3
1302

…първа радост
е за мене

Сборникът, издаден от „Кралица Маб”, е продукт на интердисциплинарния проект „Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения”. Включва текстове на български и чуждестранни учени. От него публикуваме изследването на Пепка Бояджиева, Кръстина Петкова, Галин Горнев „Емоционалната енергия” на българската национална идентичност”.

purva1Началните две статии се опитват да представят проблема в теоретичен план. Рубриката Исторически корени въвежда в процесите през XX век, а Съвременни измерения обединява резултатите от социологическо изследване с наблюдение върху учебниците по история и българските филми с историческа тематика. Места на паметта събира дискусиите на международната конференция „Места на паметта. Емоции и страсти”. Дълбокото убеждение на участниците е, че проблемите на българската национална идентичност трябва да се разглеждат в техния балкански и европейски контекст, на този кръг от проблеми са посветени изследвания на български и чужди учени в последния раздел. Изданието е удостоено с Националната награда Хр. Г. Данов 2013 в  категорията „Хуманитаристика”.

 

От съставителя: …Идеята бе на колегите от тогавашния Институт по социология (сега Институт за изследване на обществата и знанието), които потърсиха съмишленици сред учените от Института за балканистика и Института за литература (и трите към БАН). Замисълът беше историците и литераторите да разгледат „историческите корени”, а социолозите да изследват „съвременните измерения”. Логично веднага намерението бе допълнено с желанието да се анализира и контекстът (балкански, европейски), в който се развиват наблюдаваните явления. Намерението на инициаторите на проекта бе да се потърсят пътища за реална интердисциплинарност, при която историческите наблюдения да са съгласувани по някакъв ненасилствен, не телеологичен начин със съвременното състояние на изследваните явления и техния контекст, а изследването на съвременното състояние да стъпи върху наблюденията върху миналото и контекста.

Подобно намерение е колкото очевидно и логично, толкова и трудно за реализиране. Надявам се, че поне частично то е осъществено. По замисъл, а и на практика в тази посока работеха и няколкото семинара, на които специално поканени гости от чужбина представяха свои авторски и колективни изследвания, които предлагат приложима и у нас методология, интересни аналогични явления, а също и външна гледна точка към процесите в българското общество и българската култура. Особено полезна за социолозите бе интензивната съвместна работа с колектива на Антони Манстед (Кардиф), полезни бяха и дискусиите с Мари Врина (Париж), Раймонд Детрез (Гент), Христос Хаджийосиф (Крит), Бюшра Ерсанлъ (Истанбул), Шломо Задн (Тел Авив).
Работата по проекта протече по няколко линии, в няколко изследователски групи. Резултатите бяха редовно публикувани на сайта на проекта (balkansbg.eu), там могат да се намерят и презентациите на гостите на семинара….

От една страна, български учени изследват различни процеси в други балкански страни (Сърбия и Косово), а българисти от чужбина се насочват към проблеми, свързани с националната идентичност в българската култура. Проектът последователно се стреми да търси аналогични явления в чуждите култури и да се запознае с методите, с които те са изследвани.

Специален акцент в сборника представляват две разгърнати студии на гръцки изследователи, посветени на процеси в гръцката култура, които имат пряко отношение към образа на българите в нея или предлагат материал за сравнения и за разглеждане на българската проблематика в по-широк контекст….

„Първа радост е за мене. Емоционалното съдържание на българската национална идентичност”, изд. „Кралица Маб”, 2013, Николай Аретов (съст.), 15 лв.

 

 

„Емоционалната енергия” на българската национална идентичност

 

Пепка Бояджиева, Кръстина Петкова, Галин Горнев

 

Въведение: Емоцията от това, че сме „Ние, българите”

За мен България е най-хубавото кътче на Земята. Когато съм в Родопите, изпитвам такова въодушевление и радост от това, че съм родена именно в това прекрасно място наречено България! Когато слушам българските каба гайди, когато гледам народните ни танци, когато чувам за поредното откритие направено от българин, когато чета поезията на Ботев… ами прабългарският календар, ами най-древната писменост санскрит, създадена от прабългарите? Как да не се гордееш, че си българин?[1]

…Въпреки абсолютната непредубеденост, с която отидох там, когато попаднах на нещо като представление на площада на старите турски войски с мустаците и ятаганите, и турските военни песни, и фесовете, и чалмите, и шарените командирски дрехи, и ….. аааааа прииска ми се да съм камикадзе. Ако имах съответните материали в тоя момент…[2]

За пореден път се убеждавам, че за българина простотията и глупостта са на първо място. Такова животно като българина няма.[3]

Определянето и преживяването на националната идентичност има несъмнена, твърде често и ярка, емоционална обагреност. Затова да се мислиш като българин не означава просто да имаш български корен, да живееш в България или да познаваш нашата история. Цитираните по-горе мнения ясно демонстрират „люшкането” на емоциите, породени от идентификацията с българското, между крайни полюси и силната енергия за действие, която те пораждат. От своя страна, и най-бегъл поглед към средствата за масова информация и реалния ни политически живот недвусмислено показва, че емоциите, породени от преживяването на националната ни идентичност, са в състояние да диктуват дневния ред не само на политиците, но и на цялото общество.

Настоящата статия има за цел да изследва емпирично и да осмисли теоретично емоционалните измерения на българската национална идентичност в условията на съвременна България. Тя търси отговор на следните основни въпроси: 1) Кои са компонентите на съвременната българска идентичност? 2) Кои са емоционалните измерения на българската национална идентичност и как те са обвързани с други ключови идентичности като пол, възраст, политическа и регионална принадлежност? 3) Могат ли емоциите да предизвикат действия и каква е „емоционалната енергия” на българската национална идентичност? 4) Какви са емоционалните ефекти от сравняването на българите с други нации?

Идентичността и емоциите като социално конструирани

Теоретичната перспектива, в която се разгръща следващият анализ, е утвърждаването на социалната природа на емоциите и идентичността и на тяхното разбиране като социално конструирани.

Едно от безспорните „завоевания” на социологията през последните две десетилетия е успешното ѝ и трайно навлизане в полето на изследванията на емоциите, традиционно „запазено” за психолозите и подвластно сякаш само на биологически и психологически закономерности. От социологическа гледна точка емоциите се определят като „основно свързващо звено между макронивото и микронивото на обществото, между социалните структури и социалните актьори; като „лепилото” (glue), което свързва хората заедно и поражда тяхната ангажираност с мащабни социални и културни структури”; като онзи феномен, който придава жизнеспособност на социалните структури и културните системи[4].

Социалната природа на емоциите е отчетливо видима най-напред в това, че голяма част от тях са свързани със социални обекти и много от причините за тяхната поява са социални (междуличностни и междугрупови). Социалната конструираност на емоциите обаче не е едностранен процес – емоциите не само са повлияни от социалните взаимодействия и регулиращите ги норми и ценности, но самите те имат ясно открояващи се социални функции и социални последици[5]. В този смисъл от социологическа гледна точка емоциите могат да бъдат определени „като онази част от социалното взаимоотношение, в която… неговият субект се променя по някакъв начин и, променяйки се, е в състояние да промени самото взаимоотношение”[6].

