0
1305

Прогноза за времето

1

За пръв път анимационен филм в рубриката „15 минути”. В две минути Борислав Ингилизов дава вярна визуална интерпретация на детския гняв.

„Прогноза за времето”, анимация (2 мин. 10 сек.), 2009 г.

Сценарий: Борислав Ингилизов

Режисьори: Борислав Ингилизов, Ваня Янчева

Художници: Борислав Ингилизов, Росица Николова, Мариан Ценов

 

Преди време, когато работих за предаването „ХАХ” в БНТ, бяхме поканили Боби Ингилизов да гостува в един от броевете. Тогава (2011 г.) си говорихме за него, за плановете му да прави филми, той научи една от репортерките да рисува на специална електронна дъска в студиото, гледахме едно от анимационните филмчета, с които беше взел награда, и толкова.

Наскоро ми хрумна, че в рубриката „15 минути” би било хубаво да има и българско анимационно кино, и отново си спомних за Боби, но нямах контакт с него. В началото на юли на сватбата на общ приятел го видях да снима видео, увековечаващо младоженците и техните гости. След седмица се срещнахме и той ми даде филмчето, което бях гледал през 2011 г. и тогава ми беше харесало.

Боби е озаглавил минитворбата си „Прогноза за времето”, а идеята се е родила през 2009 г., когато той участвал във филмовото предизвикателство „Мълчанието днес ражда викове утре”, организирано от СинеМафия и УНИЦЕФ България. Всеки от участниците е имал на разположение 168 часа, за да направи своя късометражен филм. Боби спечелил с това филмче Наградата за най-добра анимация и Наградата на публиката.

Повечето филми, които досега сме гледали в рубриката, са дълго мислени и обсъждани, подготовката и реализацията им са продължили месеци. „Прогноза за времето” е само 2 минути, цялостната му реализация е продължила само седмица и с това се отличава от досега представените филми. На мен ми е интересно дали за една седмица, колкото са имали Боби и екипът му на разположение, може да излезе нещо хем смислено, хем добре изработено технически. Сега, 2 години след първата ни среща, сядам да гледам неговия филм с надеждата, че отново ще открия нещо хубаво за себе си.

Първата ми асоциация е с клипа на парчето на Моби Wait for me на един аниматор от Австралия на име Майк Хемпъл. Моби е решил да направи състезание за визуализация на своето парче и анимацията на австралиеца е спечелила второто място. Аз съм почитател на Майк и бих му дал първа награда, но признавам, че Майк и неговата анимация ми се струва по-мрачна като прогноза за времето, в което живеем, от тази на Боби.

Другото, което ми хрумва, като гледам филмчето на Боби, е колко вярна ми изглежда неговата визуална интерпретация на човешкия гняв. Когато родителите не обръщат внимание на детето, то се превръща в буреносен облак, докато постепенно гневът му не наводнява всичко наоколо – океанът от недоволство завладява цялата земя. Картините от филма говорят психологически истинно как този океан от мъка и неразбиране, който таим в себе си, веднъж напуснал пределите на личното ни пространство, заплашва да превземе средата на околните, дори когато те не искат „да нагазят” в него. Понякога гневът достига 9 бала вълнение. И тогава някой трябва да ни спасява от самите нас, за да не удавим и себе, и околните. Във филмчето на Боби аз разпознавам алюзията с Ноевия ковчег, а усещането за топло слънце на финала остава, защото предварително знам съдбата на избраниците в кораба и вярвам, че за тях Бог вече се е погрижил.

Третото, което искам да споделя, са няколко изречения от дневниците на Жюлиен Грийн, които прочетох, докато обмислях текста си.

„Открих моя снимка, направена, когато съм бил на петнадесет години. Спомням си, че някъде по онова време моят зет ме изгледа сериозно и внезапно отсече: „Вярвам, че никога не съм виждал лице, по-грозно от твоето.” Той беше англичанин и навярно смяташе, че така ме лекува от всяка суетна мисъл, ала аз повярвах на думите му и много страдах. Умението да говориш на дете е един от редките дарове. Това, което понякога се прави за тяхно добро, е често направо жестоко. Не им пробождат с нож крака или ръката, ала им нараняват душата с толкова по-голямо усърдие, колкото това убийство се върши в името на добродетелта.”

Димитър Радев

 

3Борислав Ингилизов е роден през 1985 г. в София. Завършва Гимназията по полиграфия и фотография (НПГПФ) през 2004 г., след това учи в Арт колеж по екранни изкуства в София, където му преподават Тачо Дуков, Краси Иванов, Венци Кръстев, Марин Дамянов. През 2006 г. записва анимационно кино в НБУ, където има възможноста да се учи от Анри Кулев, Тони Траянов, Иван Веселинов и др. Тогава започва и професионалният му опит в ShugarShak аnimation studio.

През 2009 г. се среща с рекламния бизнес в Р. А. Крес. Следва период в производството на анимация във Венелин анимейшън студио. Сега работи на свободна практика и се занимава с кино, анимация и дизайн.

 

 

 

Филмография

„Сиво и сиво”, анимация (2 мин. 27 сек.) – 2012 г.

Blackout, анимация (1 мин. 10 сек.) – 2010 г.

*единственият анимационен филм, завършен за една нощ в рамките на кино предизвикателството за Петък 13-и на СинеМафия през 2010 г.

„Прогноза за времето”, анимация (2 мин. 10 сек.) – 2009 г.

*Награда за най-добър анимационен филм и награда на публиката в кино предизвикателството на УНИЦЕФ и СинеМафия „В главната роля – детето“.

Biped, анимация (5 мин.) – 2006 г.

*награда за сценарий от студентския кинофест „Ранно пиле”