3
772

Пречистване от агресивност

04
„Диви истории”

„Диви истории” е хибрид от драма, трилър и черна комедия, които надделяват различно в отделните истории, а понякога се събират, както в брилянтния финал. Филмът може да се гледа в рамките на СФФ.

Ако някога сте си мечтали как качвате всичките си врагове и недоброжелатели на един самолет и го засилвате безмоторно към земята, „Диви истории” е точно за вас. Разбира се, от Американската филмова академия нямаше как да го оценят по достойнство (аржентинското предложение беше сред 5-те номинирани заглавия за Оскар за чуждоезичен филм тази година), защото там не толерират самостоятелното раздаване на справедливост (дори Клинт Истуд не успя да ги пречупи с „Реката на тайните”), но това с нищо не променя факта, че режисьорът Дамиан Шифрон е направил страхотен филм.

logoНа пръв поглед това са шест отделни, напълно завършени истории за отмъщение, решени на принципа на разказ с неочакван край. Обаче, ако се вгледате малко по-внимателно, ще откриете, че волно или не всяка от миниатюрите напомня на известен филм или на определен стил на киноразказ – от Педро Алмодовар през „Дуел” на Спилбърг до Робърт Родригес и „Пропадане” с Майкъл Дъглас, без да пропускаме вездесъщия Тарантино и асоциациите с „Последният ергенски запой”. В тези прилики няма нищо осъдително. Ако ги уловите, само ще разширите полето си на асоциации, които надхвърлят конкретния сюжет и правят реверанс към класики в жанра, защото Дамиан Шифрон не претендира, че е пионер, а просто почитател с добър драматургичен усет, свежи идеи и широка филмова култура.

Когато става дума за жанр, „Диви истории” е странен хибрид от драма, трилър и черна комедия (които надделяват различно в отделните истории), а понякога се събират и трите, както в брилянтния финал. На моменти трилърът е на ръба на хоръра, на моменти драмата граничи с трагедия, а мрачният хумор се превръща в абсурден фарс. И всичко това е възможно, без да се нарушава цялостта на зрителското възприятие, защото всяка от шестте случки е самостоятелен елемент в този своеобразен епос за „новите диваци” (френският превод на заглавието в най-голяма степен изразява есенцията на екранните настроения).

027
„Диви истории”

Един мъж си отмъщава за всички неправди, които са го сполетели в живота, като се започне от факта, че не е случил на родители… Двама други мерят (конски) сили на извънградско шосе… Млада сервитьорка е изправена пред възможността да си разчисти сметките с човека, отговорен за смъртта на баща й… Мъж става (системна) жертва на градските „улични паяци” и произтичащата от това бюрокрация… Младеж от богато семейство блъска жена с колата на баща си… Двама младоженци научават неприятни истини един за друг на сватбения си прием… Сюжетите са различни, обединява ги образът на жертвата, разочарована, унизена и/или разбунтувана, която търси справедливост с (не)позволени средства, водещи най-често до взрив от насилие с непредвидими морални измерения и материални последици.

След един трилър за ревност и отмъщение, последван от трагикомедия с психарски отклонения, аржентинският сценарист и режисьор Дамиан Шифрон сглобява палитра от истории, които могат да бъдат обединени под надслова „всеки си получава заслуженото” рано или късно. „Диви истории” не е поучителен филм, той не морализаторства и не злорадства. А ако му позволите, дори ще ви освободи от натрупаната (било по време на прожекцията или в личен план) негативна енергия, с което напомня на въздействието на „Догвил”. В напрегнатото всекидневие, дори в на пръв поглед съвсем делнични ситуации, е толкова лесно да бъдеш нетолерантен, нетърпелив, невъзпитан и да позволиш на усещането за неудовлетворение да вземе връх и да помете като лавина от гняв и безотговорност всичко, което се изпречи на пътя му. „Социалният мир” е понятие от политическия речник, което изглежда неприложимо в пределите на един частен двубой, провокиран от чувството за обида (умишлена или не). Не се заблуждавайте обаче, „Диви истории” не препоръчва саморазправата, а само я диагностицира, воден от принципа „каквото повикало…” и очевидно убеден, че животът/съдбата сам се грижи за възстановяването на баланса в цивилизацията (почти както в природата).

019
„Диви истории”

Два вече споменати фактора променят тона и общото усещане на шестте истории, като едновременно смекчават изблиците на насилие и създават специфична бариера на отстранение и дистанцираност за наблюдателя. Иронията и мрачният хумор съпътстват сценария на всяка крачка. И ако в един миг си помислите, че агресията идва вповече, в следващия сарказмът измества рационалния ефект на потрес и стъписване. И при все това не олекотява, нито омаловажава бруталната правдоподобност на ситуациите. След което, ако имате късмета да сте киноман, се намесва усещането за déjà vu, което изнася преживяването на ново ниво. И вече не е важно дали режисьорът е имал предвид точно стила на Тарантино или сюжета на някой нашумял американски филм, важното е, че вие откривате приликите с нещо познато, но преекспонирано или пречупено в нова светлина, в друга среда. Така се получава един от класическите постмодерни ефекти, даден като пример за изплъзване от баналността на всекидневието: в началото на ХХI век може да ви изглежда клише да кажете на някого просто „Обичам те.”, но винаги можете да го споделите, цитирайки любимо произведение: „И както Раул признава на Макарена в сцената при водопада…”. Така и „Диви истории” ни позволява да преоткрием истини за човешката природа, от които сме свикнали да се ужасяваме.

„Диви истории” може да се гледа на 19 март  в кино „Люмиер” от 20.45 ч.; на 20 март в Euro Cinema от 20.45 ч.; на 22 март в Cinema City Mall of Sofia от 19 ч.; на 27 март в Euro Cinema от 20.45 ч.