0
9912

Приказки за света, който трябва да се промени

„Три приказки“, Умберто Еко, илюстрации Еудженио Карми, превод от италиански Нева Мичева, издателство „Лист“, 2020 г.

Умберто Еко

Повече толерантност към другите и техните вкусове, премахване на оръжията и спиране на войните, повече грижа за природата – това са уроците, които Умберто Еко предава на децата. И в трите приказки, събрани в този сборник, героите са много различни – имаме генерал, който цял живот трупа бомби, император, който мечтае за откриване на нови територии за завладяване, галактически изследовател на име ГИ, въодушевен и изключително горд от постиженията на нашата цивилизация, а също и гноми – местни обитатели на планетата ГНУ, които се радват на плодовете на онова, което са постигнали, без да унищожават земята си. Появяват се още космонавти, които кацат на Марс, марсианци с по шест ръце и дори птици, пред които всички се умиляват. 

В мразовитото утро
едно марсианско птиче, което
явно било избягало от гнездото си,
тупнало в пръстта, разтреперано от студ и страх.

Писукало отчаяно, досущ като земно птиче.
И наистина будело жалост.
Американецът, руснакът и китаецът го погледнали
и даже проронили
по една сълза от състрадание.

Това пише Умберто Еко в приказката „Тримата космонавти“. Тези три приказки са уж детски истории, но италианският философ говори за сериозни неща – с лекота пише за екологични проблеми, за трудното опазване на мира и за смисъла от науката – защо развитието ѝ трябва да прави живота по-лесен и по-ценен, а не да замърсява земята и да разболява хората.

В приказките се появяват странни извънземни с по шест ръце, но истинското предизвикателство за децата не е да свикнат с тях – кога е било проблем децата да свикнат с някой чудат герой?, а да приемат, че тримата изследователи – руснакът, американецът и китаецът, които тръгват от Земята – всеки със своя ракета към Марс, са съвсем еднакви, въпреки че нито говорят общ език, нито изглеждат по един и същи начин, нито вярват един на друг.

И тримата искали първи да се доберат до Марс,
за да покажат кого от тях най го бива.
Американецът не харесвал руснака,
руснакът недолюбвал американеца,
а китаецът си имал едно наум и за двамата.

(из „Тримата космонавти“)

Умберто Еко пише първите приказки – „Бомбата и генералът“ и „Тримата космонавти“, през далечната вече 1966 г. През 1992 г. отново се връща да работи по темата, защото тогава излиза и третата история, „Гномите от Гну“. Вярно, по онова време той пише за наболели въпроси – актуални и спешни, които се появяват в новините – за човешкото желание да притежаваме все повече и повече, за алчността и плътната пелена от смог, която започва да покрива една част от големите градове, за петролното замърсяване в океана, за изчерпването на  питейни води, за замърсяването и пресъхването на реките. Парадоксът е, че близо половин век по-късно тези проблеми отново стоят на дневен ред, но този път – пред децата и дори внуците на онези деца, за които са били предназначени приказките на Еко. Но в тези истории Умберто Еко ни води към корена на всички проблеми, когато ни разказва, че във всеки един момент някъде по света един генерал си казва: „Крайно време е за война. Иначе как ще направя кариера?“

Не е изненада, че в тези приказки има много символи – атоми, звезди, черни дупки, знамена, лампази, птици, китайски йероглифи, изрезки от вестници. И на всички тези символи художникът Еудженио Карми обръща специално внимание, когато създава своите илюстрации. Остава сега и децата – може би дори и възрастните, да им обърнат внимание, защото според Еко решенията винаги са прости и ясни, независимо колко напреднала е науката и независимо колко години са минали. За да се подреди този свят като детска игра, хората се нуждаят от повече търпение едни към други, по-добра храна, по-чиста вода, по-чист въздух и по-малко игри с оръжия.

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияЧовекът на ръба на света
Следваща статияЖивотът и хората от „София ДокуМентал“