Повече толерантност към другите и техните вкусове, премахване на оръжията и спиране на войните, повече грижа за природата – това са уроците, които Умберто Еко предава на децата. И в трите приказки, събрани в този сборник, героите са много различни – имаме генерал, който цял живот трупа бомби, император, който мечтае за откриване на нови територии за завладяване, галактически изследовател на име ГИ, въодушевен и изключително горд от постиженията на нашата цивилизация, а също и гноми – местни обитатели на планетата ГНУ, които се радват на плодовете на онова, което са постигнали, без да унищожават земята си. Появяват се още космонавти, които кацат на Марс, марсианци с по шест ръце и дори птици, пред които всички се умиляват.
…В мразовитото утро
едно марсианско птиче, което
явно било избягало от гнездото си,
тупнало в пръстта, разтреперано от студ и страх.
Писукало отчаяно, досущ като земно птиче.
И наистина будело жалост.
Американецът, руснакът и китаецът го погледнали
и даже проронили
по една сълза от състрадание.
Това пише Умберто Еко в приказката „Тримата космонавти“. Тези три приказки са уж детски истории, но италианският философ говори за сериозни неща – с лекота пише за екологични проблеми, за трудното опазване на мира и за смисъла от науката – защо развитието ѝ трябва да прави живота по-лесен и по-ценен, а не да замърсява земята и да разболява хората.
В приказките се появяват странни извънземни с по шест ръце, но истинското предизвикателство за децата не е да свикнат с тях – кога е било проблем децата да свикнат с някой чудат герой?, а да приемат, че тримата изследователи – руснакът, американецът и китаецът, които тръгват от Земята – всеки със своя ракета към Марс, са съвсем еднакви, въпреки че нито говорят общ език, нито изглеждат по един и същи начин, нито вярват един на друг.
И тримата искали първи да се доберат до Марс,
за да покажат кого от тях най го бива.
Американецът не харесвал руснака,
руснакът недолюбвал американеца,
а китаецът си имал едно наум и за двамата.
(из „Тримата космонавти“)
Умберто Еко пише първите приказки – „Бомбата и генералът“ и „Тримата космонавти“, през далечната вече 1966 г. През 1992 г. отново се връща да работи по темата, защото тогава излиза и третата история, „Гномите от Гну“. Вярно, по онова време той пише за наболели въпроси – актуални и спешни, които се появяват в новините – за човешкото желание да притежаваме все повече и повече, за алчността и плътната пелена от смог, която започва да покрива една част от големите градове, за петролното замърсяване в океана, за изчерпването на питейни води, за замърсяването и пресъхването на реките. Парадоксът е, че близо половин век по-късно тези проблеми отново стоят на дневен ред, но този път – пред децата и дори внуците на онези деца, за които са били предназначени приказките на Еко. Но в тези истории Умберто Еко ни води към корена на всички проблеми, когато ни разказва, че във всеки един момент някъде по света един генерал си казва: „Крайно време е за война. Иначе как ще направя кариера?“
Не е изненада, че в тези приказки има много символи – атоми, звезди, черни дупки, знамена, лампази, птици, китайски йероглифи, изрезки от вестници. И на всички тези символи художникът Еудженио Карми обръща специално внимание, когато създава своите илюстрации. Остава сега и децата – може би дори и възрастните, да им обърнат внимание, защото според Еко решенията винаги са прости и ясни, независимо колко напреднала е науката и независимо колко години са минали. За да се подреди този свят като детска игра, хората се нуждаят от повече търпение едни към други, по-добра храна, по-чиста вода, по-чист въздух и по-малко игри с оръжия.
