0
1318

Професия „писател по български“

Или защо у нас е по-приемливо да печелиш от проституция и наркотици, но не и от писане

Виолета Стайкова

С какво се занимава Стивън Кинг? Този въпрос е насочен към всички български издателства, които според данните из интернет са около 1300. И да, въпросът е напълно сериозен. Та… какво работи Стивън Кинг?

За разлика от българските издатели, едва ли има други хора по света, които да не знаят, че той е писател. Професионален писател, ако трябва да сме по-точни. За разлика от българските издатели, едва ли има други хора по света, които да не знаят, че работата на професионалния писател е да пише… и срещу това да получава пари.

Това му е професията. Да си професионален писател не е по-различно от това да си професионален спортист. Професионалното писане, също както професионалното спортуване, изисква сериозна, всекидневна, къртовска работа. Нужни са години тренировки и стотици скъсани страници, за да се напише наистина добра история, която да заслужи вниманието на издателите.

Самият г-н Кинг е бил отхвърлян от издателите над 30 пъти и признава, че е бил на косъм да се откаже от писането. Но така е навсякъде по света и това е част от играта – да пробиеш в литературата е по-трудно, отколкото да си отвориш фабрика за пластмасови сламки. През мизерията, съмнението, отхвърлянето и упоритата вяра в собствените възможности са минали и Стивън Кинг, и Дж. К. Роулинг, и Джек Лондон – списъкът е безкраен. Но веднъж пробиеш ли… Но веднъж пробиеш ли, получаваш потупване по рамото и инструкции как да продаваш и рекламираш книгата си сам?!? Така поне е в България. Защото там, където по правилата на световната литература, мъките свършват, в България тепърва започват.

В типично балканския сантиментализъм за злата участ на Източна Европа българските издатели и българските автори постоянно търсят доказателства в подкрепа на теорията, че с писане в България не може да се живее. И успешно ги намират – ту в садомазохистични концепции за битието на писателя, ту в принципите на пазарната икономика. Абсурдната идея, че един автор става писател след смъртта си, все още битува сред редица издатели, макар съвременните тенденции и технологиите да са започнали да я изместват с още по-абсурдната – писател се става със статуси и лайкове във Фейсбук. А принципите на пазарната икономика се свеждат до простото заключение – у нас пазарът е малък.

Разделяй и пилей или Колко е малък малкият пазар

И докато с писане в България не можеш да живееш, то с продаване на книги изглежда можеш. У нас има около 1330 регистрирани издателства, всеки ден 17 нови заглавия от български автори излизат на пазара, а годишните приходи на книжарниците само от книги са 140 млн.лв. За размерите на нашата държавица това си е един съвсем приличен пазар, който може да се нарече наводнен, но изобщо не и малък.(За сравнение – пазарът на кашкавал, традиционен наш продукт, е само с 5% по-голям, а пазарът на марихуана е точно толкова, колкото на книгите.)

От гледна точка на цифрите българската литература цъфти и връзва. Ако погледнем зад тях обаче, ще видим класическите практики на китайската икономика – количество, но не и качество.

У нас на всяка книга се гледа като на инвестиция, както впрочем навсякъде по света. Проблемът е, че в България на всяка книга се гледа като на краткосрочна инвестиция. Книгоиздаването отдавна не е занаят, а промишленост, движена от принципите на пазарната икономика, не от стойността на литературата. За да поддържат високите оборите и да бъдат конкурентни, издателствата бълват продукция денонощно. Основно българска. За сравнение: срещу всеки 17 книги на български автори у нас се издават едва 7 чуждестранни.

Така книгите се превръщат в бързооборотни стоки с изключително кратък срок на годност. Книжарниците се заливат с нови продукти всяка седмица, а читателят се дави в хаоса от заглавия. Наводненият пазар създава илюзията, че българската литература е в разцвет, но всъщност в разцвет е оборотът на търговците, които печелят от огромното портфолио еднодневки, а не от устойчивостта на продуктите. Получава се така, че е невъзможно човешко същество да проследи и да изчете всичко, което циркулира из книжарниците. По този начин тези, които трябва да отсяват зърното от плявата – българските критици – са обезоръжени. От това страда качествената литература, която, от една страна, няма достъп до критиката, а от друга – до читателите.