Поредица от социологически и социалнопсихологически изследвания, проведени през последните две десетилетия, разкриват ролята на емоциите във всекидневния живот. Най-напред емоциите, които човек изпитва, са важен източник на информация както за него самия, така и за социалното му обкръжение[7]. Доколкото емоциите възникват в резултат от оценката (съзнателна или не) на индивида за дадено събитие като позитивно или негативно свързано с дадена цел или ценност, те функционират като средство за комуникация и предаване на оценки. Емоциите показват как се чувства човек и какво е неговото отношение към непосредствената социална среда. Функционирайки като средство за комуникация, те са в състояние да повлияят върху социалните взаимоотношения и така да се превърнат в медиатор на социалното действие[8]. Щастието, което изпитваме например от определени реакции, може да накара другите да продължат да се държат по същия начин, докато гневът ни може да бъде сигнал за промяна на поведението на този, който го е предизвикал[9]. Показателна за социалната природа и функции на емоциите е и идеята за разбирането на емоциите в рамките на модел за социална информация (Emotions as Social Information (EASI) model). Авторите на модела защитават тезата, че индивидите използват емоциите на другите хора, за да се ориентират в неясни ситуации, и че ефектите върху тях от емоциите на другите и процесите, които ги определят, зависят от социалния контекст[10].

Що се отнася до националната идентичност, то няма съмнение, че теоретичното предизвикателство не е свързано с доказване на нейната социална природа, а в разкриване на взаимовръзката ѝ с емоциите.

Теорията за само-категоризацията[11] разглежда как хората дефинират своята „Аз”-концепция на различни нива на включеност – личностно, социално, общочовешко. Ние възприемаме възгледа, според който социалната идентичност е „тази част от представата на индивида за себе си, която произтича от неговото знание за принадлежността му към различни социални групи, допълнено от ценността и емоционалното му отношение към това членство”[12]. Социалната идентичност се изгражда в процеса на сравняването с „другите”. Тя има три компонента: когнитивен, оценъчен и емоционален. В този смисъл националната идентичност е вид социална идентичност, който – наред с традиционно изследваните когнитивен и оценъчен компоненти – притежава и важен емоционален елемент, заслужаващ също да бъде задълбочено проучен. Това означава, че човек може да реагира емоционално по различен начин на един и същи социален факт в зависимост от това дали реагира на него като член на дадена социална група, или като отделен индивид.

Статията се основава на интеграция на теорията за социалната идентичност[13], заедно с по-новите ѝ развития, с теорията за междугруповите емоции[14]. Според тази теория индивидуалните емоции се основават на информацията доколко дадена ситуация е опасна или, обратно, благоприятна за отделния човек. Позовавайки се на теорията за социалната идентичност, авторите[15] разширяват аргументацията, като подчертават, че в контекста на групата отделният индивид, отделното Аз, се превръща в колективно Аз. Съответно и информацията за дадена ситуация се преценява от гледна точка на това доколко опасна или благоприятна е тази ситуация за „нас”, за групата като цяло. А когато хората се идентифицират с дадена група, на преден план излизат междугруповите емоции. Заплахата за „нас”, за собствената група най-често идва от външна група, от групата на „другите”. Тази заплаха, доколкото Аз-ът в групата е колективното Аз, се възприема като пряко застрашаваща отделния човек и предизвиква негативни емоции по отношение на „другите”. Така от една страна, теорията за социалната идентичност предлага рамката за разбирането на поведението на групи с по-нисък социален статус като функция на социалните условия. От друга страна, включването на анализа на емоциите осигурява не само по-дълбоко проникване в значението на националната идентичност за индивида, но и по-добри възможности за разбиране на връзките между идентичността и социалното и политическото поведение. Това е така, защото емоциите са тясно свързани с мотивацията и действията. С други думи, основаният на емоциите анализ на идентичността е насочен не само към разкриването на важната роля, която свързаните с националната принадлежност емоции и страсти имат за определянето на социалното поведение, но и към разширяване на разбирането за това как хората осмислят дадени събития и се включват в социални действия, когато става дума за въпроси, свързани с (националната) идентичност.

В настоящото изследване ролята на емоциите в процесите, свързани с идентичността, се разглежда в две измерения:

1) като резултат от сравнения между различни идентичности;

2) като комуникативна среда и посредник при социалните действия.

И така – изходна теоретична предпоставка на следващия анализ е разбирането за социалната конструираност на националната идентичност и на емоциите. Тази конструираност визира, от една страна, как различни социални структури и характеристики детерминират националната идентичност и емоциите и, от друга – как, от своя страна, идентичността и емоциите взаимодействат помежду си и влияят върху социалните отношения и социалните действия. Ние споделяме разбирането на Барбалет, че това, което е необходимо на социологията е не толкава нова обща теория на емоциите, а по-дълбоко разбиране на определени емоции и особено на онези, които са централни за социалните процеси[16]. Затова и в центъра на нашето внимание са две конкретни и много съществени емоции – гордостта и срамът – и тяхната обвързаност с такъв важен социален феномен, какъвто е националната идентичност.

Емпирично изследване: дизайн и извадка

За да разкрием какви са емоционалните измерения на съвременната българска идентичност, ние проведохме емпирично социологическо и социалнопсихологическо изследване, което включваше два етапа – подготвителен етап и основно изследване. В рамките на подготвителния етап най-напред бяха анкетирани 100 българи на различна възраст, притежаващи различно образование и живеещи в различни региони на страната, с въпрос да изразят мнение с какво се гордеят и от какво се срамуват, че са българи. Проведено бе и пилотно изследване със 130 респонденти, разделени в три групи, които имаха за задача да оценят типичността на откроените измерения на българската национална идентичност, като две от групите отговаряха преди това на въпрос за характеристиките на две други нации – албанската и германската.

За целите на основното изследване бе разработена анкетна карта, включваща въпроси, отнасящи се до национална идентификация; нагласите към Европейския съюз, Русия и САЩ; легитимността на отношението на Европейския съюз и Русия към България и емоционалните реакции в тази връзка; наличието на заплаха за българската национална идентичност в контекста на членството в Европейския съюз и емоционалната реакция в това отношение; оценка на типичността на генерираните в първото пилотно изследване атрибути на българската национална идентичност, допълнени с теоретично предполагаеми важни характеристики; оценка на мястото на България върху скала на развитостта на държавите, в съответствие с техния брутен вътрешен продукт. В анкетната карта бе използван и методът на сравнителния прайминг (priming), който е описан в частта от статията, в която са представени и резултатите от него.

В рамките на изследването бяха интервюирани 710 българи в периода март-май 2010 г. от 6 региона на страната, представители на различни възрастови, етнически и образователни групи. Избраният модел на извадка беше съобразен с дизайна на изследването. На първо място бяха избрани 6 региона от страната, като този в столицата имаше ролята на експериментална група, а останалите 5 – на контролни групи. Отделните региони в страната, с изключение на столицата, бяха подбрани така, че да включват по-компактно население от етнически малцинства – българи мюсюлмани, български турци и ромско население. На следващия етап във всеки от тях на случаен принцип бяха избрани по 10 гнезда по вид населено място – голям град, малък град, село, столица. На последната фаза на структурирането на извадката, за всяко гнездо, прилагайки метода на Лесли Киш (подбор на респонденти на квотен принцип по възраст, пол, местоживеене), бяха идентифицирани по 12 души, които да бъдат интервюирани.

