0
838

Пух-изми в действие

„Сбогом, Кристофър Робин“, реж. Саймън Къртис

Не е свързано със специална годишнина на А.А. Милн, на сина му Кристофър Робин, нито на самия Мечо Пух и въпреки това за по-малко от година излязоха два филма, посветени на плюшеното мече и неговите създатели.

Интересен е и фактът, че трябваше да минат повече от 90 години от издаването на „една от най-популярните книги за деца“ преди киното да се осмели да прибегне до игрална версия. Първи са англичаните от Fox Searchlight с биографичната драма „Сбогом, Кристофър Робин“ (реж. Саймън Къртис), следвани по петите от Walt Disney с комедията „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“ (реж. Марк Форстър). За разлика от други подобни филмови „дилеми“ двата филма за Кристофър, Пух и приятели се допълват по неочакван начин, представяйки отделните страни на взаимодействието реалност-измислица и отражението им върху живота като приказка и като действителност. Така че, ако искате да добиете изчерпателна представа за пресечната точка между въображение и фактология в „личността“ на Мечо Пух (и ако не сте 6-годишно хлапе), най-добре е да съчетаете безпомощността на зрелостта с мъдростта на детството.

Биографичен ключ

Алън Милн е популярен писател и автор на комични пиеси, преследван от кошмари за времето прекарано на фронта през Първата световна война. В търсене на лек за своята душа и за следвоенната тъга на британската нация, той е вдъхновен от игрите с 6-годишния си син Кристофър „Били“ Робин в семейното имение Кочфорд Фарм в Съсекс и се заема да опише приключенията на Мечо Пух и приятелите му в Ашдаунската гора. Така плюшените играчки на Били се превръщат в едни от най-известните литературни герои в света, но самото момче не е очаровано от неочакваната популярност… Филмът на Саймън Къртис (театрален и ТВ режисьор, чиято страст към биографичните сюжети е открито заявена още с пълнометражния му дебют „Моята седмица с Мерилин“, 2011) проучва хронологията на „сътворението“ и прибавя любопитен аспект от добре познатата ни мрачна страна на славата. Без да е базиран на определен литературен първоизточник „Сбогом, Кристофър Робин“ се придържа към биографичната истина за живота и взаимоотношенията в семейство Милн.

„Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“, реж. Марк Форстър

От своя страна, Марк Фостър (режисьор на сурови драми като „Балът на чудовището“ и „Ловецът на хвърчила“, но също и на чудесната фантасмагория „Не може да бъде“, 2006) залага на изцяло измислена история, в която порасналият Кристофър (с фамилно име Робин, а не Милн) е отявлен работохолик, който пренебрегва семейството си, заради проблеми в службата. В „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“ нещата се объркват допълнително, когато старото плюшено мече тръгва да търси приятелите си, и влизайки в една хралупа в гората, се озовава в лондонски парк, където го открива г-н Робин…

Кристофър Робин

Двата филма дават възможност за любопитно противопоставяне между действителната личност и литературния герой. В първия синът на Милн упорито отказва да се идентифицира с персонажа, който му открадва детството – Били Муун E Кристофър Робин само когато промотира книгата на баща си. Вероятно реакцията наподобява тази на малко дете, което неочаквано се сдобива с братче или сестриче, с което трябва да дели вниманието на родителите и играчките си – а в случая ги дели с целия свят. И най-сериозното възражение на Били е, че всички се интересуват от онзи Кристофър Робин, който той не е, превръщайки измислицата в по-значима от реалността.

„Сбогом, Кристофър Робин“

Във втория  филм Кристофър Е художествен герой и връзката с реалността не му е приоритет. Ако трябва да се търсят някакви паралели с истинския живот (а това не е наложително), образът е своеобразна кръстоска между сина на А. А. Милн и самия автор. Други „действителни факти и събития“ не са необходими – достатъчно е малко Disney въображение и много Пух философия.

Мечо Пух

Популярната анимационна визия отстъпва място на малко поизтъркана от времето играчка от плат. Интригуващ ефект от съпоставянето на двата филма е откритието как „най-прочутото плюшено мече на света“ може да съсипе живота на своето момче в реалността и да спаси порасналия Кристофър, който е забравил мъдростта на детството. В „Сбогом, Кристофър Робин“ Пух е просто играчка, която Били разнася навсякъде със себе си. В „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“ той е говорещо мече, което за пръв път напуска Стоакровата гора и преживява приключения, съответстващи на възрастния статус на своя (бивш) стопанин. Така докато в първия филм мечето си остава предимно вдъхновение, във втория всеизвестните му мъдрости и „философски умозрения“ придобиват нов смисъл, пренесени в натовареното всекидневие на порасналото момче.

„Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“

Приказката

Филмът на Саймън Къртис е изпълнен с доста горчивина, но ни дава възможност да проследим как са се оформили отделните герои, откъде са се взели ключови ситуации (ех, този червен балон!) и реплики, които оживяват в книжките за Мечо Пух. И как общо взето недружелюбната реалност, в която е израснал Били, е породила наивната приятелска атмосфера в Стоакровата гора. От своя страна, приказката на Марк Форстър, освен задължителните прочувствени моменти, ни предоставя много възможности да проверим максимите на Пух в „реалния“ живот, откривайки една възможна версия за порастването на онзи Кристофър Робин, с когото сме споделили детството си.

От реалния живот на следвоенна Англия към знаменитото литературно произведение и от изоставените играчки към забързаното всекидневие на следвоенна Англия – двата филма за Мечо Пух и неговия Кристофър затварят един житейски цикъл на малко тъжна, но поучително забавна приказка.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статия„Скандалон“
Следваща статияДа вървиш
по вода (II)