1
952

Пристигането на Годо

Предизвестеният ход с лансирането на Цачева е девалвиран от самото начало. Не може да се открие убедителна мотивация в заеманата изчаквателна позиция, тъй като беше предложен скучен спектакъл на изнервената от очакване публика.

Ситуацията с толкова дълго отлаганата номинация на ГЕРБ приличаше на театър на абсурда. Дори е възможна аналогия с прочутата пиеса на Бекет, само че в нашия случай обективните политически закономерности наложиха най-накрая Годо да пристигне. Заслужава си да отбележим и комичните ефекти от дългоочакваното събитие, защото това, което излезе като информация в медиите, не дава достатъчно сериозна основа за задълбочен анализ. Странното поведение на ГЕРБ беше съпътствано от суеверия и догадки. Бойко Борисов се закани да изчака да премине ретроградният Меркурий, за да обяви кандидатурата. Ден преди официалната номинация гадателката Гьокчен каза пред телевизия Канал 3, че Цачева е най-подходящата фигура на ГЕРБ за президент. Името на председателката на Народното събрание се спрягаше в контекста на кандидатпрезидентската надпревара в доста медии, най-вече в интернет изданията, още в началото на лятото и парадоксално то се превърна в най-дълбоко пазената публична тайна. Всички тези факти свидетелстват, че за продължителен период от време рационалните мисловни конструкти бяха изместени от отсъстващото автентично политическо съдържание и от безсмислени ритуални и символни действия. Беше пропусната реалната възможност кандидатът за президент на ГЕРБ да развие традиционната за демократичните избори предкампания, в рамките на която да изложи своята платформа. От гледна точка на очакваната изненада няма какво да се коментира, защото на практика изненада липсва. В този смисъл предизвестеният ход с лансирането на Цачева е девалвиран още в самото начало. Не може да се открие убедителна мотивация в заеманата до последния момент изчаквателна позиция, тъй като беше предложен скучен спектакъл на изнервената от очакване публика.

Борисов представи Цачева по неубедителен начин и неговата реч пред политическия актив на ГЕРБ може да се оцени като гаф, най-малкото защото така се подценява значимостта на президентската институция и се неглижира ролята й като стожер на държавността. Премиерът каза, че няма да издига Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, защото те са успешни кметове и не иска държавата да харчи пари за частични местни избори. Това не може да бъде адекватен довод за избор на кандидат за президент. За втори път в българската история пестенето на пари доминира като аргумент в отношението на министър-председателя към президентските избори. Първият случай беше през 2001 г., когато Симеон Сакскобургготски отказа да отиде да гласува в село Баня, за да не харчи за бензин. На практика се въвежда твърде прагматичен мотив, свързан със спестовността, чрез който Бойко Борисов принизява авторитета на двама от своите фаворити. Ако се вгледаме внимателно в неговата реч, ще забележим, че липсата на толерантност не свършва дотук. Според лидера на ГЕРБ Фандъкова „не разбира нито от закони, нито от военно дело, а само от София”, а това прилича по-скоро на признание за неудачен подбор на кандидатурите вътре в самата партия. Вече за каквато и позиция да бъде предлагана Йорданка Фандъкова след приключването на кметския й мандат, винаги може да се напомня това негово изказване. Пощаден беше единствено Томислав Дончев, който получи завидна похвала. Цецка Цачева беше представена като бъдеща „майка на нацията”, като във витиеватото послание акцентът беше поставен върху необходимостта „да имаме една майка и да се погрижим действително майчински за този народ”. Във визията на Борисов „майката на нацията” е контрапункт на множеството бащи на нацията. Тук ясно се проектират очертанията на популисткия дискурс, при който фундаменталната разделителна линия е в разграничението „ние – те”. Популистите винаги претендират, че единствено те са автентичните представители на интересите на народа, докато останалите партии са негови врагове. Тази автентичност на представителството на народните интереси се конституира в противовес на тежненията на останалата част от политическия елит. В конкретния случай посланието е насочено към претендентите за президентския пост, които трудно въздържат егото си. То има свой адресат и е формулирано по начин, внушаващ слабостите на политическия опонент и очертаващ границите на споменатата опозиция „ние – те”, при която „ние” обозначава самоидентификацията на тези, които действително милеят за хората, а „те” е събирателен образ на неавтентичните политици, които поставят личните си амбиции над всичко. „Те” е събирателен образ в двойствен смисъл, доколкото обобщава едновременно слабостите на егоцентричния елит и неговото отчуждение от народа. Същевременно като контрапункт се търси близостта, подчертана в метафората за майката. Именно майката е най-близкият човек, в литературната и в религиозната традиция тя е закрилница, тя е представител на родното пространство и на идентичността в противовес на чуждото и на враждебния свят. Бойко Борисов иска да пренесе тези тривиални и същевременно универсални представи в сферата на политическото, защото е поставен в твърде сложна ситуация, която го принуждава да търси близостта с електората. Ходът е отчаян и е подчертано популистки. Дори не се прави опит да се замаскира предварително заложената идея в някаква по-витиевата форма или пък тази идея да се лансира плавно и постепенно в публичното пространство. Внушението е умишлено и директно, опитва се да удари право в целта, но изстрелва патроните предварително.

