0
781

Процесът на неживените животи

Unlivedlives_cover2

„Неживените животи” е експериментален проект на Ида Даниел, Джени Ларсън, Тодор Стоянов и Греъм Рейнолдс, който ще се случи в Мозей на 9 и 10 юни 2015 г. от 20 часа. Изследването на разликите в живота, който живеем, и онзи, който не сме живели, е режисирано от Ида Даниел. Основен изпълнител ще бъде Джени Ларсън, а Грейм Рейнолдс и Тодор Стоянов ще се погрижат за цялата звукова и музикална среда.

Мисленето за временното и променливото има съществено значение за представленията на режисьорката Ида Даниел. В значителна степен тези мотиви я вълнуваха и в последния й проект, по текст на Радослав Чичев – „Траевремене”. Разбирането за невъзможността за изящно повторение в сценичните изкуства е „пресилено” в работата на Ида Даниел. В театралния си опит тя изпробва възможности, които поставят случването в различна натовареност и заплаха от тази нетрайност. От една страна, работата на Ида Даниел е белязана от принципно недълготрайния характер на независимия театър – публиката може да види определен спектакъл в кратки времеви рамки. Временното обаче е концептуализирано и запечатано в текстовете, с които работи, техниките или идейните рамки, чрез които развива проектите си. В същия регистър се случват и аудио-разходките София в ушите ти (2013 и 2014) и предстоящите, в рамките на Зона култура фест, Срещи с времето (12-16 юни 2015 г.).

sreshti_s_vremeto

Точно в този момент Ида Даниел се намира в процеса, във възникването на „Неживените животи”. Там темата за временното е вписана чрез различни смислови пластове, заложени и в осъществяването на проекта. Историята му започва преди няколко години, когато в Ню Йорк Ида Даниел среща актрисата, режисьор и артистичен директор на независимото пространство SVT (Salvage Vanguard Theater, Остин, Тексас) Джени Ларсън. В откритието на професионални и лични прилики възниква творческото любопитство една към друга. Първият етап и същинското начало на сътрудничеството между двете се осъществява през 2013 г. в рамките на поредицата от събития „Тя готви театър” и последвалото гостуване на Ида Даниел в Остин.

За разлика от сътрудничеството им през 2013 г., случило се много повече в логиката на обмен, „Неживените животи” представляват изцяло обща театрална колаборация.

„Театрален процес върху езика, тялото и неживените животи” (пълното име на проекта) е втората част от дългогодишния план на Джени Ларсън, Ида Даниел и композиторите Греъм Рейнолдс и Тодор Стоянов. Тази среща на хора, работещи в сходно творческо поле в различни точки на света, цели да обхване и покаже целия театрален процес – от предварителната работа до представлението. Началото на това общо сътрудничество е поставено в България, но през следващата година то ще се пренесе и в САЩ.

Ключов в този проект се оказва именно процесът, който в известен смисъл е водещ спрямо представлението. Той в немалка степен представлява самият художествен акт. Театралното случване все още е трудно предвидимо. То ползва базови посоки, които включват разработване на специфичен метод за общуване с публиката, лични разкази, изграждане на музикална партитура и интеракция чрез кинект технология. Въз основа на разработена от Тодор Стоянов програма, телата на артистите ще могат да контролират визии, светлина или звук по време на представлението. Или както казва Джени Ларсън, публиката в Мозей ще види „колаж от откъси, които произтичат главно от идеята за неживените животи, използвайки езика и тялото като инструменти за изследване”.

Това, което се случва в момента, е като че ли изследване и проверка на един възможен процес, методология, чрез която да се работи с онова, което ни интересува”, допълва Ида Даниел.

Особено любопитно в този проект е, че той не възниква от съществуващ текст, от предварителна писмена или дори обособена рамка. Той е силно подвластен на тоталното наличие на артистите, на присъствието им като създатели и участници, на мигновенността на настоящата ситуация, на нейната сигурна неповторимост. Темата за временното и летливото много ме занимава особено в перспективата на повторението. Когато се работи, тръгвайки само от личното присъствие на съавторите, се получава парадоксът на търсене на възможното за повтаряне в живото присъствие – което няма как да се повтори, тъй като всеки лично се изменя непрекъснато. Така че това, което правим сега, е търсене на структури, които да позволяват повторение и промяна, повторение и временност да си сътрудничат”, казва Ида Даниел.

В търсенето на „съотношения, които създават образи извън самите себе си”, възникват и взаимодействието, изпробването на различни фокуси, размествания, добавяне на пластове, оформя се тематично и инструментално един бъдещ спектакъл. В него „тялото и езикът са като „съдове”, носители на преживяване, които в същото време могат и да са несъответни, или някой компонент да е потискан, създавайки впечатлението, че липсва”. ( Тодор Стоянов)

Изследването на нещо, което не е лично преживяно, което е напълно неизброимо, предизвиква у Греъм Рейнолдс, автор на две опери и пет симфонии и композитор на музиката за „Камера потъмняла”, „Бърни” и „Преди полунощ”, следния коментар: „Всеки има само един живян живот и безкрайно количество неживени. Дотук, в процеса на работа, ние сме сигурни в някои от тях, но е невъзможно да имаме познание за всички.”

Имам неживян живот като мъж, неживян живот като висок човек, неживян живот като човек с увреждания. Не съм живяла живота на цветнокожа жена, не съм живяла и живот като някой, чиято култура и език не са обхванали света.” В думите на Джени Ларсън се съдържа мотивът за онова, което не може да бъде същински познато, позиционирано е само в сферата на временното допускане, никога не може да бъде пълноценно и което всъщност обръща перспективата в  „Неживените животи” – представлението ще е едновременно лично, но и наблюдаващо, изследващо от дистанция, позволяваща разбиране.