0
908

Приказна загадка

prikazna zagadka-1
Павилион в двореца на китайския император в Пекин (снимки авторът)

За мен приказката за лъжливото овчарче е сред най-българските приказки в националния ни фолклор. Едно мое пътуване в Китай разби на пух и прах това убеждение.

Предполагам, че почти всички българи знаят приказката или поне са чували нарицателното „лъжливото овчарче”. За мен, а вероятно и за много други, тя е била една от най-българските приказки в националния ни фолклор. Едно мое пътуване в Китай разби на пух и прах това убеждение. Там чух в различен вариант същата приказка и най-смущаващото, поне за мен, беше, че китайската е с векове по-стара от българската.

***

Пътят от центъра на Пекин до най-близката част от Великата китайска стена е не повече от 70-80 км., но трафикът в гигантския мегаполис не позволява той да бъде изминат за по-малко от два часа. Не след дълго, след като групата ни напълни луксозния автобус и потеглихме към това чудо на човешката цивилизация, досадата от пълзенето сред морето автомобили започна да обхваща и най-големите оптимисти сред нас. За да разсее настъпващата апатията, Чери – нашият гид с добър и разбираем английски, реши да ни разкаже една история от хилядолетното минало на страната си. Както в повечето подобни истории, преплетените в нея исторически факти и приказни измислици вече са я превърнали в истинска легенда, предавана от поколение на поколение.

Преди много, много години император на Поднебесната империя бил някой си Ю (You). От многото жени, с които живеел в двореца, той най-много обичал прекрасната Бао-Си. За негово нещастие обаче тя имала един голям недостатък – била вечно тъжна. Всички опити на придворните комици, фокусници и танцьори да я накарат да се засмее били напразни. Това не давало покой на императора и много дни и нощи той мислил какво би могъл да направи, за да разцъфне този драгоценен нему лотос. Най-после една сутрин се събудил щастлив, защото бил сигурен, че вече е намерил вярното решение. Веднага извикал стражите и им заповядал да запалят огньовете на стражевите кули, с които се сигнализира, че императорът е нападнат от неприятели и се нуждае от помощ.

Когато пушекът се извил в небесата, всички князе, подвластни на Ю, събрали веднага войските си и се отправили да защитят с цената на живота си своя император. Гледката на прииждащите воини била толкова впечатляваща и същевременно комична, че хубавата Бао-Си започнала да пляска с ръце и да се смее без прекъсване. Това доставило такова голямо удоволствие на Ю, че той решил след няколко дни да повтори шегата. После я потретил и винаги гледката на хилядите недоумяващи воини, изпълнили площада пред двореца, карала хубавата Бао-Си да прелива от смях.

Ала един ден разтревожените стражи дотичали при императора и му съобщили, че под стените на двореца наистина има неприятели. Ю веднага разпоредил да запалят сигналните огньове и спокойно зачакал помощта на князете си. Но когато пушекът се извисил, те решили, че това е поредната шега на императора и никой не вдигнал на крак уморените си воини. Неприятелите това и чакали. Превзели столицата без бой, убили Ю, а хубавата Бао-Си отвели в плен.

Когато Чери завърши разказа си, скуката отлетя от автобуса и отстъпи място на весели коментари за мъжката глупост и за женските капризи. Около мен хората се смееха, както предполагам се е смеела и хубавата Бао-Си, а аз седях на мястото си объркан и онемял от нахлулите в главата ми спомени…

В зимната вечер аз лежа под юргана, стискам очи, а през бумтежа на пернишката печката чувам гласа на баба, която ми разказва приказката за лъжливото овчарче. Всичко това сега Чери ми го ограби само за няколко минути. Не беше справедливо.

