0
2619

Приключенията на двете близначки

Една книжка ще се опита да бъде забелязана сега, в дните на Панаира на книгата в НДК, сред цялото море от други книги. Но като знам колко трудно е това, ще се опитам да ѝ помогна малко, според силите си. Не, тя не е исторически роман като „Калуня-каля” и „Цената на златото”. Не е  виртуозна сатирична антиутопия като „Без невинни” на Иво Беров, не е и като преливащия от жизненост компедиум от разказвачески техники „Техническа проверка” на Ангел Иванов.
Не.
Тя даже не е книга за възрастни.
Това е една детска книжка. Казва се „Фен и Бибит в Приказната гора”.
Аз четох книжката в ръкопис. И останах впечатлен от пъстрия, красив, пълен с тайнствени сияния език на авторката. И освен това – бях свидетел на раждането на илюстрациите ѝ.
Но другата, по-важната, най-важната причина. Създателките на книгата – авторката Катерина Неинска и художничката Светломира Минкова, са две млади майки, опитващи се хем да гледат децата си, хем да се занимават с любимите си неща – едната да пише, а другата да рисува.
Аз им зададох няколко въпроса. Ето сега отговорите им:

Катерина Нейнска, автор:

Трудно ли е да си млада майка в България?

И при мен се доказа, че да бъдеш майка е едновременно най-вдъхновяващото и най-трудното нещо. Толкова вдъхновяващо, че… да напишеш книга. И толкова изтощително, че… отново да напишеш книга. Като неизбежно кратко бягство от ежедневието, на най-хубавото място – в световете на фантазията.

Най-положителното в България е дългото майчинство – възможността да бъдеш до детето си една, дори две години и помощта за справяне с финансовите предизвикателства. Не са малко и другите предизвикателства – от липсата на места в детските градини до неудобните тротоари. Или противоречивата среда. Помощта от близките, която за щастие имам, е безценна. Радвам се, че се появяват все повече качествени инициативи за забавление и развитие на децата. Като цяло, майчинството тук е пълно с контрасти, какъвто е и животът в България.

Какъв е професионалният ти път досега?

Пиша от малка (на 9 написах първото си стихотворение) и съм изпробвала различни жанрове. Напоследък наблягам на приказките и на късите разкази с магични елементи. Учила съм визуални изкуства, реклама и маркетинг – магистратурата си завърших в Лондон. Работата ми като копирайтър (от години, в рекламна агенция в София) ме научи да се изразявам кратко, точно и надявам се, грабващо.

Как се появи книжката „Фен и Бибит в Приказната гора”? Колко време ти отне писането? Какви образци имаше пред очите си? Как се свърза с художничката? През какви етапи мина работата по книжката? Как избрахте издателството?

За сина си импровизирам в разказването на приказки ден и нощ и естествено пожелах да пиша на езика на децата. А и винаги съм обичала приказното. Не спирам да препрочитам Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Джани Родари, Роалд Дал… и безкрайно много други любими детски автори.

Двегодишният ми син Ясен веднъж произнесе думата „чудовище” като „чуище“ и така се роди името на един от героите. Последваха го Фен и Бибит, които започнаха приключение след приключение… Написах книгата на един дъх, пишех във всеки един момент, който можех да отделя. Последните глави ме оставиха без сън– имам слабост към добрите финали, а и изобщо – че най-после съм близо до края. Написването на историята може би ми отне към три месеца. Разбира се, последваха още месеци на безброй препрочитания и редакции. Пътят към издаването се оказа невероятно интересен – комуникацията с хора, близки до книгите, получаването на ценни съвети и за самата история… той ме срещна, с помощта на една приятелка, и с художничката, с която се оказахме почти приятели – толкова много общи познати ни свързваха. Между нас се запали мигновена искра – от нейна страна – към приказката, от моя – към стила ѝ на рисуване. Всичко беше ново, интересно, вълнуващо, предизвикателство. От обсъждането на илюстрациите с Мира до всеки един етап, през който трябваше да премине книгата, за да „оживее“. Спрях се на предложението на издателство „Потайниче“  в лицето на Христо Пацов, защото той подходи с професионализъм и ентусиазъм към дебютната ми книга. Комбинация от двете най-важни неща, според мен.

Като цяло всичко се случи динамично – от първата идея за книгата до издаването ѝ изминаха само 8 месеца.

Какво ще даде книжката „Фен и Бибит в Приказната гора” на децата?

Освен да се забавляват от сърце, смело да опитват от живота и да прегръщат новото и различното, историята учи децата да приемат нещата с чувство за хумор, да прощават и да си помагат; вдъхва вяра в приятелството и в доброто.

