0
1678

Професор Цочо Бояджиев за „Онова нещо“

IMG_8206
Фотограф Цочо Бояджиев

Ателие по Йордан Радичков под ръководството на Маргарита Младенова и Иван Добчев събра актьори и студенти по актьорско майсторство в Театрална работилница „Сфумато“ (23 февруари – 11 март 2016). То се занимаваше „със срещите на човека с тенци, вампири, върколаци, веди и самовили в лудите треви на Балканите“. Участниците трябваше да работят върху пиесите „Януари“ и „Кошници“, разказите „Луда трева“, „Страх“, романите „Прашка“ и „Ноев ковчег“ на Йордан Радичков, но също и върху трудове на Димитър Маринов, Христо Вакарелски, Анатол Анчев, Евгения Мицева, Мирча Елиаде, К. Г. Юнг. Следващите представления на създаденото по време на ателието са на 2 април в ТР „Сфумато“.

Професор Цочо Бояджиев, който участва като консултант и фотограф, сподели пред Портал Култура впечатленията си и ни предостави фотографии от ателието.

„Проектът е назован „Онова нещо“, като се използва изразът у Радичков: „дето тебе те вижда целия, а ти му виждаш само окото“. Идеята беше, доколкото я разбрах, да се изрази със средствата на театъра отношението на човека към отвъдното, към границата между отсам и отвъд. За мен беше безкрайно интересно поради няколко причини. Първо, поради задълбочеността и съдържателността, с които Маргарита Младенова и Иван Добчев водеха това ателие. Движението беше в същностните пластове на театралното изкуство, а не в технологията. И второ, удивително беше как тези няколко десетки млади актьори и студенти по актьорско и куклено майсторство намираха своята гледна точка. Имаше много интересни попадения…

Аз участвах като консултант, доколкото съм се занимавал с нощни създания, т.е. с пришълци от отвъдното; опитвах се да дам това, което мога, от себе си и като фотограф.

Една сутрин, отивайки на поредното събиране, си мислех, че ми липсва комедийната интерпретация на темата, което тутакси беше направено по много блестящ начин от една от групите (имаше индивидуални изпълнения, но повечето бяха групови). Вампирът излиза от гроба и започва да плаши група младежи, които обаче си гледат в джиесемите и не му обръщат никакво внимание. И когато той изревава и най-сетне те го забелязват, вдигат джиесемите си и започват да го снимат, след което се изви едно хоро на песента „Пуста младост“. Беше изключително симпатично.

Резултатът от ателието е представен няколко пъти. На 2 април отново ще има представление. Много силна е заключителната сцена, трудно е да се преразкаже, трябва да се види…

Аз снимах. Необичайно е за мен. „Сфумато“ си има официален фотограф, и то голям фотограф – Симон Варсано. Но за мен беше любопитно да снимам отчасти това, което се представяше на сцената, но отчасти и самите артисти, които чакат да излязат на сцената или репетират, или правят нещо друго, т.е. това, което се случва зад сцената.

На премиерата представих 50-ина снимки, някои от тях според мен имат художествена стойност. Отделно имам портрети на интересни лица, но мисля, че поне две снимки са наистина с художествена стойност. Едната е на група самодиви, които са в дефокус, фокусирано е върху тяхното отражение на пода. А другата е от една хубава сценка за гръбльото, който танцува със самодивите и повтаря това, което те казват. Когато двете самодиви си тръгваха, ги снимах в гръб и това тяхно потъване в тъмнината, ми се струва, че се получи интересно.“