0
3156

Пулсиращото око

Нина Ковачева и Валентин Стефанов, OFF AND ON and on and on, галерия „Структура“, фотография © ninavale

Изложбата OFF AND ON and on and on на Нина Ковачева и Валентин Стефанов продължава до 22 януари 2022 г. в софийската галерия „Структура“, куратор е Мария Василева

Пространството на галерия „Структура“ е преобразено. То се е дематериализирало от червено-розови неонови линии, които рамкират празнота. Метафизичният надпис в дъното: Sometimes Closed Is More Open Than Open and Open is More Closed Than Closed, се оказва минималистичен обект с игра на сенки, прожектирани върху стената като в Платоновата алегория. Зрителят разчита първоначално сенките и ги приема за реалност, докато не се приближи и открие обекта, който ги хвърля. Надписът се появява като творба от самостоятелната изложба на Валентин Стефанов първоначално в Музея са съвременно изкуство в Белград, по-късно в София и Женева, а като съвместна творба на ninavale (Нина Ковачева–Валентин Стефанов) се превръща за пръв път в обект. Медитативни звуци изпълват залата благодарение на интерактивна инсталация от говорители, посеяни по пода. Престоят в залата  хвърля зрителя в друга реалност, отвъд формата и материалното.

Пространството на втория етаж е изградено като контрапункт на първия. Тук пулсира в интензивен сърдечен ритъм видеоинсталация от човешки очи, вторачени в зрителя. Първоначалната асоциация с Батай и неговата „История на окото“ се затвърждава от органичната връзка между звук и образ. От друга страна, тези очи носят същата двусмисленост, както надписът на стената и колкото те допускат да надзърнеш в тях, толкова те наблюдават от различни ъгли като в „1984“. Идеята за свободата и контрола в заобикалящия ни свят и в човешките взаимоотношения е основна за тази творба, по думите на Нина Ковачева. Тя повдига също така въпроса за достоверността на собственото ни възприятие.

Откъде идва заглавието OFF AND ON and on and on?

OFF AND ON, както се знае, е терминът за включено и изключено, а продължението and on and on създава впечатление за репетативност.

Какво представлява тишината във вашата работа?

Изложбата е замислена като единна инсталация с цялостно въздействие, силно минималистична. Изчистеността (тишината) e активен елемент от нея. Въпреки че има звук, с монотонността и повторяемостта си той подсилва тишината.

Как се генерира звукът в инсталацията на първия етаж?

Звукът идва от говорители – 24 на брой, свободно разпръснати по пода на галерията, свързани с черни кабели, които напомнят рисунка, нервни влакна, кръвоносна система. Между говорителите са разположени пиезо микрофони. Те дават възможност на зрителя да бъде активен участник, тоест той може да създава чрез тях звук, който да се смесва с основния.

Надписът звучи като дзен коан, но имайки предвид, че датира от 2000 г., има ли социален, икономически и политически подтекст?

Надписът може да бъде разгледан в различни аспекти. Различните прочити оставяме на зрителя и неговата социално-икономическа и политическа нагласа. Фразата не е свързана с определено време. Тя, вярваме, е актуална за всяко време. (Както се спомена вече, тази фраза беше създадена за и беше част от изложбата в Белград, няколко месеца след края на бомбардировките.)

Нина Ковачева и Валентин Стефанов, OFF AND ON and on and on, галерия „Структура“, фотография © ninavale

Наблюдават или са наблюдавани очите във вашата инсталация? Окото като прозорец към душата ли стои тук, или като камера за видеонаблюдение?

Очите ни гледат/наблюдават, но и са гледани/наблюдавани от нас също. Когато гледаш някого в очите, той гледа в твоите, тоест наблюдаването/проникването е взаимно.

Инсталацията, състояща се от 13 екрана с различени размери (от 7 до 30-инчови) е съпроводена от звук на сърдечен ритъм от всяко око, допълващ впечатлението за хипнотична сакралност.

Как се прави некомерсиална изложба в комерсиална галерия?

Трудно, но не невъзможно. Зависи до голяма степен от галериста и дали той е готов да бъде въвлечен от художниците в една такава авантюра, тоест изложба за изложбата, а не изложба за продажбата. В случая решихме да направим нещо, което да е създадено специално за пространството на галерия „Структура“. Впрочем, повечето от общите ни проекти са провокирани от места, които са ни привличали с архитектурата си и намесата в нея, или със сложността си за интервенция.

Нина Ковачева и Валентин Стефанов, OFF AND ON and on and on, галерия „Структура“, фотография © ninavale

Как работите заедно и запазвате индивидуалността си? И как работите самостоятелно и оставате заедно?

Общите ни проекти са плод на дълги дискусии и напрегнати спорове. Всеки един от нас трябва да защити предложената идея. Да докаже значимостта ѝ. С други думи, при общите ни проекти тръгваме от двата края на една линия с надеждата и желанието да се срещнем някъде по пътя. Имайки предвид факта колко сме различни, може да се разбере колко неравен е пътят. Но от друга страна, тези състояния са се превърнали в естествен ритъм за нас, в необходимост. Запазването на индивидуалността на всеки един е може би и ключът за успешните ни общи проекти. По този повод някои критици ни определят като трима художници – Нина, Валентин и Нина и Валентин, или ninavale.

Нина Ковачева и Валентин Стефанов живеят и работят в Париж и в София. Заедно в продължение на няколко десетилетия те създават както индивидуални, така и съвместни произведения. Често изкуствоведите говорят за тях като за трима художници: Нина, Валентин и Нина и Валентин или ninavale. Произведенията на ninavale са показвани в: MAMC, Saint Etienne; MAMCS, Страсбург; НХГ, София; СГХГ; САМСИ; MNAC, Букурещ; MOCA, Тайпе; Zendai MoMA, Шанхай; Nuit Blanche, Париж; Jeju Museum of Art, Южна Корея; Музея за съвременно изкуство, Белград; Националната художествена галерия, Скопие; Kunsthalle Hannover; KULTUM, Грац и др. През 2002 г. за видео инсталацията In the Out, показана на Четвъртото биенале на съвременното изкуство в Цетине, Черна гора, ninavale получават годишната наградата за изкуство на ЮНЕСКО.