Начало Идеи Гледна точка Първата и последната дума
Гледна точка

Първата и последната дума

2223

Вълнуваща до краен предел е молитвата на свети Ефрем Сирин, която коленопреклонно произнасяме в тези дни. Покъртваща е нейната тиха деликатност, духовен аристократизъм, нейната краткост, мекота и сърдечност. Иска ни се да има още и още такива възгласи – смирени, извиращи от сърцето, откъртващи от нас бесовете, които започват да се ронят като малки камъчета и ние виждаме тяхното унизяване, тяхната нищожност, тяхната низост.

Мислех си за тези неща и неусетно ги свързах с предстоящия празник на Благовещението и думите на Назаретската девица „нека ми бъде по думата ти”. Пълното доверие на младото момиче в Господ, пълната отдаденост на Него. Животът ми е Твой, Ти ме обичаш повече, отколкото аз себе си, Твое създание съм, Ти най-добре знаеш какво да направиш с мен, нека ми бъде по думата Ти. Това са първите думи на Боговъплъщението – нека ми бъде по думата Ти. Това е неговата същност. Тези думи са духовното семе, от което се зачева Богочовекът, с тях се зачева и богочовечеството.

Мисълта ми ме оттласна напред и ме отведе в Гетсиманската градина, където Марииният Син с кървавата пот повтаря почти дословно думите на майка Си – „нека бъде не Моята воля, а Твоята… не както Аз искам, а както Ти“.

От мига на зачеването Му до мига на залавянето Му – да бъде Твоята воля, Твоят промисъл, Господи. Цялото Евангелие – заключено между тези думи на отдаденост на Божията воля. Цялото ни спасение – извършено чрез коленопреклонното смирение пред висшата промислителна воля на нашия Творец.

Тези думи не са просто израз на смирение според обичайното разбиране. Те изразяват такова проникване на Божията воля в нас, което ни прави част от Него. И не някаква пасивна, а активна, дейна, творческа част, прави ни сътворци заедно с Него, както призоваваме във великото славословие: „научи мя творити волю Твою“.

До това неизразимо и неизказано измерение ние се опитваме да достигаме, в него се опитваме да живеем, от това измерение да гледаме света и ближния си. В това измерение идва чудото на ежедневния живот и се изпълва с тиха радост, с топла благодарност.

Пропадаме, разбира се, но отново се изправяме, защото не искаме да станем жертви на унинието, безделието, властолюбието и празнословието. Как знае свети Ефрем Сирин думите, с които да ни превърже! Когато произнасяме неговата молитва, той като че ли застава до нас, като че ли ни облива със своето благородство и обич. Затова ли църковната традиция повелява да коленичим след всеки възглас в знак на благодарност за подкрепата, която ни се дава?

Молитвата на свети Ефрем Сирин е монашеска, но през Великия пост ние, миряните, се затваряме в скришната си стая като в монашеска килия, оставяме се да бъдем отведени за четиридесет дена и четиридесет нощи в пустинята, за да постим заедно със своя Спасител и с Неговата подкрепа да отблъскваме изкушенията.

Явно най-сигурният и най-изпитаният начин за отблъскване на изкушенията е отдаването на Божията воля. В молитвата, която е над всички други, защото е дадена от Божия Син, се казва „да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята“. Тези думи повтаряме всеки ден. Те трябва да се отпечатат в съзнанието ни и да се запечатат в сърцето ни. Тъй като това не е лесно – повтаряме и повтаряме тези думи отново и отново. Но това остава за нас най-трудно.

А Божията майка с каква лекота ги казва! Оправдаваме се пред себе си като си мислим, че на нея ѝ е било по-лесно, защото е Божия майка. Но когато тя прошепва „нека ми бъде по думата ти“, тя все още не е Божия майка. Ако от сърцето ѝ не се бяха отронили тези думи, тя нямаше да стане Божия майка. Когато архангел Гавриил отива при девицата от Назарет, тя е като всички други – няма свръхестествени сили, няма чудодейни дарби, не е получавала до този момент знаци за Божие избраничество. Именно думите „нека ми бъде по думата ти“ поставят началото.

Това начало ние наричаме Благовещение – възвестяване на благата вест. Блага вест – Евангелие е това, че Божият Син стана Син човешки, стана един от нас.

А ние, ако не знаем как да поставим начало на нещо истински добро – думите на Божията майка могат да ни послужат за ново начало.

Сцената на Благовещението се изобразява предимно на царските двери на църковния иконостас – на лявото крило архангел Гавриил, а на дясното девицата Мариам. Когато се отворят, се казва „Благословено е царството на Отца и Сина и Светия Дух“. Ние се покланяме и пристъпваме в това царство. Тази врата е отворена пред нас, откакто Мариам каза: „нека ми бъде по думата ти“.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора