0
1379

Проклятието на предградието

Клетниците 2019“, реж. Ладж Ли

Ако бяхме в орбитата на Кен Лоуч, някъде из киното на Източна Европа или в бедняшките квартали на многобройните мегаполиси от двете Америки, това можеше да е филм за безхаберни младежи и невъзпитани хлапета, жертва на родителска безотговорност и обществено неглижиране. Но възможностите рязко се ограничават от едно-единствено географско понятие – парижко предградие, превърнато през последните няколко десетилетия в нарицателно за онеправдани етнически малцинства, расова и/или религиозна нетолерантност. Така че, никак не е трудно да си представим колко усилия му е струвало на режисьора на „Клетниците 2019“ (годината е приоритет единствено на българското заглавие) Ладж Ли да направи филм, който да надскочи клишето. Вероятно доказателство за успеха му в тази посока са Наградата на журито от фестивала в Кан, Сезар за най-добър филм и номинациите за Оскар и Златен глобус в категорията за чуждоезичен филм, но най-добре в случая е, човек сам да си състави мнение.

Сценарият започва сред треската около победата на Франция на Световното по футбол през 2018 г., когато еуфорията обединява нацията. Стефан пристига в източното парижко предградие Монфермей, за да се присъедини към местния отдел на криминалната полиция. Попада в екип с опитните Крис и Гуада и се налага бързо да опознае една среда със собствени правила и източници на напрежение. По време на първото съвместно патрулиране триото трябва да разреши щекотлив проблем между хората от квартала и циганска циркова трупа, за да се избегне задълбочаване на конфликта. Докато разпитват заподозрян тийнейджър пред приятелите му, Гуада си изпуска нервите, а отгоре кръжи малък дрон, който заснема действията на полицията. Отприщва се лавина от усложнения и ситуацията ескалира…

Клетниците 2019“, реж. Ладж Ли

Ладж Ли (роден в Мали, израсъл в Монфермей) не търси далече вдъхновение за пълнометражния си дебют и може да почерпи сюжета от „собствения си двор“. Той се интересува от социалното въздействие на киното като средство за изказване на мнение и споделяне на емоции по теми, които са му присърце, като предградията например. Ако не познаваме отблизо вътрешната обществено-политическата картина във Франция, особено в частта ѝ с проблемите около малцинствата, приемаме на доверие, че „Клетниците 2019“ е „истинска кинобомба със закъснител“ и „голяма сензация на 72-ото издание на фестивала в Кан, показателна за социалното напрежение в съвременна Франция, където полицията е на прицел, след като неколкократно е хващана в превишаване на правата си“. От друга страна, режисьорът се е погрижил да ни въведе в обстоятелствата, като ни дава възможност да анализираме обстановката през погледа на новодошлия Стефан (полицай от нормандското крайбрежно градче Шербур) и бързо да си създадем впечатление за Монфермей, където през XIX век Виктор Юго ситуира действието на знаменития си роман. Обществената търпимост заплашва да се взриви във всеки един момент, докато десетките бездействащи младежи изглеждат оставени на собствените си грижи и си „оспорват“ обезпокоителното внимание на религиозни просветители, корумпираната местна власт или организираната престъпност. Полицията е загубила уважението на гражданите и се движи по острието между неформалния компромис и прилагането на закона. В клетката на лъва интеграцията е мираж, страхът поражда страх, а омразата – омраза (за справка „Омразата“,1995, реж. Матийо Касовиц).

Напоследък не се случва често френски филм да стигне до финалната петица на претендентите за Оскар за чуждоезичен филм – няма такъв случай през последните десет години, а преди това бяха „Пророк“ (2009, реж. Жак Одиар) и „В класната стая“ (2008, реж, Ролан Канте), които заедно с тазгодишния претендент оформят трио сюжети, свързани с имигранти и междуетнически конфликти. „Клетниците 2019“ е социален трилър, който напомня на моменти за филма на Одиар, а мотивът за възпитанието в мултикултурна среда го сближава с историята на Канте. Разликата е, че Ладж Ли ни предлага наблюдение от първо лице, като в същото време го пречупва през погледа на полицая Стефан, който идва от съвсем различно обкръжение. И двамата се опитват да разберат, преди да съдят, а филмът не хвърля вината върху конкретна страна, очертава позицията на всяка от замесените „инстанции“ и не опростява нещата в опит да дефинира къде са Доброто и Злото в тази история.

Клетниците 2019“, реж. Ладж Ли

В така получения сложен социален портрет всеки детайл и всяка човешка реакция ни помагат да разберем малко по-добре всекидневието. Режисьорът оживява своя квартал с такава прецизност, че нито за момент елементите, които сглобява, не изглеждат формални, а способността му за интелигентно наблюдение и усетът му към нюанса във възстановката на една раздирана от противоречия среда са удивителни. Силата на „Клетниците 2019“ е най-вече в умението да избегне клишираното противопоставяне на лошите полицаи и бедните жертви. Ладж Ли успява да задвижи механизма на фабулата, без нито за миг да преекспонира усещането за документалност, но и без да създаде у зрителя впечатление за преднамереност. И след като начертава няколко вероятни варианти на бъдещето, режисьорът предоставя на зрителите възможността да продължат извън кадър с омраза, емпатия или по друг начин историята, разказана някога в Монфермей от Виктор Юго.

 

 

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияCOVID 19 като Троянска война
Следваща статияКитай и Западът (I)