Начало Музика Албуми Първи самостоятелен диск на Кирил Манолов
Албуми

Първи самостоятелен диск на Кирил Манолов

4188

Дебютният албум Tutto Vеrdi на баритона  Кирил Манолов, осъществен със Симфоничния оркестър на БНР и диригента Павел Балев, беше представен на 24 юни тази година с голям концерт в зала „България“ 

Специална покана да се включи в събитието получи Красимира Стоянова. Изпълненията съпровождаше Симфоничният оркестър на БНР, участваше и смесеният хор на Радиото, а на пулта застана Павел Балев. По негово предложение започва работата по осъществяването на този проект. Началото му е сложено през 2021 г. и продължава на няколко етапа през 2022 г. Така в месеците на пандемията, когато всички се чудят как ще продължи музикалният живот, в Радиото кипи труд, който довежда до това звукозаписно бижу. Продуцент е Георги Еленков, а в екипа на Първо студио, осъществил записите, са звукорежисьорът Ина Иванова, звукооператорът Данаил Иванов и звукоинженерите Николай Пелитев и Валери Колев. Както е посочено в заглавието, всички арии са от опери на Джузепе Верди. Щеше ми се наистина да бъде целият Верди, но предполагам, че това би довело до двоен албум.

Дванайсет арии събира дискът, като началото поставя Макбет. Това е образ, който Кирил Манолов с огромен успех пресъздаде на сцената на Варненската опера през 2021 г. в партньорство с Александрина Пендачанска като лейди Макбет. Ще отбележа и двете арии на Сър Джон Фалстаф от операта „Фалстаф“ – истински фурор предизвика премиерата ѝ през 2019 г. на сцената на Пловдивската опера в постановката на Нина Найденова. Това лято, на 29 юли, Найденова направи същата творба с екипа на Варненската опера за фестивала в Летния театър и отново с участието на Кирил Манолов. Образът на разгулния бонвиван е един от важните в творческата биография на певеца.

Сред другите персонажи, за които мога лично да говоря, е Набуко от едноименната опера. Кирил Манолов е грандиозен вавилонски цар, а участието му в суперпродукцията на Пламен Карталов през 2016 г. на откритата сцена пред катедралата „Александър Невски“ в София се запомни. Ще обърна внимание и на граф Ди Луна от „Трубадур“. Кирил Манолов беше главно действащо лице в продукцията на Филипо Тонон в Софийската опера през 2019 г. Величествено представи образа на влюбения, но и решен на отмъщение благородник. Много ефектната ария звучи изискано в неговата интерпретация. И още едно незабравимо превъплъщение на Кирил – Дон Карлос в „Силата на съдбата“ – мрачна и красива постановка на Пиер Франческо Маестрини в Софийската опера през 2016 г., която не само че имаше огромен успех, но и събра цяла плеяда великолепни български певци. Арията от трето действие пресъздава цялата безкрайна палитра от чувства, които разтърсват младежа, след като открива, че убиецът на баща му е жив. Когато слушах записа, пред мен изпъкна и мащабната сценична интерпретация на певеца.

Обикновено в оперните спектакли на баритоните е отредена ролята на лошия герой. Затова неговото представяне изисква още по-голямо майсторство. Така се случва с Яго от „Отело“ и неговата прочута ария, в която той изповядва всичко най-лошо, присъщо на завистливия човек. Но когато лошият е пресъздаден с майсторско познаване на текста и владеене на гласа, дори и той печели възхищението на слушателите. Така звучи и изповедта на Ренато от трето действие на „Бал с маски“, когато решава да отмъсти на своя господар, тъй като смята, че е прелъстил съпругата му. Съвсем различна е арията на Риголето от второ действие на едноименната опера. Зад явната ярост, с която той укорява продажните слуги на Херцога, изпъкват болката и безпомощността на бащата, изгубил обичната си дъщеря, прозира ужасът от проклятието, което сам е предизвикал. Забележително изграждане!

И точно тук ще спомена другия баща в колекцията на Манолов – Жорж Жермон от „Травиата“. Гласът е прибран, омайващ, дори нежен, когато обрисува красотата на родния дом и се опитва да спаси сина си. Сред воините, шутовете, притворните придворни, царете, в тази ария откриваме нежната страна в гласовата мощ на Кирил Манолов. Впрочем той и на сцената предлага безкрайно вълшебство в тази партия, особено в дуета с Виолета, когато отчаяно се опитва да спаси дъщеря си, съзнавайки, че обрича красивата жена на смърт. Като продължение на образите на оперните бащи в диска е включена и арията на Милер от операта „Луиза Милер“, също красива, а певецът я представя много добре, но тя остава в сянка, сравнена с останалите изключително популярни и ефектни, бих казала, грандиозни моменти.

За финал оставих сцената на Ецио от „Атила“, защото според мен това е един от най-красивите моменти в репертоара на баритоните. Това е той, забележителният водач, победителят, който никога не получава това, което му се полага. Надявам се някога да мога да присъствам на спектакъл на „Атила“ с участието на Кирил Манолов.

Диригентът Павел Балев

Разбира се, след като проследих, макар и не в тяхната последователност, избраните арии, ще отбележа майсторската работа на Павел Балев с оркестъра и със самия изпълнител. Блясъкът и звуковото пиршество, заложени от Верди в тези най-представителни баритонови сцени, са изведени до съвършенство. Цяло щастие за българските меломани е редовното включване на Балев в оперните събития у нас – спектакли в Пловдив, Варна и София, които поставят българските оперни сцени на световно ниво. Спомням си първата ми среща с неговото изкуство, още когато той беше студент и направи забележително „Дидона и Еней“ на Пърсел в Музикалната академия. Не мога да не спомена постановките на „Рейнско злато“ и „Валкюра“ в Софийската опера, „Дама Пика“, „Хитрата лисичка“, „Тоска“ във Варна, „Евгений Онегин“ с оркестъра на Радиото в София, „Севилският бръснар“ и „Чичовци“ в Пловдив, концертите му в зала „България“ с Веселина Кацарова, Томас Хемпсън, а след това с Диана Дамрау и Никола Тесте, с които отново ще гостува на Софийската филхармония на 8 октомври, този път с Моцартова програма.

Отдавна на българския музикален пазар не е имало толкова представително издание, записано, мастерирано и представено на публиката по модерен и ефектен начин.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. До януари 2022 г. е главен редактор на програма „Христо Ботев“.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display