В следващите части на статията представяме основни резултати от изследването.

„Силата” на съвременната българска национална идентичност

Първите въпроси, които естествено възникват, са: „Доколко изразена е съвременната българска национална идентичност?” и „Кой компонент на идентичността доминира в съвременната българска национална идентичност?” За да отговорим на тези въпроси, в проведеното емпирично изследване бяха включени 8 твърдения, като респондентите трябваше да посочат в каква степен са съгласни с всяко от тях, използвайки петстепенна скала от „напълно съгласен” до „напълно несъгласен”. Твърденията отразяваха различните измерения на националната идентичност: познавателния: – „Смятам себе си за българин(ка)”, „Често си мисля за това, че съм българин(ка)”, „Мисля, че ние – българите – имаме какво да дадем на света”; емоционалния: – „Радвам се, че съм българин(ка)”, „За мен да съм българин(ка) е важна част от това кой(коя) съм аз”; и общностния (социално-свързващ): – „Чувствам се солидарен(а) с българите”, „Имам много общо с останалите българи”, „Българите имат много общо помежду си”. Резултатите показват, че познавателният и общностният компонент на националната идентичност са значително по-ясно изразени, отколкото емоционалният – степента на съгласие с твърденията „Смятам себе си за българин(ка)” и „Чувствам се солидарен(а) с българите” е съответно 4,63 и 4,53 (при максимална стойност 5), докато с твърдението „Радвам се, че съм българин(ка)” тя е много по-ниска – 4,11 (вж. фигура 1).

B1-7 copy

Фигура 1: „Сила” на компонентите на българската национална идентичност

От съществено значение за нас бе да изследваме каква е „силата” на българската национална идентичност в различните социални групи, дефинирани по възраст, пол, образование, местоживеене. С други думи: Кой се чувства повече българин – мъжете или жените, по-високо образованите или по-ниско образованите, жителите на селата или жителите на големите градове?

Резултатите показаха, че усещането, че си българин не се влияе от пола и възрастта на респондентите. Липсата на значимо въздействие на възрастта е неочаквано, доколкото е широко разпространено мнението, че по-възрастните хора имат по-ясно изразена българска идентичност.

Налице е значима връзка между усещането, че си българин, и степента на завършено образование. Средната стойност по скалата, измерваща българската идентичност, за хората без образование е най-ниска – 3,43[17], а най-високи са стойностите при хората със завършено полувисше и висше образование – съответно 4,41 и 4,33 [F(4,706) = 12,302, p < .0001]. И този резултат се различава от общоразпространените представи. Основавайки се на многократно документираното по-силно критично отношение и завишени очаквания на по-образованите хора към социалната действителност, както и на тяхната по-голяма отвореност към глобалния свят, е логично да се очаква, че хората с по-ниско образование, които по правило са по-възрастни и поради това и в по-голяма степен са носители на традициите, ще имат по-силно изразено национално самосъзнание. Очевидно е, че този много интересен резултат следва да бъде подложен на последващи проверки и анализи. Няма съмнение обаче, че той показва, че в съвременните общества протичат сложни процеси, които не могат да бъдат описани и разбрани като еднопосочни, еднолинейни и едноизмерни. Така отварянето на България към света не води автоматично до отслабване на националната идентичност – протичащите процеси са сложни и опосредствани от поредица от социални фактори, в резултат на което са възможни тенденции (и периоди) както към „яркост и видимост”, така и към „смекчаване и приглушеност” в изразяването на националната ни идентичност.

Данните от изследването показаха, че усещането, че си българин, се влияе съществено от политическа ориентация. Средната стойност по скалата, измерваща българската идентичност, за хората, гласували за ДПС, е най-ниска – 3,57, а най-висока е при респондентите, гласували за партия „Атака” и БСП – съответно 4,43 и 4,41; при гласувалите за ГЕРБ тя е 4,35; за РЗС – 4,39; за Синята коалиция – 3,97 [F(8,709) = 8,095, p < .0001]. Можем убедено да твърдим, че при формирането на своите политически предпочитания гласоподавателите у нас отчитат доколко политическите и идеологическите платформи на партиите могат да бъдат изразители на тяхното национално самосъзнание.

Усещането, че си българин, се преживява по различен начин в различните населени места. Средната стойност по скалата, измерваща българската идентичност, е най-ниска сред хората, живеещи в малък град и в столицата – съответно 4,03 и 4,06, а най-висока е при респондентите, живеещи в голям град и на село – съответно 4,47 и 4,18 [F(3,709) = 16,155, p < .0001]. Жителите на големите градове определено се открояват сред останалите с най-ярко изразена национална идентичност. Следва да бъде обект на допълнителни изследвания дали местоживеенето има самостоятелно влияние или неговото въздействие по-скоро отразява социалната структура на различните видове населени места, т.е. влиянието на други фактори – образование и етническа принадлежност например.

Заплашена ли е българската национална идентичност?

През последното десетилетие – особено в политическите среди и сред широката общественост – често намират израз опасения, че българската национална идентичност е застрашена и „разклатена” от задълбочаващите се процеси на евроинтеграция и глобализация. Няма съмнение, че въвлечени в тези процеси, съвременните национални общества се оказаха в качествено нова социална ситуация, която оказва влияние върху цялостното им функциониране и развитие, включително и върху начина, по който гражданите на отделните страни преживяват своята национална идентичност.

Малко повече от една четвърт от респондентите смятат, че българската национална идентичност е подложена на силен натиск за промяна. Същевременно около 45% от тях не виждат никакви белези на подобен натиск (вж. фигура 2).

b1-91
Анкетираните определят като основен източник на натиска за промяна на националната ни идентичност Европейския съюз. Интерес представлява фактът, че немалка част от тях – една пета, – смятат, че призиви за подобна промяна се излъчват и от и от самите нас (вж. фигура 3).
B1-92

Фигура 3: Процентно разпределение на отговорите на въпроса „Ако смятате, че има натиск за промяна на българската национална идентичност, откъде идва той?”

Особен интерес, разбира се, предизвиква въпросът за емоционалните реакции на хората спрямо заплахите за българската национална идентичност. Като цяло емоционалният „градус” на напрежение в българското общество в това отношение е в границите на приемливото и не представлява повод за обществено безпокойство. Малко повече от половината (53,5%) от респондентите, които смятат, че българската национална идентичност е под заплаха (нека припомним, че те са около 55% от всички анкетирани), възприемат този натиск с тревога, докато 37,7% виждат в това надежда (вж. фигури 4 и 5). Фактът, че част от анкетираните „гледа” с надежда на възможна промяна в националната ни идентичност, е особено интересен. Той показва, че немалко от българите изпитват неудовлетворение от основните черти на националната ни идентичност и са готови да приемат и външен натиск за нейната промяна.