Същевременно у читателя се създава чувството, че в България всеки пише. Което не е далеч от истината. Наводненият пазар, слабият глас на българската критика и достъпността до социалните медии подхранват графоманията и мераците за слава и странични доходи. Възползвайки се от рекламните трикове и последователите в интернет, куцо, кьораво и сакато започна да издава продукти на добрия маркетинг, но не и на добрата литература.

Надценената сила на интернет или Как мишката изяде книжката

Мишката изяде книжката. Не по форма, а по съдържание. Докато в зората на компютрите всички погледи бяха вперени в чисто формалната страна на нещата – дали книгата ще премине от хартиен в електронен носител, никой не обърна внимание на същността на въпроса – как технологиите ще променят съдържанието ѝ?

Яхвайки вълната на интернет бума, книжни блогъри, сайтове и групи за литература заеха мястото на българската критика, опитвайки се да помогнат на читателя да се ориентира в морето от книги. Днес тази на пръв поглед благородна мисия се е изродила в рекламна напаст.

В най-голямата фейсбук група за литература „Какво четеш“ отдавна се набляга основно на продуктовото позициониране, не на литературата. От това олеква не само мнението на администраторите на групата, и доверието на читателите в тях спадна осезаемо. Цената на реклама на в сайтове като „Аз чета” струва колкото издаването на роман в един добър тираж.

Факт е, че днес интернет продава. Но факт е също така, че продава еднократно и разчита на „флаш“ ефекта, подценявайки фатално българския читател и българския писател. Краткият срок на годност на българската книга го доказва – можеш да заблудиш веднъж читателя да си купи „китайска“ литература, но не можеш да го подлъжеш да повтори.

Краткосрочните резултати са: 2000 бройки продаден тираж и някой и друг лев допълнително в издателския джоб; дългосрочните – загуба на доверието в българската литература и пълната ѝ безпомощност да се конкурира на световно ниво, тъй като на практика достъпността ѝ до читателите зависи единствено от парите и влиянието на издателя, не от качеството ѝ.

Кой е виновен и кой плаща сметката?

Сметката ще я платят нашите деца, докато ние с мълчанието си и прехвърлянето на топката трупаме техните духовни дългове.

Издателите обвиняват за лошия имидж на българската литература пълната липса на държавно финансиране и политика. От една страна, са прави. По-наивно е човек да чака адекватно решение от българските институции, отколкото среща с марсианци. Но от друга страна, издателите са тези, които оперират с парите. С големите пари. Следователно те са тези, които не виждат смисъл да инвестират в талантливите писатели и така да ги превръщат в професионалисти. Вярно, рискът е голям, инвестицията – дългосрочна, възвращаемостта – несигурна. Но пък великите постижения винаги са изисквали голям риск.
Вдъхновяващата литература няма да изчезне. Тя е като огъня, който спасява човешки животи, когато скъпият арсенал на техническата революция се окаже без достъп до захранването. Изразът: „Прочетох една книга и тя промени живота ми“ никога няма да се смени на: „Купих си нов телевизор и той промени живот ми“.

Всяка велика промяна започва пред белия лист с една идея и непоколебима вяра в магията на думите. Дори шедьоврите на киното не биха могли да съществува без писаното слово. Филмът би бил същински хаос, ако преди това някой не го подреди буква по буква, дума по дума във всепоглъщащ сценарий. И този някой няма да е авторът на „Лейди Гергана“ или на „Мамка му“.

Виолета Стайкова (1983) е родена и живее в Пловдив. Завършва гимназия със засилено изучаване на гръцки език и балканистика в Пловдивския университет. Преди да публикува романа „Дъното на Рая“ („Екрие“, 2019) е работила като журналист, активист в предизборни кампании, управител на собствен бизнес.