Борисов обяви и лозунга на кампанията: „Работим в интерес на гражданите.” Този лозунг е естествено логично допълнение към описаните дотук характеристики на разграничението „ние – те”. Посланието цели да внуши, че ГЕРБ са тези, които работят и ги е грижа за гражданите, и това ги отличава от останалите политически сили. Прави се опит да се конституира някакъв общ интерес, който е единен и хомогенен, идеята кореспондира с присъщата за популистките формации парадигма за общата воля на народа. Лозунгът може да бъде дешифриран по следния начин: „Работим в интерес на народа.” Както вече споменахме, интересът е дефиниран като общ и изключва в своята логика съжителството на отделните плуралистични частни интереси. Действително според член 92, алинея 1 от Конституцията на Република България, президентът олицетворява единството на нацията и представлява държавата в международните отношения. В Глава четвърта от основния закон отсъства постановка за унификация на общата воля и никъде не е използвана формулировката, че държавният глава работи в полза на интересите на народа. Последните са плуралистични и разнопосочни и тяхната материализация се осъществява чрез механизмите на представителството, което регистрира съвкупността на всички индивидуални воли. Ако насочим вниманието си към цитирания член, ще видим, че президентът има представителни функции, които са преди всичко във външнополитически план, но на него не е делегирано пълномощието да унифицира народната воля. Що се отнася до корелацията между избора на президент и материализацията на всеобщото волеизявление, в случая с мажоритарния вот надделява решението на мнозинството. Победата на едни президентски избори например не е победа на целокупното избирателно тяло, а на поддръжниците на избрания кандидат, чиито политически интерес е успял да надделее. Внушението, направено от Цецка Цачева, че само тя и нейната партия работят в интерес на гражданите, е опасно за демокрацията и за базовите плуралистични принципи и не хармонира с духа на конституционната постановка. Вместо това то директно се припокрива с постулатите на популисткото мислене и не се сработва с логиката на функциониране на демократичните институции, базирана на фундаменталната аксиома, според която политиката представя частния интерес като всеобщ. Цитираното внушение на кандидата за президент на ГЕРБ беше единственото смислено послание, което успя да артикулира Цецка Цачева след оповестяването на номинацията. Цачева поиска и подкрепата на българските граждани, които не симпатизират на нейната партия, вкарвайки в действие характерната за популизма политическа всеядност. Вместо да лансира новаторски идеи, тя повтори в словото си предизборния лозунг, което означава, че замисълът на нейната кампания е в обръщането към „всички български граждани”. Казано с други думи, Цачева търси самоидентификация с общата воля на народа още преди да е избрана за президент и преди демократичните процедури да са предпоставили тази политическа фикция. Предварителното влизане на кандидата за държавен глава в ролята на обединител на нацията стои извън рамките на институционалната позиция и най-малкото размива границите на идеологическото съдържание и на смисления дебат. Ако стриктно се придържаме към формулировката на конституцията, самата дума „обединител” не е правно понятие.

Дългото отлагане на съобщаването на номинацията създаваше очаквания, че ще бъде формулирана цялостна политическа визия по актуални вътрешнополитически и външнополитически теми и стратегически приоритети. Не се случи нищо такова. ГЕРБ предпочете да засвири на трайно печелившата, но и малко банализирана за българската политическа система популистка струна. Подходът е елементарен и е отработван няколко пъти. Той може да спечели отново, но това не е сигурно. Въпросът е, че, ако кандидатът на ГЕРБ действително финишира първи на състезанието, ще се затвърдят още веднъж развиващите се политически тенденции от 2001 г. насам. Ако Цачева загуби, можем също да очакваме разместване на институционалните пластове, защото тогава и Борисов ще подаде оставка, а България ще затъне в тресавището на поредната политическа криза. Както казва един изпаднал от играта политик, ще бъде интересно.

Снимка на главната страница: Надежда Чипева, в. „Капитал“.

Атанас Ждребев e политолог. Завършил е НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ”. Доктор по политология на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгата „Разпадането на политическата система в България” – сборник с публикации, които хронологически обхващат периода на първото десетилетие на XXI в.
Предишна статияРеволверът copy/paste
Следваща статияЗавръщане

1 коментар

  1. Колко празни думи. Томислав го пазят за премиер. Успешните кметове ще трябват за правителстото в бъдеще. Президентът е глуха улица. Нито е важен нито човек след като е бил президент може да стане министър… Какво толкова е неясно за да пишете глупости. Цачева е за тази работа. Да не би другите да имат подходящи кандидати? Комунистите пенсио ирах ЛЕТЕЦ. Гоцедадеединствения си човек в партията. Рвнвгатите набутаха неприлично млад уволнен бивш министър. Да не говорим за ганчевци, бензинджии и пищови. А и руски агент Каракачанов. На фона на целия цирк Цачева изглежда еди ствено възможна.