0
1424

Приятелска среща с Георги Мишев

мишев109

На 17 ноември в литературен клуб „Перото“ се събраха много приятели и почитатели на писателя Георги Мишев. Поводът бе 80-годишнината на автора.

„Никак не беше лесно да склоним нашия приятел, писателя Георги Мишев, да направим тази вечер – заяви Стойо Вартоломеев, управител на издателство „Хермес“, което всъщност бе организатор на събитието. – Той много се плашеше от думата „юбилей” и ние се затруднихме какво да пишем в поканите. Каза „не искам никакъв юбилей, никакви цветя, искам приятелска среща“. Тази вечер ние присъстваме на една приятелска среща и аз се радвам, че Георги Мишев има толкова много приятели.“

Приятелската среща бе открита с кратка прожекция, подготвена от режисьора Коста Биков и събрала откъси от най-известните и обичани филми на сценариста Георги Мишев.

За „Мир на страха ни“ поетът Борислав Геронтиев каза: „Такава книга, бате Георги, може да напише само някой, който си знае цената и който не цепи басма на никого. Ти знаеш смисъла на думите, които употребяваш. Твоите думи тежат все едно дали ги казваш или ги пишеш.Те са еко думи, ГМО няма“.

Геронтиев се върна години назад и припомни един случай, свързан със злополучен сценарий за Априлското въстание: „Бяхме овесили нос, бяха ония далечни години, сигурно 1980 г. И някой, може би Иван Дечев, вика: „Абе момчета, не се отчайвайте, активните борци ще си отидат и вашият филм пак ще стане“. А мъдрецът Георги Мишев с пророческия си глас каза: „Не баламосвайте момчетата, активните борци в България никога няма да свършат“.

„Помниш ли как веднъж ми каза: „Ние с тебе ще правим малки часовници, нека другите да правят големи часовници, тия дето са по стените. Нека някои да правят часовникови кули, ако искат, ние ще правим малки часовници, които обаче ще показват точно време, ще показват времето без погрешка“… Между кориците на твоите книги, бате Георги, цъкат безброй малки часовници, които показват времето безпогрешно“.

Думи за мемоарната книга на Георги Мишев „Мир на страха ни“ каза и писателката Кристин Димитрова. „Тази книга няма да се хареса на всеки. Няма да се хареса заради това, че в нея всичко е с факти, цитирани реплики и имена. С ясно заявени лични позиции и тълкувания. И за разлика от многото мемоароподобни книги у нас, в които авторите хем искат да кажат нещо, хем внимават да не излезе, че са го казали, хем искат да разкрият някой нелицеприятен факт, хем го завоалират зад сложна система от алегории, защото „който трябва, той ще ме разбере”, „Мир на страха ни” е написана със спокойна прямота. С остроумие, със скептична проницателност, с впечатляващ „широкоекранен” обхват, но в прав текст, без дипломатични извивки. Липсва страхът, който запушва устата на мнозина, навярно с не по-малък опит. Липсва съобразяването с различните властови фактори, от които в малка държава като нашата зависи бъдещето на писателя. Такава книга се пише само веднъж в живота и то далеч не във всеки живот. Георги Мишев осъзнава това… Той пише книгата си като мъчително свидетелство за преживяното от много хора, което не след дълго може да бъде пометено от официалните версии. Или удавено от хаоса на пустословието. Вероятно ще има засегнати, които ще оспорват всеки факт поотделно, но едно не биха могли да отрекат: тази истина, за която Георги Мишев разказва, досега не успя да се появи нито в учебниците, нито в пресата, нито в публичното пространство на България. А е била и все още е пред очите на всички ни. Заглавието „Мир на страха ни” звучи като заклинание към другите, казано от един вече свободен човек.“

Писателят Марин Георгиев разказа, че в началотона 90-те години, много преди да стане конституционен съдия, Румен Ненков, с когото тогава се запознал случайно, му разказвал как Мишев всяка сутрин идвал в Съдебната палата, за да поднови отхвърлената за пореден път молба за регистриране на Русенския комитет. „Не познавам друг български писател, който така да обича истината и свободата и така да ги отстоява с риск за собствената си сигурност, както Георги Мишев. И ако аз съм си позволил някои дързости – сподели Георгиев – то е било, защото ми стана неудобно пред него да продължавам да се скатавам“. Той добави още, че за него „Георги Мишев е последният класик на българския живот“.

