0
14859

Прощаване с площад „Славейков”

 

Георги Чобанов във ФБ: „На пл.“Славейков“ ще продават книги само букОВисти! (БНР: Галина Бежанска, шеф на Пазари Запад”-София)

Някакви момчета пеят и свирят на стълбите пред Столична библиотека. Само седем човека сме дошли тук днес, на 30 април вечерта, за да се простим с пазара за книги. Дори от едноименния сайт няма никой, поне да нащрака няколко снимки за вечността. Но аз ги разбирам колегите, те се вълнуват от по-важни неща – ще има ли Нобел за литература тази година, няма ли да има. С четиримата моторизирани полицаи до шадравана ставаме единайсет. Явно на полицаите им е сведено, че може да се очаква бурен хепънинг, дори с елементи на протест. Но нищо такова няма. Пазарът, по-точно едната му половина, е празен като плац. Утре ще раздигнат книгите и от другата половина. И площадът ще спре да диша.

В този момент се задава един пиян, прегърнал като бебенце двулитрова бира. Вижда и чува музиката и изпада в обич към света. Точно това му трябва сега. Музика и място да танцува. И той започва да се кълчи като разглобен насред празния площад „Славейков”.

Двама от полицаите, най-едрите, веднага го прихващат. Даже не се налага да го докоснат. Щом ги вижда, той моментално се прибира отново в кожата си на кротък пияндур и като издухан изчезва натам, накъдето сочи пръстът на единия полицай.

С тази акция моторизираните полицаи преценяват, че са си свършили работата, палят моторите и си тръгват.

С тях беше по-друго. Ние седмината се чувствахме някак важни. Присъствието им придаваше историческа тежест на събитието. Сега, без полицаите, ние се превърнахме просто в седмина пушачи, вперили поглед в нищото.  

Появява се Коцето-Калки. Бях чул, че и той ще пее тук. Отивам при него и го питам: „Ще пееш ли?”. „Пазя си гласа за утре, за концерта на „Подкрепа” по случай Деня на труда зад музея „Земята и хората”, отвръща ми Коцето-Калки. „Но добре, ще изкарам нещо”. Вади една флейта и засвирва мелодията на „Кондорът лети”.  

Ето така изпратихме книгите на площад „Славейков” – ние, седмина пушачи, един пиян, четирима полицаи и един кондор.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияИздирването на Възкръсналия
Следваща статияМногото лица на Иван Георгиев-Гец