B1-10 copy

Фигура 5: Процентно разпределение на отговорите на въпроса „Как посрещате този натиск – с надежда?”
Същевременно почти 70% от всички анкетирани са готови да подкрепят петиция до нашето Народно събрание с предложение да приеме програма за защита и укрепване на българската национална идентичност (вж. фигура 6).B1-11 copy

Готовността за защита на българската идентичност не се влияе от пола и възрастта.Налице е значима връзка между подкрепата на петиция в защита на българската идентичност и степента на завършено образование. Средната стойност по скалата, измерваща тази готовност, за хората с основно образование е 3,49, а при хората със завършено средно и висше образование – съответно 4,04 и 4,05 [F(4,700) = 5,166, p < .0001]. Тези данни се различават от общоразпространеното мнение за начина на влиянието на придобитото образование. В търсене на тяхното обяснение ни си струват логични две хипотези (които, разбира се, следва да бъдат проверени в следващи изследвания). По-ясно изразената национална идентичност и активност в нейна защита сред хората с по-високо образование може да е резултат от възпитателните въздействия на образователните институции, както чрез официалната им, така и чрез скритата им учебна програма. Допускането е, че не само учебните програми, но и цялостното влияние на начина на функциониране на образователните институции е доминирано – и подчинено – от възпитателен идеал, в който изграждането на българска национална идентичност заема централно място. Втората ни хипотеза отчита факта, че сред по-ниско образованите слоеве най-силно представени са българските турци и роми, чиято идентификация с българската националност е по-слаба.Данните от изследването показват, че готовността за подкрепа на петиция в защита на българската идентичност се влияе съществено от политическата ориентация на респондентите. Средната стойност по скалата, измерваща тази готовност, е най-ниска при хората, гласували за ДПС – 3,36, и най-висока при гласувалите за партия „Атака” и БСП – съответно 4,59 и 4,09 [F(8,709) = 2,344, p < .01]. Тези резултати са отражение на вече откроената положителна взаимовръзка между силата на изразеност на националната идентичност и политическите предпочитания на анкетираните.Жителите на различните населени места демонстрират различна готовност за подкрепа на петиция в защита на българската идентичност. Средната стойност по скалата, измерваща тази готовност, е най-ниска сред хората, живеещи в столицата – съответно 3,28, а е най-висока при респондентите, живеещи в голям град и на село – съответно 4,34 и 3,92 [F(3,703) = 20,378, p < .0001]. Тази зависимост очевидно отразява факта, че жителите на големите градове и на селата се открояват сред останалите с най-ярко изразена национална идентичност.Българската национална идентичност – между гордостта и срама

В центъра на нашия изследователки интерес бяха емоционалните измерения на българската национална идентичност. Двата полюса на емоционалното преживяване на националната идентичност са гордостта и срамът.

Няма съмнение, че в емоционалното преживяване на своята идентичност у всяка нация присъстват както чувството за гордост, така и за срам. Това, което обаче има определящо значение за общото усещане на нацията, е съотношението между тези две емоции и тяхната динамика в различни исторически периоди. Жизнеността, способността за мобилизация и насочеността на активността на нациите се различават в зависимост от това дали в тях доминира чувството за гордост или чувството за срам.

За да разкрием каква е емоционалната обагреност на българската национална идентичност, респондентите бяха помолени да отговорят на въпроса „Когато мислите какво е да си българин, доколко съществено е всяко едно от следните неща?”, като изразят степента си на съгласие (по 5-степенна скала) с 18 твърдения. След статистическа обработка на резултатите с факторен анализ бяха получени две скали: скала „Гордост”, която включва 10 твърдения, и скала „Срам”, включваща 8 твърдения. Средната стойност по скалата „Гордост” е 4,44, а по скалата „Срам” – 4,20 (при максимална стойност 5). Въпреки че балансът между гордостта и срама у нашите респонденти е в полза на гордостта, „крехкостта” на този баланс не дава основания за голям оптимизъм. Българите са по-скоро „разпънати” между позитивното и негативното усещане от своята национална идентичност. Тази „разпънатост” буди тревога не само поради силно изразеното чувство за срам, но и поради възможността тя да има „парализаращо” влияние върху способността на нацията ни за мобилизация и целенасочени смислосъграждащи дейности.

В „Никомахова етика” Аристотел определя гордостта (величието на душата) като „кралица на добродетелите”[18]. Гордостта е комплексна емоция, която предполага формирана представа за себе си. В този смисъл може да твърдим, че гордостта от националната идентичност е своеобразен индикатор за наличието на развито общностно национално самосъзнание.

Фигура 7 дава нагледна представа за измеренията на гордостта от това, че сме българи.

B1-13 copy

Фигура 7: Измерения на гордостта, че си българин

Естествено възниква въпросът: Кой повече се гордее, че е българин?

Съществува ясно изразена положителна връзка между силата на националната идентичност и гордостта от това, че си българин (r=0,401, p < .0001). Можем убедено да твърдим, че по-ясно изразената национална идентичност е свързана с положително емоциионално преживяване на принадлежността към българската нация, както и че ако имаме повече основания да се гордем, че сме българи, в по-голяма степен ще се чувстваме българи.

Направеният дисперсионен анализ показа, че степента на гордост от това, че си българин, не се влияе от пола и възрастта на респондентите.

Хората с различна степен на завършено образование демонстрират нееднаква степен на гордост от това, че са българи. Средната стойност по скалата, измерваща гордостта от тава, че си българин, е най-ниска при хората с основно образование и без образование – съответно 4,37 и 4,40, а най-високи са стойностите при хората със завършено полувисше и средно образование, следвани от тези с висше – съответно 4,67; 4,46 и 4,42 [F(4,705) = 2,488, p < .05]. Тъй като анализът в предходния параграф показа, че националната идентичност е по-силно изразена именно сред анкетираните с по-високо образование, тези данни отново потвърждават, че е налице положителна взаимовръзка между силата на изразеност на националната идентичност и преживяването на гордост от принадлежност към българската нация.

Изследването открои значима връзка между гордостта, че си българин, и политическата ориентация на респондентите. Средната стойност по скалата за гордост е най-ниска при хората, гласували за Синята коалиция и РЗС – съответно 4,13 и 4,27, а най-високи са стойностите при хората, гласували за партия „Атака” и ГЕРБ, следвани от гласувалите за Коалиция за България – съответно 4,58; 4,52 и 4,50 [F(8,708) = 2,675, p < .01].

Усещането на гордост, че си българин, е различно в отделните населени места. Средната стойност по скалата, измерваща гордостта, че си българин, е най-ниска сред хората, живеещи в малък град и в столицата – съответно 4,30 и 4,34, а най-висока е при респондентите, живеещи в голям град и на село – съответно 4,58 и 4,43 [F(3,708) = 9,484, p < .0001]. Тези данни отново потвърждават положителната взаимовръзка между силата на изразеност на националната идентичност и чувството за гордост от това, че си българин.

Според Антъни Гидънс срамът е локализиран „в пресечната точка на ангажираността и неангажираността”. Английският социолог подчертава, че човек може да изпитва срам както от самия себе си, така и от другите и от техните действия. Затова „да се срамуваш от поведението на някой друг е индикатор на връзка с този друг, сигнализирайки признаване на свързаност и дори отговорност за другия”[19]. Разгледано в тази теоретична перспектива, усещането за срам при преживяването на националната идентичност разкрива не само силата на негативните емоции от това да бъдеш част от дадена (национална) общност, но и степента на привързаност и ангажираност с тази общност.

