Начало Идеи Актуално Путин и неговата война безкрай
Актуално

Путин и неговата война безкрай

Саймън  Тисдал
12.09.2023
3033
Проруски протест в Германия, април 2022 г.

Дори ако се стигне до споразумение за прекратяване на огъня, Путин ще го използва като тактическа пауза, предшестваща следващата му офанзива. Западните ръководители трябва да осъзнаят, че такава е нерадостната действителност и най-сетне да започнат да воюват с цел победа.

Съюзниците от НАТО трябва най-сетне да погледнат истината в очите, а именно, че Путин няма да спре преди да е подчинил Украйна. Затова те трябва да забравят приказките за преговори и да се концентрират върху спечелването на войната.

Те все още не са разбрали. Дори след 18 месеца на ужас в Украйна, твърде много видни политици в САЩ и Европа изглежда не могат или не желаят да проумеят екзистенциалната заплаха, която Путинова Русия крие за всички нас. Те продължават да си мислят, че тази война, подобно на други въоръжени конфликти, ще завърши с преговори. Само че Кремъл иска тоталната капитулация на Киев – а това няма да стане.

Докато украинската армия се мъчи да постигне пробив на бойното поле, натискът за преговори се увеличава. Страхът от географско разрастване на войната, ядрен сблъсък, още по-голям глад в бедните страни и обществената „умора от войната“, всичко това подхранва приказките за преговори. Никола Саркози, бившият френски президент, който би трябвало да е наясно как стоят нещата, е последният присъединил се към редицата на предимно крайнодесни и крайнолеви френски, германски и италиански политици, които искат да се разцелуват и спогодят с Путин. Повтаряйки като папагал исканията на Кремъл, Саркози заяви, че Украйна трябва да се примири със загубата на Крим и други окупирани територии и да не бъде допускана в НАТО и ЕС. Натискът в Америка за орязване на помощта за Украйна и налагане на мирно решение също ще продължи да набира скорост, без значение дали Байдън ще бъде преизбран догодина. А ако спечели изборите, Тръмп, който никога не е крил, че е фен на Путин, може да се опита да наложи бърза сделка, като спре материалната подкрепа за Украйна.

След 40-странните разговори, състояли се наскоро в Саудитска Арабия, Жозеп Борел, външнополитическият шеф на ЕС, заяви, че планира високопоставена среща за Украйна, вероятно на предстоящото този месец Общо събрание на ООН. Но Борел не е от онези, които се опитват да накарат Украйна да сложи оръжие. Той остро разкритикува правителствата от ЕС заради мудната им помощ за Киев. „Когато решиш да подпомогнеш една страна, жертва на агресия, колебанието може да излезе много скъпо“, заяви Борел. „Ако бяхме действали по-енергично, изпращайки по-рано оръжейните системи, които в последна сметка изпратихме, войната можеше да се развие в друга посока“. Ушите на германския канцлер Олаф Шолц, който толкова дълго си влачи краката, трябва да са пламнали. А и Шолц не е единственият.

Разтакаването, на което сме свидетели, предпоставя, че Путин е готов за сериозни преговори; само че това е съмнително. С наближаването на зимата и патовата ситуация на фронта, както и с предстоящите избори в Европа и Америка, той вероятно си мисли, че времето е на негова страна. Забелязва се раздвижване и в руското обществено мнение, не толкова в подкрепа на войната, колкото против шокиращата мисъл за поражение. Последните допитвания, цитирани от анализаторката на Института Карнеги Татяна Становая, показват, че украинската дронна офанзива може би сплотява руснаците зад Кремъл. „Украинските дронове по никакъв начин не увеличават общественото желание за мирни преговори или изтегляне на руските войски“, пише Становая. „Нещо повече, страната демонстрира растяща воля за борба… просто от отчаяна загриженост за собственото си оцеляване“.

Картината е още по-мрачна, загатва анализаторката на Института Брукингс Констанце Щелценмюлер в едно разтърсващо западното самодоволство есе (The Return of the Enemy). „Кремъл даде многократно да се разбере, че само пълната капитулация на Украйна… е приемлива като основа за мирно уреждане“, пише тя. „Свободните демокрации трябва да разберат, че са изправени срещу явление, което смятаха за останало в историята: една държава, която вижда в тях идеологически врагове“. Според Щелценмюлер в „епохата на конвергенцията“, последвала края на Студената война, представата за враждебни блокове, които се бият като смъртни врагове, изглеждаше неуместна. Само че Путин никога не прие доктрината на стария Джордж Буш за „нов световен ред“. Тъй че за него борбата против Запада е широкият контекст и цел на сегашната война.

Има и други фактори, които правят малко вероятно започването на реалистичен мирен процес. Всяко примирие, замразяващо статуквото, би възнаградило руската агресия, а много украинци биха предпочели по-скоро да умрат. Уреждане без репарации или равносметка за военнопрестъпленията няма да бъде трайно. „Разбира се, Русия би могла да се види принудена да заключи, че цената на стремежа ѝ към безусловно подчинение на Украйна е непоносимо висока и би могла да включва например загуба на подкрепата на важни незападни сили като Китай или дистанциране от нея на така наречения глобален Юг“, пише Щелценмюлер. Но тъй като никой от тези два сценария не изглежда реалистичен, се налага само един непоклатим извод: „Да помогнем на Украйна означава да ѝ помогнем да спечели на бойното поле“.

Само че Путин – неумолим, невъзприемчив, убийствен – не помръдва. Медийният шум около бунта на Вагнер показа колко напразни са западните надежди, че той ще бъде свален от своите хора. Напротив, сега той продължава с още по-голямо настървение своя кръстоносен поход – геополитически руски ренесанс, за който е готов да заложи всичко на карта.

Дори ако по някакъв начин се стигне до споразумение за прекратяване на огъня, Путин най-вероятно ще го използва като тактическа пауза, предшестваща следващата му офанзива. Западните ръководители, на първо място Байдън, Макрон, Шолц и Сунак, трябва да осъзнаят, че такава е нерадостната действителност и най-сетне да започнат да воюват с цел победа.

Ето какво трябва да се направи: приемане на Украйна в НАТО и ЕС без по-нататъшно ослушване. Гаранции за сигурност и защитени морски пътища, подкрепени с военната мощ на НАТО, червени линии, още оръжия, самолети и зони, забранени за полети. Предупреждение към Китай, Иран и Северна Корея да се въздържат от намеса. Край на приказките за преговори. Нека се знае, че не може да има мир, докато Русия не се изтегли безусловно от Украйна.

Дали политиците ще проумеят най-сетне какво става? Да се надяваме – защото докато Путин е на власт, бързо приключване на конфликта няма, няма среден път, няма възможност за дипломатическо уреждане. Украйна трябва да победи – или ние всички ще изгубим.

Превод от английски Стоян Гяуров

Саймън Тисдал е коментатор по външнополитически теми на The Observer (Simon Tisdall, Putin is waging a forever war. The Observer).

На главната страница: Шествие в подкрепа на Украйна, Лондон, 24 февруари 2023 г.

Саймън  Тисдал
12.09.2023

Свързани статии