0
3460

Причините за скандала

За изтичащите записи на политици е думата, но преди това – малко по-широк контекст.

Казват, че ако клиентите на ресторант видят в детайли как се приготвя храната и научат повече за самото набавяне на необходимите суровини, ще си загубят апетита. Нещо повече – могат да се откажат от посещението на ресторанти и дори от консумирането на определени ястия. Даже в домашни условия готвенето не е непременно публична проява, защото някои хора са чувствителни към вида на суровата агнешка главичка. Иначе после си облизват пръстите. 

Има зрители, за които откриването на перипетиите по снимането на един филм унищожава магията на киното. По-добре да не знаят как точно се прави, защото подробностите не просто развалят удоволствието, но и повдигат несвойствени въпроси – не се ли прекрачват суверенни граници в желанието да се постигне определен художествен ефект, на какво са подложени актьорите, за да получат и изпълнят ролята, не е ли лъжа постигнатото с непозволени средства въздействие?

Като си помисли човек, има много занимания, чието упражняване е приемливо с оглед на финално предлагания продукт или резултат, но надникването зад завесата, където тече работният процес, води до смущения. Дори най-хуманните професии като лекарската или учителската имат изражения, които биха породили сериозни притеснения, ако бъдат изложени на директен показ. Да не говорим за спортните школи, които произвеждат шампиони – радваме се на рекордите, но можем да се ужасим от цената им.

От друга страна, демокрацията дава самочувствие на хората – те искат да знаят какво се случва по цялата разнообразна територия на обществения терен, защото нали трябва да взимат управленски решения кое как да бъде.

С напредването на информационните технологии се появи възможността за невъзпрепятстван достъп до всяка сфера на живота – и експертно-професионална, и интимно-частна. Тази възможност качи демократичното устройство на ново ниво и провокира политически акции в посока на буквална прозрачност и предварително публично одобрение на всичко, което се извършва от когото и да било, където и да било. Разбира се, хубавото не идва самó, с него върви и лошото.

Лошото е, че публичното одобрение се намеси в оценяване, което изисква специализирано познание и опит, за да бъде обосновано и въобще достоверно. Образуването на авторитета промени източника си – авторитетът спря да произтича от собствени критерии, утвърдени от общност със съответна компетенция, а започна да зависи от масовото мнение, неговият състав стана основен изграждащ материал. Неговата тежест – основна величина.

От своя страна масовото мнение престана да е аморфна съвкупност, а придоби релефа на многобройни отделни изказвания, произведени от всеки, който е свободен да „преценя”, а свободен да „преценя” е вече практически всеки. Така едновремешната воля на тълпата, чиято сила можеше все пак лесно да бъде пакетирана и манипулирана, получи различен характер, много по-труден за подчиняване, и сякаш масата като никога досега взе управлението в свои ръце.

За да вършиш нещо, трябва да получиш масовото позволение, като на всичкото отгоре масовостта е нестройна, тя е хор от солиращи гласове на певци, чиито певчески качества се определят от самите тях, защото вече няма инстанция, която да им каже фалшиво ли пеят, или не. Сигурно притежателите на техническите и идеологическите средства са мислили, че ще поръчват и дирижират музиката, но – факт е, че положението е изпуснато от контрол.

Дали тези свободни да „преценят” хора са пълноценно свободни? Не. Но това не значи и че някой ефективно ги владее. Ситуацията е страшна точно в този смисъл – несвободна, некомпетентна, манипулирана маса става господар на своите манипулатори, защото те се нуждаят от нея, а щом те се нуждаят, значи ясно е кой над кого властва. Манипулаторите, попаднали в собствения си капан, са всички, работещи под мотото „клиентът е винаги прав”, което всъщност цели увеличени приходи от привлечената с това изкушение многобройна клиентела.

Демократичното представителство отдавна неизбежно се свързва с демагогията и популизма в духа на „клиентът е винаги прав”. Политиците, разчитащи на повече гласове, се кълнат пред гласоподавателите, че нищо не е по-важно от техните желания и комфорт. И за да не изглежда, че цялото усилие е съвсем користно, им помагат да оформят тези желания според благоприлично звучащи цели – вие не търсите просто удобство, вие се грижите за опазването на общочовешки ценности.

Започва надпревара в предлагането на демократичната услуга, като се усъвършенстват каналите, по които до представителите достигат максимално бързо потребителските претенции – технологичният напредък осигурява предимство. Но главното преимущество се реализира чрез отдаването на все по-необятни права на електората. Той трябва да получи възможността да определя политиките, начините за тяхното осъществяване и да надзирава всяка стъпка по пътя към опазването на ценностите.