Фигура 8 представя измеренията на срама от това, че сме българи.

B1-14a copy
Дисперсионният анализ разкри кой повече се срамува, че е българин.Макар и не силно изразена, съществува положителна връзка между силата на националната идентичност и срама от това, че си българин (r=0,169, p < .0001). Тези резултати изискват допълнително изследване, за да разберем дали става въпрос за моментна и ситуативна реакция на респондентите ни, или това са признаци на специфичен български синдром, при който срамът, че сме българи, дълбоко се е вкоренил в нашето самовъзприятие и дори определя силата на националната ни идентификация.Усещането за срам от това, че си българин, не се влияе от пола, завършеното образование и политическата ориентация на респондентите.Резултатите показват значима връзка между усещането за срам от това, че си българин, и възрастта на респондентите. Средната стойност по скалата, измерваща срама от това, че си българин, е най-висока сред хората на възраст над 65 години – 4,08 и е практически равна в другите две възрастови групи между 18 и 39 г. и между 40 и 65 г. – съответно 2,22 и 2,23 [F(2,708) = 3,002, p < .05].Хората, живеещи в различни населени места, имат различно усещане за срам от това, че са българи. Средната стойност по скалата, измерваща срама, че си българин, е най-ниска сред хората, живеещи в столицата и голям град – съответно 3,95 и 4,15, а най-висока е при респондентите, живеещи на село и в малък град – съответно 4,36 и 4,26 [F(3,708) = 13,431, p < .0001]. Доколкото основните измерения на срама са свързани с характеристики на начина на функциониране на обществените институции и начина ни на живот, тези резултати очевидно отразяват по-ниската степен на развитост на социалната среда в по-малките населени места.В обобщен и синтезиран вид резултатите от направения анализ могат да се определят като Гордост от миналото – срам от настоящето”. Фигура 9 представя най-ярко изразените измерения на гордостта и срама от това, че си българин. Ясно се откроява изводът, че водещите измерения на гордостта се отнасят до събития от нашата история, докато срамът е предизвикан от начина на функциониране на съвременните български институции и от характеристики на съвременния ни начин на живот.B1-15a copy

Емоциите като стимул за социално действиеСоциологът Рандъл Колинс въвежда израза „емоционална енергия”, за да дискутира начина, по който емоциите стимулират поведението[20]. Нашите резултати показват, че емоциите, свързани с преживяването на националната идентичност, имат несъмнена енергия, способна да влияе върху и да определя готовността за действие.Съществува ясно изразена положителна връзка между силата на националната идентичност и готовността за подкрепа на петиция в защита на българската идентичност (r=0,405, p < .0001), както и между гордостта, че си българин, и готовността за подкрепа на петиция в защита на българската идентичност (r=0,309, p < .0001). Усещането за срам не мотивира хората за действие в подкрепа на националната идентичност.

Емоционален контекст на интеграцията с ЕС и Русия

За да разкрием как гордостта, и съответно срамът, влияят върху процеса на интеграция с Европейския съюз и Русия, ние проверихме значимостта на два многофакторни регресионни модела.

Целта на първия регресионен модел беше да се разкрие какви фактори влияят върху отношението на българите към интеграцията с Европейския съюз. Затова и зависимата променлива в регресионното уравнение беше отношението към интеграцията с ЕС, а независимите – срамът и гордостта. Възрастта, образованието и полът също бяха включени в уравнението, като контролни променливи. При първата стъпка в модела бяха въведени само контролните променливи. Резултатите показаха, че моделът е значим F = 14, 18 (3; 705) p< 001. При втората стъпка към уравнението бяха прибавени и променливите гордост и срам. Моделът отново бе значим F = 11, 55 (5, 705), p < .001. Както се вижда от таблицата по-долу (таблица 1), значимите предиктори на желанието за интеграция с ЕС са гордост, възраст и образование. Колкото по-горди, по-млади и по-образовани са българите, толкова по-силно е тяхното желание страната ни да се интегрира с ЕС.

B1-16a copy
Забележка: n = 705, *p < .05, **p < .01, ***p < .001
Вторият регресионен модел имаше за цел да провери какво е отношението към интеграцията с Русия. Стъпките на анализа бяха идентични с тези в първия случай. Резултатите показаха, че на първата стъпка моделът е значим F= 8.31 (3, 705), p < .001 – по-възрастните и по-слабо образованите респонденти подкрепят интеграцията с Русия. Прибавянето на гордостта към регресионното уравнение не доприняся за промяна в значимостта на модела (вж. таблица 2).B1-17a copy

Един от основните въпроси, който възниква, е по какъв начин емоциите въздействат върху поведението. Проведеното изследване позволи да се добавят нови данни в подкрепа на модела, според който емоциите, пораждат действие, когато са резултат от преживяване на несправедливост[21].Обикновено се приема, че гневът като междугрупова емоция се предизвиква от информация за несправедливо (нелегитимно) отношение на групата на „другите” към „своята” група. При членовете на малцинствени групи обаче основанията за заплаха могат да бъдат най-различни. По-конкретно, възприеманата нелегитимност на статуквото на отношенията с доминираща „външна” група (групата на „другите) може да бъде придружена от възприемана заплаха за идентичността на самата „своя” група. Това дава възможност да се предположи, че гневът в този случай се основава не само на информация, визираща моментната ситуация, но той се обвързва с предишно знание за подобни ситуации. Ние проверихме тази идея, като изследвахме влиянието на взаимодействието между заплахата за българската национална идентичност и възприемането на отношенията ни с Русия и Европейския съюз като нелегитимни върху гнева по отношение на Русия и Европейския съюз.Влияние на взаимодействието между заплахата за идентичността и нелегитимността върху гнева по отношение на РусияХипотезата, че взаимодействието между нелегитимността и заплахата за идентичността ще влияят върху гнева по отношение на Русия, беше проверена чрез модериран множествен регресионен анализ. На първата стъпка като предиктори бяха въведени заплахата на идентичността, нелегитимността (и двете центрирани спрямо техните средни стойности), както и стойността на тяхното взаимодействие. Средното равнище на гняв по отношение на Русия беше въведено като зависимата променлива. Моделът като цяло е значим F(3, 595) = 53.96, p < .001, R2adj = .214. Както заплахата за идентичността (b = .347, p < .001), така и нелегитимността (b = .278, p< .001) оказват силно влияние върху гнева – колкото по-голяма е заплахата и колкото по силно е усещането за несправедливо отношение, толкова по-силен е и гневът. Взаимодействието между заплаха и нелегитимност (т.е. различните комбинации между например голяма заплаха за идентичността със силно усещане за несправедливост; слаба заплаха за идентичността със слабо усещане за несправедливост и т.н.) е също значимо, b = .065, se = .019, p = .001. Тази зависимост е представена нагледно на Фигура 10.B1-18a copyЗабележка: Тъй като във фигурата променливата е легитимност, а не нелегитимност, стойностите (висока и ниска) са обърнати.

