0
209

Пропуск

azahariev

Вървя по вече охладнелите настилки на града и се хващам, че нямам пропуск. Изчезнал е пропускът ми за мястото, за което съм тръгнал, и където няма да ме пуснат без пропуск. Пребърквам се – няма го. Паднал е някъде, си казвам. Или може би съм го забравил. Дано да е така! Някой да е ме обрал? Не, портфейлът ми си е у мен – забравил съм го вкъщи, значи, пропуска.

Или е изпаднал, или е вкъщи. Надявам се на второто.

Шведският министър, отговорен за въпросите на имиграцията в неговата си страна, каза, че бежанците и всички, желаещи да дойдат в Швеция отвън, сега би било най -добре да се върнат малко назад и да останат или в Германия, или в Дания. Думите на Морган  Йохансон – поне според „Шпигел”, защото почерпих информацията оттам, гласяха това: „ Останете в Германия”. Кратко и запомнящо се.

На вече новопристигналите е оставен изборът или да се върнат в Германия или в Дания, или да си намерят сами подслон на шведска територия.

Бежанският проблем в Европа е тема вече от много време, която ни събира всеки ден. Първата тема,  разбира се, проблемът, който, съвсем нормално, занимава правителствата и гражданите на европейските страни, и който доведе до изграждането на стени и до произведените от тези зидарии дебати, колизии, конференции, коментари, журналистическа хиперактивност.

Швеция отдавна се наслаждава на репутацията си на едно от най-предпочитаните за живот и заселване места. Поради високия икономически и социален стандарт, сигурността на средата и най-вече заради своята отвореност към искащите да станат част от нея.

Банален факт, който е и образ, безспорно. Казвам образ, тъй като това е имиджов сложен конструкт. Много важен, но и факт, все пак. Взаимосвързаност.

Във всевъзможни интернационално утвърдени класации по различни критерии, засягащи обществената организация и предоставяните от нея възможности за добруване и благоденствие на индивида, страната е на една от най-добрите позиции на планетата. А тъкмо социалната политика и политиката на приобщаване на всички онези много хора, които искат да станат част от Швеция, е гордост както за генерации подред нейни политици, така и за нейните граждани.

Всички знаем колко мултикултурна е Швеция през последните около почти петдесет години. Тя е символ на съвместимост, на добро съжителство между различните, и на разбирателство.

И сега шведски министър излиза с официални думи и с лицето си пред целия свят, за да каже, че прииждащите от югоизток бежанци и, разбира се, просто икономически емигранти, би било хубаво да си останат в Германия или в Дания, тъй като Швеция не може да поеме целия този поток и няма достатъчно капацитет за настаняване и временно поне поддържане на съществуването на тези хора. Камо ли да ги приеме трайно.

Да, проблем е. Разбирам го министъра Йохансон. Който е социалдемократ, впрочем. Не само него разбирам, но и Швеция. В която неприязънта към идващите расте, казват.

Само че, моят проблем е този. И не е само мой. Нека да си представим, че българският аналог на този министър, тоест българският му колега или някое друго лице от състава на управниците на днешна България, излезе и каже, че бежанците и всички съпътстващи ги ще е хубаво да се задържат в Гърция. Примерно. Ударението, което поставям в „задържат”, е на а-то. С други  думи, да останат там. А пък ударението може да е и на ъ-то. Ще стане скандал, както е ясно. Ще има викане по одързостилия се високопоставен администратор, което ще дойде от всички възможни високоговорители в Европа. Ще се получи поредното вредно резониране срещу една държава,  относно която скоро беше разбрано от големите лидери на общността ни – като такава на европейци – че и тя също била дял от „външната граница на Европа”.

Географски познания.

Иронията ми произхожда от едно изказване на човек, който в момента, според журналистката от „Шпигел”, бил в края на ерата си, на периода си като политик.

В „Шпигел” прочетох много подробната статия за това, че „ерата „Меркел” свършва”. Като резултат от трудността с имигрантите и несправянето с нея. Като следствие от това, че всеки ден в Германия влизат толкова много емигранти, а канцлерът не може да се справи с овладяването на това бедствие.

В същата статия може да се прочете и за това колко важен фактор за неслуките с мигрантите – става подтекстуално ясно от словото на журналистката, подписала  материала – бил неконтролираният наплив на хора от Сирия, Афганистан, Ирак, който си пробива път през Балканите. През, предполага се, дивотията на Балканите.

Сега – сериозно. Отново Балканите са загатнати като някакво ключово рингче в колелата на бедата. Не къде да е, а в „Шпигел”. Не че не знам за какви правения на пари от трафик и уреждания на документи по страничен път става дума. Наблюдавам го всеки ден, докато заключвам или отключвам вратата на дома си, тъй като съм там – в центъра.

Да,  но не може шведски министър – социалдемократ при това – да съветва бягащите да се върнат в Германия или да останат там, да не тръгват към Швеция, защото тя не може да ги поеме. А да не би да не ги иска изобщо?! Да ги съветва от катедрата си, а в същото време външните граници на Европа да се представят като място, през което, знаем си, нали, минава всяко безчинство.

Трудно е, бежанският проблем ни раздели. Всеки търси своите изходи, но точно това е масата, която ни се поднася, за да се съберем на нея и да се разберем кой кой е. Не може да сме общност, общност даже уникална, и да се разбягваме всеки път, когато ни опре до…

Затова аз разбирам и госпожа Меркел и господин Йохансон. Но разбирам и България.

Би ми се искало действително най-после да се стигне и до разбиране на тези, които са по външните граници. Говоря за реална солидарност, а не за чиновническо преминаване през умивалника на съвестта.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияЧетири послания от изборите
в Полша
Следваща статияЛинда, литературата, разговорите