Винаги съм имала слабост към приключенията, наситени с фантазия, изненади, чувство за хумор–надявам се, че те ще запалят в децата любов към четенето, толкова безкрайно важно за изграждането на всеки човек.

Светломира Минкова, художник:

Трудно ли е да си млада майка в България?

Беше особено трудно, когато бях бременна с второто ми дете, Мира, а по-голямото, Деян, не беше прието в детска градина, разликата им е 2 г. и 2 месеца. Игра с Деян по цял ден, обикаляхме паркове и градинки, тичах след колелото, качвах го на люлки и пързалки, карах количката по разбитите тротоари, е, тогава наистина ми беше трудно. Особено след 7-мия месец на бременността.

Важното е, че синът ми, който е вече почти на 3 години и половина, най-накрая е приет във филиал на детска градина, надявам се сега да ми стане по-леко и да захванем следващ проект с Катя.

Как се насочи към рисуването?

През 1999 г. започнах да ходя на уроци при проф. Мито Гановски. Благодарение на него ме приеха в Художествената гимназия „Илия Петров” и в Приложното (СХУПИ). Предпочетох Приложното, защото имаха страшно интересни специалности. Завърших го през 2005 г.

След това кандидатствах в Художествената академия.

След уроци при различни преподаватели – живописвах при Страхил Ненов, ходих на консултации при проф. Вихрони Попнеделев, подготвях се за стенопис при проф. д-р Олег Гочев, в крайна сметка ме приеха текстил (бях на 1-во място) и стенопис. Избрах текстила, защото реших, че ще ми бъде по-интересно.

През годините в Академията се учих от проф. Вихрони Попнеделев, доц. д-р Аделина Попнеделева, проф. Анна Бояджиева-Хинкова, проф. Панайот Панайотов и др.

Как погледна на предизвикателството да илюстрираш „Фен и Бибит в Приказната гора”?

Когато сестрата на мъжа ми Дена ми даде да прочета ръкописа на Катя, веднага се влюбих в него и нямах търпение да започна с илюстрациите. 

Историята страшно много ми допадна. Преди известно време бях започнала да рисувам едни човечета, които ме вдъхновиха и създадох една серия дрехи и аксесоари, които кръстих Sweet Munchkin. В крайна сметка историята на Катя много ми напомни на тях и това още повече ме развълнува и зареди.

Колко време ти отне рисуването на илюстрациите?

Приблизително 2 месеца, заради децата. Съчетавах го с  разходки, готвене, чистене вкъщи и приспиване. Докато спяха, рисувах, докато си играеха в детската стая, също. Просто сядах на леглото на сина ми и рисувах. Трудно беше, защото постоянно спирах – точно, когато съм във вихъра на рисуването, децата се събуждаха.

По твоя преценка, какво ще даде книжката „Фен и Бибит в Приказната гора” на децата?

Ще накара децата да се влюбят в героите – Бебедо и Чуището са ми любими, сигурна съм, че ще станат любими и на децата. Ще накара децата да искат да четат. Историята е страхотна. Сигурна съм, че ще се хареса и на родителите.

Читателите ще могат да срещнат лично авторките на новата детска книга „Фен и Бибит в Приказната гора“ – писателката Катерина Нейнска и художничката Светломира Минкова, по време на Пролетния панаир на книгата – на 30 май, четвъртък, от 18, 30 ч. до 20 ч. и на 1 юни, събота, от 12 ч. до 13 ч. на щанда на издателство „Потайниче“ – № 113, на партера в НДК, където читателите – и родители, и деца, ще имат възможност да получат автограф.

А сега нека да преговорим думите на гърба на книжката „Фен и Бибит в Приказната гора”:

„Запознайте се с Фен и Бибит – деветгодишните близначки, които си приличат единствено по своята решителност! Те са открили начин да се пренасят в Приказната гора, където са половин кралски дъщери, имат уютна къщурка и много чудати същества за приятели. С Бебедо̀, умния и ловкия, помагат на катерицата с пауновата опашка и на бебето чубугубъл, гостуват на Изобретателя и на Лъва от кораба, срещат се с малко страшната Баба Дом-би-Дом. Фен, Бибит и Бебедо̀ често са и с бавното, но много силно Чуище. Какви проблеми създава една подлютяваща подправка, какво се случва на морския бряг, твърде опасна ли е лошата кралица… Вече участвате в чудни, а понякога и смешни приключения с много неочаквани обрати!”

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияГабриеле Куби и глобалната сексуална революция
Следваща статияКрайната десница е тук, за да остане