Анализът на значимостта на различието в наклона на линиите показа, че когато нелегитимността е висока (M + 1SD), колкото по-силна е заплахата, толкова по-силен е и гневът: b = .155, se = .032, p < .001. Когато нелегитимността е слаба (M – 1SD), ефектът на заплахата върху идентичността продължава да е силен: b = .302, se = .033, p < .001. Гневът е съществено по-слаб само когато както нелегитимността, така и заплахата за идентичността са едновременно на ниско равнище. Това означава, че поотделно по-слабото чувство за нелегитимност, или по-слабото чувство за заплаха, няма да доведат до намаляване на гнева. Изглежда, че в колективната ни историческа памет за отношенията ни с Русия има травматични места, които подхранват негативни емоции към нея и днес.

Влияние на взаимодействието между заплахата за идентичността и нелегитимността върху желанието за интеграция/откъсване от Русия

Както и при първата регресия, заплахата за идентичността, нелегитимността – двете центрирани спрямо техните средни стойности, – както и стойността на тяхното взаимодействие бяха въведени като предиктори. Но тук зависимата променлива е интеграцията/откъсването от Русия. Моделът като цяло е значим, F(3, 596) = 23.78, p < .001, R2adj = .102. Колкото по-силна е заплахата за идентичността (Beta = .113, p= .004), толкова по-голямо е желанието за интеграция с Русия. От своя страна, колкото по-силно е усещането за нелегитимност, толкова по-слабо е желанието за интеграция с Русия (Beta = -.301, p< .001). Стойността на тяхното взаимодействие е също значима: b= .066, se= .024, p= .006. Когато обаче в уравнението се прибави и гневът към Русия (b = -.331, p< .001), той срива значимостта на регресионния модел: b= .041, se= .023, p= .075. С други думи, ефектът на взаимодействието между нелегимността и заплахата за идентичността се определя от гнева към Русия.

Влияние на взаимодействието между заплахата за идентичността и нелегитимността върху гнева по отношение ЕС

За да проверим дали възприеманата заплаха за идентичността и усещането за несправедливо отношение влияят върху гнева към Европейския съюз, ние отново използвахме модерирана множествена регресия и процедирахме по описания вече начин. Цялостният модел се оказа статистически значим, F(3, 643) = 167.03, p < .001, R2adj = .435. Както заплахата за идентичността (b = .318, p < .001), така и нелегитимността (b = .507, p < .001) силно и положително предсказват гнева. Въпреки това взаимодействието между двете променливи не бе статистически значимо, b = .013, se = .019, p = .493.

Резултатите по отношение на влиянието на взаимодействието между заплахата за идентичността и нелегитимността върху желанието за интеграция/откъсване от ЕС показват, че е заплахата за идентичността (Beta = .064, p= .033) и усещането за нелегитимност (Beta = .659, p< .001) – но не и тяхното взаимодействие – детерминират подкрепата за по-нататъшна интеграция с Европейския съюз. Преживяването на гняв по отношение на Европейския съюз също е значим фактор, който намалява подкрепата за задълбочаване на евроинтеграцията на страната ни (Beta = -.184, p< .001). Регресионният анализ показва също, че след добавянето на гнева ефектът на заплахата за идентичността става незначим. С други думи, по отношение на Европейския съюз усещането за заплаха за нашата идентичност въздейства върху подкрепата за интеграцията ни с Европейския съюз чрез гнева, който предизвиква.

Емоционални ефекти от сравнението на българите с други нации

Социалната идентичност, както вече беше споменато, се изгражда в процеса на сравняването с „другите”. Затова, доколкото националната идентичност е вид социална идентичност, беше важно да проверим какви са емоционалните ефекти от сравнението на българите с други нации. За да може сравнението да бъде спонтанно и искрено в социалната психология се прилага техника, наречена прайминг (priming).

Какво е това прайминг? Прайминг е създаване на предварителна нагласа. Прайминг обяснява как наскоро активирано знание за нещо се припомня много бързо. Този ефект се проявява, когато идея или категория е активирана в (съдържателно) подходяща ситуация. Например лица, на които са били представени негативни прилагателни, с много по-голяма вероятност след това биха интерпретирали една двусмислена ситуация като враждебна. Прайминг се наблюдава само ако лицата не подозират, че са „подложени” на такова въздействие. Прайминг може да окаже влияние на преценките на хората, на тяхното настроение, както и на интерпретацията на различни стимули в дългосрочен план[22].

Именно тази ненатрапчива техника използвахме и ние, за да разкрием как българите възприемат емоционално сравнението си с други нации. Избрахме две нации, които по обективни показатели се намират, образно казано, на двата полюса на скалата на благосъстоянието – албанци и германци.

Приемайки, че България е някъде по средата между тези два полюса, очакването ни беше, че когато българите се сравняват с албанците, те биха се чувствали по-горди, а когато се сравняват с германците, биха се чувствали „по-засрамени”.

Създаването на предварителна нагласа (прайминг) осъществихме по следния начин. Участниците бяха разделени на три групи. В първата група, преди да започнат да отговарят на въпросите от анкетната карта, свързани с гордостта и срама да се чувстваш българин, респондентите трябваше да напишат три характеристики, които според тях са най-типични за албанците, и три, които са типични за българите. Това са хората, в които се създава предварителна нагласа по отношение на албанците. Втората група респонденти трябваше да напишат три характеристики, които са типични за германците, и три, които са типични за българите. При тях прайминг e по отношение на германците. Третата група респонденти беше така наречената контролна група, при която не се прилага техниката на прайминг. При нея респондентите трябваше да напишат три характеристики, които са типични само за българите.

При обработката на събраните данни, за да проверим дали сравняването с нации, които се възприемат като по-високо или по-ниско стоящи от нас, води до промяна на степента, в която се чувстваме горди или засрамени от това, че сме българи, ние използвахме двустепенен регресионен анализ.

В първата регресия зависимата променлива беше гордостта. Независимите предиктори бяха създадените предварителни нагласи (прайминг) по отношение на германци и албанци. За да изключим потенциалното влияние на възрастта, пола и образованието върху гордостта, тези променливи също бяха включени в уравнението, като контролни. При първата стъпка на двустепенния регресионен анализ в уравнението бяха въведени променливите пол, възраст и образование. Резултатите показаха, че регресионният модел не е значим. Когато обаче на втората стъпка от анализа в уравнението бе прибавена и променливата прайминг по отношение на германци/албанци, моделът вече е значим: F = 2,10 (5,705) p =.06; R-square = .02. Когато на респондентте е създадена предварителна нагласа по отношение на албанците, коефициентът Beta е: Beta = – .13, p< .05. Когато на респондентите е създадена предварителна нагласа по-отношение на германците, Beta = – .13, p<.05. С други думи, без значение дали праймингът е с албански или германски личностни черти, чувството на гордост у респондентите, че са българи, намалява (вж. фигура 11).