Както се разбра, електоратът е стимулиран да разглежда себе си като сбор от ярки индивидуалности, които могат да изразяват личните си възгледи и настояват на уважението към всеки. Това прави задачата на политиците по-сложна, но все пак се намира начин за обединение посредством рекламирането на универсални блага като справедливостта или пък – кой какъвто ще да бъде, но никой не иска да го лъжат, ние няма да ви лъжем, гласувайте за нас.

А как ще бъдете сигурни, че не ви лъжем? Ами ние всичко ще ви показваме, ще се случва пред очите и ушите ви, ще виждате и чувате това, което искате и което би трябвало да виждате и чувате. Нашите технологични гении ще ви предоставят тази непрекъсната възможност. И още – независимите медии ще са непрекъснато до нас, за да им рапортуваме, защото те са още едно ваше средство да ни държите изкъсо. Нали независимите медии също са ваш слуга?

В подобен контекст изтичането на запис от политически разговор, в който се обсъждат публични теми, но не пред публика, има стъписващо въздействие.

Ама нали обещахте за всичко да си говорите пред нас и да не се чуват никога и никъде неприемливи за изтънчения ни клиентски слух интонации? Вие ни подтикнахте към тази изтънченост, а сега я поругавате със задкулисната си грубиянщина…

Ето го споменатия капан на манипулациите, в който манипулаторът попада сам. 

Започват едни гузни оправдания – моля ви, нищо лошо не е станало, не казваме по-различни неща от тези, изричани пред вас, просто като в кухнята, като на снимачната площадка, като в операционната или в учителската стая и ние извършваме своеобразни действия, които има нужда да останат в професионалния ни кръг, това е същинска професионална нужда, ако станете свидетели, това само би ви объркало, започват грешни тълкувания на съвсем безобидни изрази, които не са нищо повече от нормална политическа лесксика за вътрешна употреба, те не означават това, което си мислите, тези обиди не са обиди, това пренебрежение не е пренебрежение, ще видите, че всичко ще е наред, добре, хайде, чуйте отново записа, нека го изслушаме заедно, но недейте така предубедено, простете нашата необходимост да си говорим и насаме, нали няма окончателно да се разочаровате, ние за вас го правим, както и да ви изглежда готвенето, като сложим ястието в чинията, ще е точно това, което сте поръчали…

Симпатизантите, партньорите и кариерно заинтересованите прощават, но остава едно, макар и тихо, неприятно чувство. Конкурентите обаче се възползват и вдигат голям шум – разкриха се лицемерите, така им се пада, злоупотребяваха с наши незаконно направени и придобити, а бе, направо фалшифицирани според нас записи, но сега се видя кой е лъжецът… 

Надига се спор – вашите записи бяха наистина отвратителни и като вулгарен език, и като престъпно съдържание. А вашите крият зад, цитираме, „словесна еквилибристика” още по-тежки престъпления, долни подлеци… Вие неправомерно ни подслушвате, не, вие неправомерно ни подслушвате…

Става скандал.

Може да се заблудим, че скандалът се разразява заради характерите на конкретните участници, но причините са по-дълбоки. Те произтичат от описаните по-горе процеси, в които професионалният авторитет, в случая – професионалният политически авторитет, се изоставя за сметка на унизително навеждане и пред партньори, и пред гласоподаватели, само и само да се оцелее във властта или да се успее на предстоящите избори.

Тази крайно изродена форма на демокрация, катализирана от новите средства за информация и споделяне, в която ценностите се кроят според желанията на клиента, което значи според собственото ни желание да му се харесаме на всяка цена, а не според обоснованите предписания на здравия разум, води до доброволен отказ от лидерство, до незачитане на компетентността, до подчиняване на произвола и в крайна сметка до скандали като настоящия, при положение че единствено скандално е самото допускане да се стигне дотук.

Стоян Радев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа по режисура за драматичен театър на проф. Красимир Спасов през 1998 г. Сред по-известните му спектакли са „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, „Караконджул“ по Николай Хайтов, „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Ничия земя“ по филма на Данис Танович (Народен театър „Иван Вазов“), „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби (МГТ „Зад канала“), „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, „Жена без значение“ от Оскар Уайлд (Театър „Българска армия“), „Палачи“ от Мартин Макдона, „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит (Театър „София“), „Братя Карамазови“ по Достоевски (ДТ Пловдив), „Соларис“ по Станислав Лем (ТР „Сфумато“) и др. Има награда „Аскеер“ за най-добър режисьор, както и многобройни номинации за „Икар“ и „Аскеер“ в същата категория. Заснел е няколко документални филма и шест серии от тв сериала „Четвърта власт“, отличен с наградата за най-добър сериал от Българската филмова академия и от Асоциацията на европейските обществени телевизии CIRCOM.
Предишна статияДвете Славии
Следваща статияОсъзнаването на Украйна