Понечих да потърся обяснение и да споделя с всички останали възмущението си, но после се отказах. Щеше да ми е много трудно да обясня на тези хора, някои от които освен Америка и Европа бяха пребродили планините на Нова Зеландия, пущинаците на Австралия и джунглите на Камбоджа и Лаос, че приказката, която баба ми е разказвала, е чисто българска приказка. Нерде 1300 години България, нерде 20 века китайска цивилизация!

prikazna zagadka-5

Когато се прибрах вкъщи след пътуването в Китай, се заех да открия истината за легендата, разказана ни от Чери. Оказа се, че по-голямата част от нея е историческа истина. Императорът Ю от династията Джоу (Zhou) е управлявал Западната китайска империя от 781 до 771 г. пр. Хр. Той бил женен за принцеса, дъщеря на княза Шън (Shen) – един от подвласните му князе, но се влюбил в една от наложниците си –  хубавата Бао-Си. През 779 г. пр. Хр. Ю изгонил императрицата и се оженил за Бао-Си. За да разнообрази скуката в двореца, той инсценирал мнимо нападение над столицата Хаодзинг (Haojing). На този зов за помощ веднага се отзовали всички от подвластните му князе. Когато разбрали обаче, че това е само една шега, те не останали много доволни, но си разотишли, без да се бунтуват.

Малко след този случай опозореният княз Шън влязъл в заговор срещу императора с един войнствен народ – Quanrong, който бил заклет враг на китайците от поречието на Жълтата река, и обединените им войски обсадили столицата на Ю. Императорът започнал да зове князете си, като наредил да се запалят всички сигнални огньове, но те отказали да му се притекат на помощ заради предишната гавра. Незащитената столица бил набързо превзета, Ю убит, а Бао-Си отведена в плен. Поражението било толкова катастрофално, че няколко години по-късно Западната китайска империя изчезнала.

Докато се ровех да изясня историята на Ю и Бао-Си, попаднах на оскъдна, но интересна информация и за народа Quanrong. В превод от китайски името им означава хората на „бялото куче (вълк)”. Предполага се, че китайските летописци ги наричат така, защото техният племенен тотем е бил бяло куче. Според съвременните учени произходът на този народ е тибетски, били са номади и са обитавали северната част на Тибет и степите на Ордос, т.е. били са съседи, не само на Китай, но и на племената от хунорската общност и на тези, населяващи Таримската долина. Предполага се, че името Quanrong е събирателно за голяма група племена, които са имали общ произход и са били обединени в единен племенен съюз. Основание за подобно твърдение дава описанието на една китайска военна експедиция от времето на император Му (Mu), династия Джоу – 972-922 г. пр. Хр., при която са пленени пет царе Quanrong, пет свещени бели кучета (вълци) и пет бели елена.

Според китайските летописи от времето на управлението на император Мин (Мing), династия Хан – 58-75 г. сл. Хр. , народът Quanrong е наброявал един милион и триста хиляди. Последната известна информация за този народ е от управлението на император Тайдзонг (Taizong), династия Тан (Tang) – 626-649 г. Тогава войните Quanrong преминават през високопланинския проход Гансу, спускат се изненадващо в равнината около Жълтата река и завземат без съпротива китайската столицата Сиан (Xi’an).

Споменавам всичко това, защото, доколкото ми е известно, и нашите прародители са почитали кучето като свещено животно!

***

Единствената информация, която намерих за „Лъжливото овчарче”, е, че тя е българска народна приказка. Подчертавам българска и народна, защото от всички и навсякъде тя се смята за част от автентичния ни фолклор. Затова реших да си направя един експеримент.

Когато споделях впечатления от пътуването ми в Китай с един мой приятел – интелигентен човек, умишлено вмъкнах в разказа си и историята на Ю и Бао-Си. Още преди да завърша, той ме прекъсна:

– Айде, бе! Та това е приказката за лъжливото овчарче!

– Знам – отвърнах му аз – и точно затова ти я разказвам! Но китайската е от осми век преди новата ера! От кой век е нашата?

После и двамата дълго мълчахме.

Арх. Емил Коцев е роден през 1950 г. в София. Завършил е архитектура във ВИАС (днес УАСГ). През 1988 г. заминава като политически емигрант в Австрия. Десет години по-късно емигрира в Канада, където специализира „Морфология на градската структура” и се заминава с научна работа в Университета Лавал, Квебек. До 2006 г. има и частна практика и строителна компания в провинция Квебек и Онтарио. Работи по проекти в България и Франция.