B1-21 copy
Както виждаме от фигурата, когато на респондентите не е създадена предварителна нагласа, т.е. в анкетната карта те са писали само български черти, гордостта, че си българин е голяма. Когато обаче такава нагласа е създадена, т.е. в анкетната карта те са посочили черти, характерни или за германците, или за албанците, чувството на гордост от това, че си българин, рязко спада.При втората регресия предикторите и контролните променливи бяха същите. Само гордостта беше заменена със срама като зависима променлива. Когато на първата стъпка от двустепенния регресионен анализ въведохме само възрастта, образованието и полът, моделът не беше значим. Когато в уравнението беше въведен и типът прайминг, моделът стана значим: F = 10,36 (5, 705) p< .001. The R-square = .07. Коефициентът Beta беше значим при p< .001 както при прайминг с албанци, така и при прайминг с германци. С други думи, без значение дали е създадена нагласа с албански или германски черти и в двата случая българите се чувстват „по-засрамени” (вж. фигура 12).B1-22 copy

От фигурата ясно се вижда, че когато на респондентите не е създадена предварителна нагласа, т.е в анкетната карта те са посочили само български черти, чувството за срам, че си българин, има ниски стойности. Когато обаче такава нагласа е създадена, т.е в анкетната карта те са посочили или черти, характерни за германците, или за албанците, чувството за срам, че си българин, се засилва.В заключение трябва да отбележим следното: хипотезата ни, че когато българите се сравняват с по-слабо развита външна група (албанците), те биха се чувствали по-горди, а когато се сравняват с по-високо развита външна група (германците), те биха се чувствали „по-засрамени”, не се потвърди. И в двата случая българите се чувстват „по-засрамени”.Още за самооценката на българитеЗа да получим допълнителна информация за това каква е самооценката на българите, когато се сравняват с други нации, ние използвахме още една техника на измерване. Задачата, поставена пред респондентите, беше да отбележат мястото, което според тях заема България в Индекса на ООН за развитие на нациите по света[23]. Индексът се основава на показатели като: ниво на образованост, инвестиции в образованието, ниво на изхвърляне на мръсни газове в атмосферата, инвестиции за здравеопазване, брутен вътрешен продукт, ниво на самоубийства, индекс на неравенствата по пол и др.По официални данни България е на 58 място в тази класация от 180 страни. Ние се намираме между Мексико и Сърбия[24]. От фигура 13 обаче се вижда, че само 5% от респондентите поставят България на „вярното” място. Точно 10% я поставят дори и след Нигер. Общо 82% от анкетираните по субективна преценка поставят страната си на по-ниско място от това, което тя в действителност заема.

B1-23 copy

Основни изводи и дискусия

В емоционално отношение българската национална идентичност е „разпъната” между гордостта и срама. Гордостта и срамът присъстват почти равнопоставено при идентификацията на българските граждани като българи. Можем да предположим, че в тези резултати се проектира сложната и противоречива историческа съдба на българския народ, белязана от погрешни политически избори и последвали загуби, дългогодишна трайна национална зависимост от външни сили и исторически примери за неспособност за защита на национални каузи.

Заслужава специално внимание фактът, че това, от което най-много се срамуваме като българи, са неща, които са част от нашето съвремие – липсата на обществен ред, ниският ни жизнен стандарт, неефективността на обществените институции. Но това са и неща, които са поправими и зависят от нас. Затова е изключително важно как емоционалната „разпънатост” на българите между гордостта и срама се отразява на тяхното поведение – дали ги „парализира” и обрича на непрекъснато лутане между различни (крайни) решения, или е в състояние да ги мобилизира за позитивни действия.

Откроената положителна корелация между гордостта, че си българин, и подкрепата за по-ускорена интеграция в Европейския съюз може да се тълкува поне в две посоки. Най-напред логично е предположението, че приемането на България в Европейския съюз се оценява като признание за постиженията на нашия народ и за това, че той има с какво да допринесе за общото европейско бъдеще, което несъмнено е повод за гордост. Има основания и допускането, че интеграцията с Европейския съюз се подкрепя преди всичко от хора, които в по-голяма степен се чувстват горди, че са българи. С други думи, хората, които имат ясно изразено самочувствие на представители на една достойна нация, възприемат като напълно заслужена и безспорно положителна ускорената интеграция на страната в Европейския съюз. Именно защото се гордеят с нашата страна, те не се страхуват, че включването ѝ в Европейския съюз може да застраши нашата идентичност и суверинитет.

Що се отнася до липсата на взаимовръзка между емоционалната „обагреност” на чувството, че си българин, и подкрепата за интеграцията с Русия, то изглежда тук намира отражение все още „ферментиращото” отношение на българите към Русия. През последните две десетилетия започна процес на постепенно освобождаване на взаимоотношенията между двете страни от натрупаните през предишното столетие идеологически натоварени емоции, който очевидно все още не е завършен.

Като цяло резултатите от нашето изследване са в подкрепа на модела, според който емоциите пораждат действие, когато са резултат от преживяване на несправедливост. Особен интерес предизвиква откроената много голяма и важна „емоционална енергия” на гнева. Именно преживяването на гняв се оказа факторът, който определя силата на въздействие на другите фактори (като заплахата за идентичността например) и в крайна сметка има решаващо значение за предприемането на действие – в случая подкрепа за по-нататъшно сближаване с Европейския съюз или Русия.

Получените резултати показват, че сравнението на българите с други народи им създава емоционален дискомфорт. Следва да бъде обект на задълбочено осмисляне очертаната тенденция негативни емоции – чувство за срам и намаляване на усещането за гордост – да се пораждат както от сравнението с по-напреднали в развитието си страни, така и със страни, които по обективни показатели не само, че не изпреварват България, но са определено след нея. Като прибавим към тези резултати и фактът, че в огромното си мнозинство респондентите оценяват развитието на страната ни като значително по-ниско от това, което общовъзприетите сравнителни критерии ѝ отреждат, то очевидно се изправяме пред сериозен национален синдром – става въпрос за ниско самочувствие, базирано не само на реални проблеми и неуспехи на страната, а и на реално подценяване на постиженията на България и неспособност адекватно да се оцени действителното ѝ състояние.

Нашето изследване ясно демонстрира, че емоциите наистина произвеждат енергия за действие. Предмет на допълнителни анализи е да се осмисли както конструктивният „заряд” на положителните емоции, така и „възпиращият” ефект на отрицателните по отношение на конкретни социални действия[25].

Вместо заключение: За емоционалната интелигентност на нациите

Отделните индивиди се различават по степента и характера на своята емоционална интелигентност. Сред основните умения, с които се свързва емоционалната интелигентност, са способността за точно улавяне (разпознаване) и за признаване, а също и за адекватно регулиране на собствените емоции и на емоциите на другите[26]. Изследванията показват, че умелото „декодиране” на собствените емоции и на емоциите на другите има важно значение за човешките взаимоотношения, за изграждането на доверие и сътрудничество между хората[27].

Логично е да предположим, че подобно на индивидите отделните нации също имат своя емоционална интелигентност. В основата на емоционалната интелигентност на всяка нация стои способността ѝ да разпознава и адекватно и своевременно да регулира доминиращите си емоции.

В речта си при получаване на Наградата за мир на Франкфуртския панаир на книгата през 2005 г. Нобеловият лауреат турският писател Орхан Памук споделя:

По природа европеизирането предполага да се отнасяш критично към определени същностни черти на собствената страна и култура, дори да ги намираш за лъжливи и лишени от ценност, макар и не така драстично формулирано, както би го направил някой от Запада. От начина, по който се възприемат романите ми, а и от собствен опит добре зная, че подобно отношение поражда дълбоко и многопластово чувство, именно чувството „срам”. Проблемите между Изтока и Запада, или, както предпочитам да ги наричам, между традицията и съвремието, между моята страна и Европа, винаги опират до едно трудно потушавано чувство за срам. Винаги се опитвам да видя това чувство откъм срещуположното му понятие, откъм „гордостта”. Отдавна е известно: когато и където някой се обяви за горд и самоосъзнат, тутакси се появява „другият” в сянката на срама и унижението. Ала почувства ли се някой унизен, нерядко при него изпъква гордият, яростен национализъм. Този вид от срам, гордост, унижение и ярост е материалът, от който изграждам романите си[28].