За кинокритика проф. Божидар Манов Георги Мишев е писател с чувствителна социална мембрана, собствен тематичен диапазон, точно око, здрави нравствени критерии и умение да меси думите, което се нарича писателски талант“.

„Колко дълбоко мотивирани са наглед съвсем обикновените делнични прояви на неговите персонажи. На една от книгите си Георги Мишев е поставил, набрано с дребен шрифт, подзаглавие: „Прости провинциални разкази“. За него всички тези дребни неща у хората и между тях са решаващи белези на голямото. Това е негово категорично верую и най-сериозен мотив за творчество“.

гм109
Актьорите Филип Трифонов и Богдан Глишев

Участие в приятелската среща взеха и актьорите Филип Трифонов и Богдан Глишев, които прочетоха откъси (подбрани от самия Георги Мишев) от написаното през годините от критиците – от ляво и дясно – за автора на „Матриархат“ и „Вилна зона“.

Любен Георгиев, 1999 г.: „Георги Мишев не може да отговори на въпросите какво е направил за литературата през цялото си блажено депутатстване. Защо е проспал като народен представител разсипването на културата? Сега протяга ръка към Съюза на писателите, защото го привличат съюзните имоти. Неподправената истина е казионщината на мнимия дисидент. Той няма нито една книга, която може да се преиздаде, нито един филм, който да се гледа. Всъщност той остава без писателска биография, което е почти непоправимо“.

Воймир Асенов: „Гражданино Мишев, отново доносничиш срещу Съюза на писателите, срещу моите колеги. Ти и хората като теб разнасяте зарази, а аз съм чистоплътен човек и трябва да пазя обществената хигиена, защото ти си грип, болест, която е обществено вредна. Твоята фамилия Мишев не идва от гони Михаля, а от мишкоед, който и в матриархата, и в патриархата буди отвращение и който рови в долапите за сиренцето. Целият ти живот е доказателство за такава дейност – и вилата ти, и спестовните ти книжки, които не съм чел. Ти си за мен един мишеник и нищо повече. Ето защо трепери, мишеник, трепери, а аз ще те гледам с тъжен македонски поглед…“

Енчо Мутафов: „Георги Мишев зобаше тлъсти суми от профсъюзната комунистическа ясла. За тоя юнак на правдата, който си построи къща-палат в Панчарево, не друг, а небезизвестният Красимир Куюмджиев бе казал, че има фигура на Санчо Панса и физиономия на Хитър Петър. В комунистическо време Мишев го е крепял големец от неговия край. После смени този големец с Желю Желев. Сега води рубриката във „Всяка неделя“. Бате Кево, още ли го търпиш край себе си?“

гм309
Георги Мишев, съпругата му Вера Мишева и издателят Стойо Вартоломеев

Накрая думата взе и самият Георги Мишев, който с присъщото си чувство за хумор каза, че на това място по протокол се внасят кошници, букети и гербери от президентството, от „Дондуков“№2 и г-жа Цачева. Поради задръстване в държавата обаче има забавяне на цветята и кошниците с букети. „Цвята няма и от „Литературен вестник“, да речем – камелии, амелии или момини мигли. И от „Словото днес“ – татул и бабин зъб – и те се забавиха… Но толкова от панаира на суетата. По-важни са благодарностите ми – приятелски и без превземки… Наскоро прочетох в свободния печат едно голямо научно откритие за почесването при маймуните – било за удоволствие. Така се произвеждал хормонът на щастието – ендорфин. И приятелството също произвеждало ендорфин. Сега си обяснявам защо през въпросния отрязък през тия 80 години ми е било приятно да общувам с един Емил Стойчев и Дафинка, неговата съпруга, с Иван Димов и Цвета Каменова, с Марко Ганчев и Ани Ганчева… Всичко това е било заради свръхпроизводството на ендорфин, хормона на щастието. Разбира се, само ендорфин не стига, както и адреналин или тестостерон. За изкуството май е нужна и малко дарбица. Това е причината да не стана Ърнест Хемингуей. Станах само Ърнест, което значи верен. Ърнест към някои неща, но най-вече към Вера Мишева, моята Ърнестина през изминалите 60 години. Жената, примирила се със съдбата на жена на автор – цял живот да влизаш на пръсти в кабинета на егоцентрика, да не разлееш кафето и нощем да сменяш свещта, за да не угасне пламъка на авторското вдъхновение. Не е лесно да си жена на автор. Аплодисменти за присъстващите авторски жени“.