0
4226

Пътят на една галерия

Арт алея на 15 години, снимка Антонио Георгиев Хаджихристов

Петнадесет години живот за една галерия никак не са малко. Още повече, когато тя има изявена физиономия и устойчив характер. Използвам словосъчетанието съвсем умишлено, защото галерия „Арт алея“ заявява трайно присъствието си през 2003 г. и следва очертаните посоки с постоянство, въпреки превратностите в страната.

Поводът за тези редове е експозицията, посветена на юбилея на галерията. Естествено е, в контекста на събитието да си зададем въпроса – къде се крие ключът към успешното реализиране на едно пространство като „Арт алея“? Отговорът, колкото и да варира, има следните очертания: уважение към художниците; привличане и култивиране на публиката; познаване на пазара (доколкото изобщо съществува като понятие и реалност у нас), умел мениджмънт и липса на компромиси с вкуса. Това са основните линии, към които галерията се придържа. Екипът ѝ притежава гъвкавост, устойчиво и принципно поведение към автори и медии, както и открито желание за комуникация.

Светлана Ганева и Стефан Попов, снимка Антонио Георгиев Хаджихристов

Според мен едно от най-важните неща, които екипът на „Арт алея“ (Светлана Ганева и Стефан Попов) постига за тези 15 години, е привличането на хора, които разпознават това място като свое, идентифицират се с него, чувстват се свободни да отворят умовете и сърцата си, за да познават, обичат и оценяват изкуството. Гаранция за успех е работата с публиката – кръг от почитатели се привлича, развива, култивира и мотивира трудно. „Завладяването“ на нови аудитории се постига с разнообразни прояви, съпътстващи изложбената дейност, както и косвено чрез времетраенето на експозициите. Оптималната продължителност на една изложба, която гарантира привличането на разнообразна публика, е около пет седмици. Това е времето, през което събитието се „възприема“ и реално „усвоява“ от аудиторията, а галеристите/кураторите получават възможност да се концентрират върху следващите проекти.

Важно е да се знае, че контактът с публиката е априорно обвързан с изграждането на адекватна пазарна среда. Галерия „Арт алея“ гради същността си в тази посока самостоятелно и упорито.

Юбилеят е равносметка. Мнозина знаят, но малцина осъзнават, че работата в галерия не се свежда до подреждане на изложби и предлагане на произведения на изкуството на подходящия купувач. Невидимата страна на процеса на художествено конципиране на една идея, стратегията по финансиране и реализиране на събитието са огромна отговорност. Всеки елемент – от осигуряването на човешкия ресурс, през прецизирането на паричните потоци, до най-дребния детайл при презентирането на експозицията, маркира многопланов комплекс от познания и компетенции. Галерията – цялото това комплексно пространство, е сериозен и стратегически структуриран мениджмънт, за който не всеки е готов. „Арт алея“ устоява на превратностите на десетилетията и отстоява позициите си с приоритети в няколко посоки: подкрепа на младите, афинитет към разнообразни форми и гранични прояви, трайно и последователно придържане към ярки имена от различни поколения.

С настоящата изложба, включила 43 творци, галерията маркира образи-знаци за изминалите 15 години. Творци от няколко генерации, естетически и ценностни системи задават въпроси и дават отговори, за да изявят паметта като основа за бъдещето.

©Арт алея

В изложбата звучат експресивната живопис на Вихрони Попнеделев и знаковата, минималистична изразност на Свилен Блажев, и монохромната мекота на Емануела Ковач, и балансираната детайлизация на Пенко Гелев. Трудно се отминават синтетични решения като керамиката на Божидар Бончев, метафоричната игра със светлината на Стефан Попов, запомнящият се поглед в кадрите на Надежда Ляхова или пък пъстрото, шеговито присъствие на Любен Зидаров… Имената на авторите са много, творбите им заслужават внимание и респект. Но поводът е надперсонален.
Експозицията препраща към вечния въпрос за същността на изкуството, за споделеността на комуникацията, за целенасочено търсената дискусия творец–галерия–публика. Абстрактни, реалистично-предметни, минималистични или многословно „натрапчиви“, произведенията запечатват времена, четиридесет и три съдби и толкова посоки. С възможност за развитие в перспектива.