0
2507

Пътеки на проумяване

Мирослав Христов, „Как ще посрещнем дъжда“, Смол Стейшънс Прес, фотография на корицата Яна Пункина, дизайн Яна Левиева, С., 2018 г.

След две книги с поезия и една пиеса, Мирослав Христов публикува третата си стихосбирка „Как ще посрещнем дъжда“, в която се открояват както философската нагласа на поета, така и отношението и свързаността му с околния свят, с природата и нещата. Това, което лично мен ме впечатли в тази книга, е оригиналният, необикновен поглед, с който Мирослав Христов гледа света. Той вижда неща, които ние, читателите, сигурна съм в това, не виждаме. В този наситен с движение поетичен свят можем „да проврем глава в небето от облаци/и да заплачем/да събудим за нов живот/всички червеи“, в него „коренът проговаря без повод“, а „слънчевият лъч/предпазва сянката от пропадане/в процепа на стената/ако бръкнеш с пръст/се съмняваш/друг път си дете/с нокът дълбаеш устни/върху глинено лице“.

Не подозирайте Христов в самоцелна образност или в преднамерено търсене на оригинален изказ. Едно от качествата на неговата поезия е нейната промисленост, духовните основания, на които тя е положена или от които е породена.

Отношенията на човека със себе си, с другия, със света е едната тематична линия, чрез която поетът разгръща и словесния хоризонт в своите стихове. Тези отношения са променливи, никой в тях няма постоянно място, напротив в тях непрестанно има някакво сложно взаимопроникване. Другата линия, много чисто, даже бих казала, изискано, развита и разгърната в книгата е специалната връзка между героя и природата – даже по-конкретно бих казала с местата. Места, които са спомен, откритие, изживяване в момента, те са намерени, открита е скритата им същност, между тях и поета е създадена специална връзка. Струва ми се, че Мирослав Христов ни представя в „Как ще посрещнем дъжда“ една своя лична топография, споделя я с нас и това бихме могли да възприемем като много личен акт, акт на доверие.

Стихосбирката притежава и свой специфичен ритъм, в нея дължини се редуват с кратки, лапидарни двустишия или тристишия. И този избор също допринася за цялостта на книгата. Една много мислена, мисловна, наситена и изразителна книга.

Притегляне

Стръвта изгрява
всяка сутрин
от върха на пръстите

кукичките ни изтеглят
на повърхността

настървени
сетивата разкъсват
бели знамена

влюбени в мрежите рибари
не говорят за Него
не са ловци на човеци

словото е тежестта на улова
в сребристи люспи
се крият сенките Му

следим движението
на пасажа около нас

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияМинало приключило?
Следваща статияДо две години може да има българска колекция в центъра „Помпиду“