Начало Филми Премиери Приятелство на живот и смърт
Премиери

Приятелство на живот и смърт

6024
„1917“

Всеки, преодолял нежеланието си да гледа филм от окопите на Първата световна война, ще бъде възнаграден от майсторството на киноразказвача Сам Мендес. Който го може, си го може. И „1917“ е много повече от военен опус, защото главните герои се опитват да надбягат времето не водени от патриотични подбуди, а в името на приятелството, братската привързаност и стремежа да спасят колкото се може повече човешки животи. Две напълно заслужени награди Златен глобус (за филм и режисура) и предстоящи Оскари (10 номинации).

Ако оставим настрана военния контекст и опустошения пейзаж, „1917“ до голяма степен напомня на онези сюжети за оцеляване в „дивото“, където човекът е изправен срещу суровата природа, а на изпитание са подложени издръжливостта и уменията му за справяне в кризисна ситуация. През април 1917, някъде в северна Франция ефрейторите Том Блейк и Уил Скофийлд имат десетина часа да изминат 14 километра през фронтовата линия навътре в тила на германците, за да предадат важно писмо на командващия друга британска военна част. Германците са се оттеглили към нова огнева линия, оставяйки след себе унищожена земя, разрушени сгради и смърт. Том и Уил се промъкват напред, изпълнени с безпокойство, сред тишината и отсъствието на врага, натъквайки се на неочаквани ситуации и драматични обрати…

Петнайсет години след американската история за морски пехотинци, които печелят Войната в залива, без да влязат в бой („Снайперисти“, 2005), осмият пълнометражен филм на Сам Мендес ни връща сто години назад с друга военна драма. Британският режисьор беше известен с умелото психологическо портретуване и детайлно взиране в човешките взаимоотношения в брилянтния „Американски прелести“ (1999), обезпокоителния „Пътят на промените“ (2008) и дори в гангстерския „Път към отмъщение“ (2002), преди да демонстрира, че може да се справи и с драматизирането на екшън с Джеймс Бонд.

„1917“

В „1917“ той променя фона на събитията, но отново се интересува преди всичко от персонажите, реакциите им и мотивите за тяхното поведение. И като изключим едностранчивото представяне на бегло присъстващите германски войници – сякаш тъмната страна на човешката природа е концентрирана в отделен етнос, Сам Мендес отново създава простички, достоверни и неизменно въздействащи образи на хора и случки, които изпълват филма му с емоции и нито за миг не свалят градуса на напрежението какъв ще бъде изходът от тази крайно рискована мисия.

Ужасите на войната – на всяка война, не се нуждаят от коментар и британският режисьор е достатъчно интелигентен да не се занимава с назидателното им преповтаряне. Той се концентрира върху протагонистите си и оставя визията на филма да ни въведе в отчайващото и безсмислено разрушение, причинено от човешкото тщеславие и жажда за власт – подобно лепкава мъгла, апокалиптичният пейзаж на изоставените бойни позиции обгръща зрителя и го потапя в настроение на пустота и безнадеждност. На този фон изпъква животоспасяващата мисия на двамата приятели, която прилича на последен зов за човечност и отрезвяване. Огромната заслуга за зрителната ефикасност на всеки кадър в привидно хаотичната и оставена на случайността организация на сюжета (подход, който максимално сближава формата на наратива със съдържанието му) принадлежи на британския оператор Роджър Дийкинс (13 номинации за Оскар и една статуетка – за „Блейд Рънър 2049“), под чиято камера изтерзаният пейзаж оживява като действащо лице в тази драма за оцеляването.

„1917“

Ако визуалното решение на „1917“ неусетно ти „влиза под кожата“ и подклажда емоционалния градус на действието, то фабулата е тази, която поднася изненади и кара зрителя да затаява дъх от неясно предчувствие. Две момчета се движат през вражеска територия и трябва да стигнат навреме до крайната си цел – въпрос на живот и смърт. Съспенсът е заложен в самата мисия, въпросът е как ще се поддържа и как ще се направлява ритъмът (с почти музикален алгоритъм) от лежерност, през безпокойство, до рязко задъхване, взрив, оглушителна тишина и пак отначало. И при цялата предвидимост на подобна военна операция (в крайна сметка изходите са само два – ще стигнат целта си или няма), ситуациите, в които Сам Мендес решава да постави персонажите, и хората, с които ги среща, са избор, определящ стила и посланието на неговата история. Изпипването на детайлите засяга и изграждането на противоположните характери на Том и Уил – добродушния оптимист и уморения циник, събрани в безусловно фронтово другарство. А актьорските умения на Дийн-Чарлз Чапман (порасналия Томен Баратеон от „Игра на тронове“) и Джордж МакКей (започнал кариерата си в киното на 11 години в „Питър Пан“) са финалният щрих, който придава достоверност на изпитанието и предизвиква съпричастност у публиката.

Антивоенното послание на „1917“ не подлежи на съмнение, но в жанровото определение „военна драма“ акцентът на Сам Мендес е по-скоро върху драмата и именно това позволява на филма да проникне отвъд зрителските предубеждения, да докосне душата (при това без натрапчив сантимент) и да се превърне в забележителна кинотворба.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Свързани статии