Няма съмнение, че у всички нации „се борят” емоциите „срам, гордост, унижение и ярост”. В страни като нашата, преживели множество исторически превратности, догонваща модернизация и в резултат по-късно присъединяване към Европейския съюз, тези емоции твърде често са особено ярки и поляризирани. Това означава, че и изпитанията пред емоционалната интелигентност на нашата нация са по-големи.

 

[1] http://forums.gvardia.net/index.php?topic=1140.0, посетена на 26 януари 2006.

[4] Barbalet, J. M. (Ed.) Emotions and Sociology, Oxford: Blackwell Publishing, 2002, pp. 3-4; Turner, J. H. and Jan E. Stets, J. E. The Sociology of Emotions. Cambridge University Press, 2005, p. 1.

[5] Parkinson, B. Emotions are Social. – British Journal of Psychology, 87, 1996, pp. 663-683; Frijda, N. H., and Mesquita, B. The social roles and functions of emotions. In: Kitayama, S. and Markus, H. S. (Eds.), Emotion and culture: Empirical studies of mutual influence, Washington, DC: American Psychological Association, 1994, pp. 51-87; Turner, J. H. and Jan E. Stets, J. E. The Sociology of Emotions, Cambridge University Press, 2005; Fischer, A. H., and Manstead, A. S. R. Social functions of emotion. In: Lewis, M. Haviland, J. and Feldman Barrett, L. (Eds.), Handbook of emotion (3rd ed.), New York: Guilford, 2008, pp. 456-469.

[6] Barbalet, J. M. (Ed.) Emotions and Sociology …, p. 4.

[7] Van Kleef, Gerben A., De Dreu, Carsten K. W., and Manstead, Antony S. R. An Interpersonal Approach to Emotion in Social Decision Making: The Emotions as Social Information Model. In: Mark P. Zanna (Ed.). Advances in Experimental Social Psychology, Vol. 42, Burlington: Academic Press, 2010, p. 52.

[8] Lazarus, R. S. Emotion and adaptation, New York: Oxford University Press, 1991; Parkinson, B. Emotions are Social. – British Journal of Psychology, 87, 1996, pp. 663-683.

[9] Fischer, A. H., and Roseman, I. J. Beat them or ban them: The characteristics and social functions of anger and contempt. – Journal of Personality and Social Psychology, 93, 2007, pp. 103–115.

[10] Van Kleef, De Dreu, Carsten and Manstead, Op. cit.

[11] Turner, J. C. Social categorization and the self-concept: A social-cognitive theory of group behavior. In: Lawler, E. J. (Ed.) Advances of group processes: theory and research, Vol. 2, Greenwhich: JAI Press, 1985, pp. 77-122; Turner, J. C. A self-categorization theory. In: Turner, J.C., Hogg, M.A., Oakes, P.J., Reicher, S.D.andWethrell, M.S. (Eds). Rediscovering the social group: a self-categorization theory, Oxford; Basil Blackwell, 1987, pp. 42-67.

[12] Tajfel, H. Differentiation between social groups: Studies in the social psychology of intergroup relations, London: Academic Press, 1978, p. 63; Turner, J. C. Social categorization and the self-concept: A social-cognitive theory of group behavior. In: Lawler, E.J. (Ed.) Advances of group processes: theory and research, Vol. 2, Greenwhich: JAI Press, 1985, p. 77.

[13] Tajfel, H. and Turner, J. An integrative theory of intergroup conflict. In: W.G. Austin and S. Worchel (Eds.) The Social Psychology of Intergroup Relations. Monterey, CA: Brooks/Cole, 1979, pp. 33-48.

[14] Smith, E. R. Social identity and social emotions: Toward a new conceptualization of prejudice. In: Mackie, D.M. Hamilton (Eds.) Affect, Cognition, and Stereotyping. San Diego, CA: Academic Press, 1993, pp. 297-315.

[15] Виж Mackie, D. and Smith, E. R. Intergroup emotions and the social self: Prejudice reconceptualized as differentiated reactions to outgroups. In: Forgas, J. P and Williams, K.D. The social self: Cognitive, interpersonal and intergroup perspectives, New York: Psychology Press, 2002, pp. 309-326.

[16] Barbalet, J. M. Emotions, Social Theory, and Social Structure: A Macrosociological Approach, Cambridge: Cambridge University Press, 2001, p. 2.

[17] При максимална стойност на скалата 5. Максималната е 5, защото тук всеки сумарен бал е разделен на 8, за да се усредни. Ако има една липсваща стойност, сумата се дели на 7, ако липсват два отговора – на 6 и т.н. Това е така, защото когато е правен дизайна е дадена възможност да се дават отговори „не мога да преценя”, които са извън скалата и са прекодирани в липсващи стойности.

[18] Аристотель, Никомахова этика. В: Аристотель, Сочинения в четырех томах, т. 4. Москва: Издательство „Мысль”, 1983, 1123b-1124b.

[19] Giddens, A. The Constitution of Society. Outline of the Theory of Structuration, Cambridge: Polity Press, 1986, р. 55.

[20] Collins, R. Stratification, Emotional Energy, and the Transient Emotions. In: Kemper, Th. D. (Еd.), Research Agendas in the Sociology of Emotions. Albany: SUNY Press, 1990, pp. 27-57.

[21] Livingstone, A. G., Spears, R., Manstead, A. S. R. and Bruder, M. Illegitimacy and identity threat in (inter)action: Predicting intergroup orientations among minority group members. – British Journal of Social Psychology, Volume 48, Issue 4, 2009, pp. 755–775.

[22] Higgins, E. T., Bargh, J.S., and Lombardi, W. The nature of priming effect on categorization. – Journal of Experimental Psychology: Learning, Memory and Cognition, 11, 1985, pp. 59-69.

[23] Вж. и статията на Горнев, Бояждиева и Петкова в настоящия сборник.

[24] http://hdr.undp.org/en/data/profiles/

[25] Интерес представлява например изследването на това доколко преживяването на срам от това, че си българин, е стимул за емиграция.

[26] Mayer, J. D., Salovey, P., and Caruso, D. R. Emotional intelligence: Theory, findings, and implications. – Psychological Inquiry, 15, 2004, pp. 197–215.

[27] Boone, R. T., and Buck, R. Emotional expressivity and trustworthiness: The role of nonverbal behavior in the evolution of cooperation. – Journal of Nonverbal Behavior, 27, 2003, pp. 163–182; Van Kleef, Gerben, De Dreu, Carsten and Manstead, Op. cit.

[28] Цит. по: Денков, Д. Годината тръгна добре и познато: срамно. – Сега, 14. 01. 2012, бр. 4291 (11), http://www.segabg.com/article.php?id=585031