, просто я експлоатира и в обобщение, не ѝ позволяват да бъде самата себе си. От друга страна, тя е жена, която проявява солидарност към себеподобна и ѝ завещава да не се преструва на нещо, което не е, т.е. на мъж, а да продължава напред, заемайки своето място в света. В резултат Мулан се осъзнава, приема дара на природата и сама разкрива своята маскировка (докато в анимацията това става случайно)…

„Мулан“

Ако се чудите защо игралният филм е с половин час по-дълъг, то е заради обучението на войните, което в анимацията отнема една песен време (песни в новата версия няма). Това не натежава на сюжета, а дава възможност за изграждане на образите. Извън обновената главна героиня и чисто новата вещица, основните действащи лица са горе долу същите. Императорът (в изпълнението на Джет Ли) е все така мъдър владетел на народа си, а фабулата върви познато – от срещата със сватовницата и пристигането на армейските представители, през лавината и спасителната операция на Мулан, до освобождаването на императора (е, тук е поразкрасено), но… финалът е ма-а-алко различен. Защото след като спасява честта на семейството си, девойката Мулан не приема кандидат жених в дома си, а става офицер в императорската армия. Долу приказката, да живее еманципацията!

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияИ Словото стана дърводелец
Следваща статияОскар за Доган