Георги Чобанов във ФБ: „На пл.“Славейков“ ще продават книги само букОВисти“! (БНР: Галина Бежанска, шеф на Пазари „Запад”-София)
Някакви момчета пеят и свирят на стълбите пред Столична библиотека. Само седем човека сме дошли тук днес, на 30 април вечерта, за да се простим с пазара за книги. Дори от едноименния сайт няма никой, поне да нащрака няколко снимки за вечността. Но аз ги разбирам колегите, те се вълнуват от по-важни неща – ще има ли Нобел за литература тази година, няма ли да има. С четиримата моторизирани полицаи до шадравана ставаме единайсет. Явно на полицаите им е сведено, че може да се очаква бурен хепънинг, дори с елементи на протест. Но нищо такова няма. Пазарът, по-точно едната му половина, е празен като плац. Утре ще раздигнат книгите и от другата половина. И площадът ще спре да диша.
В този момент се задава един пиян, прегърнал като бебенце двулитрова бира. Вижда и чува музиката и изпада в обич към света. Точно това му трябва сега. Музика и място да танцува. И той започва да се кълчи като разглобен насред празния площад „Славейков”.
Двама от полицаите, най-едрите, веднага го прихващат. Даже не се налага да го докоснат. Щом ги вижда, той моментално се прибира отново в кожата си на кротък пияндур и като издухан изчезва натам, накъдето сочи пръстът на единия полицай.
С тази акция моторизираните полицаи преценяват, че са си свършили работата, палят моторите и си тръгват.
С тях беше по-друго. Ние седмината се чувствахме някак важни. Присъствието им придаваше историческа тежест на събитието. Сега, без полицаите, ние се превърнахме просто в седмина пушачи, вперили поглед в нищото.
Появява се Коцето-Калки. Бях чул, че и той ще пее тук. Отивам при него и го питам: „Ще пееш ли?”. „Пазя си гласа за утре, за концерта на „Подкрепа” по случай Деня на труда зад музея „Земята и хората”, отвръща ми Коцето-Калки. „Но добре, ще изкарам нещо”. Вади една флейта и засвирва мелодията на „Кондорът лети”.
Ето така изпратихме книгите на площад „Славейков” – ние, седмина пушачи, един пиян, четирима полицаи и един кондор.