1
1314

„Пътят” на Николай Майсторов

1nm
Николай Майсторов, „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша”, Матей

Публикуваме словото, с което бе открита изложбата „Пътят” – нов цикъл акварелни рисунки на Николай Майсторов. Тя може да се види до 13 ноември в галерия „Лоранъ”.

Приех поканата на Николай Майсторов да открия неговата изложба, като едно изключително вълнуващо преживяване и огромно предизвикателство. Приех я, без да се замисля, и едва сега, пишейки тези редове, си давам сметка каква проява на дързост от моя страна е това. Поел веднъж тази отговорност, съм принуден да се справя с непосилната задача да преодолея респекта си към творец от такава величина, смазващ чрез сътвореното всеки жалък опит да  превърна в думи дори частица от всичко онова, което ме вълнува, мисля и чувствам…

Чудя се дали да не опитам ловко плъзване през темата учител-ученик и невероятните преживявания по пътя на творческото осъзнаване в частната академия „Жул Паскин”, където Майсторов беше нашият професор, макар и без титла тогава. Да, но изкуствоведката Светла Петкова вече го направи, и то по най-елегантен начин в част от великолепния си текст във в. „Култура” по повод разтърсващия „Апокалипсис сега или винаги”, представен през пролетта на тази година в салоните на СГХГ.

И този път с цел да изведа нишката на моя словоред препрочитах стръвно, отново и отново, всичко написано за Майсторов. Изключителни текстове, и то не от кои да е автори: Аксиния Джурова, Ружа Маринска, Георги Лозанов, Кирил Попов, Светлин Русев, Станислав Памукчиев, Филип Зидаров и това са само част от имената… Оставаш с усещането, че всичко за художника вече е казано точно от когото трябва, и то по най-добрия начин. А когато прочетеш нещо от самия Николай, било то във философските опити да разтълкува себе си, да разкодира собственото си творчество, или в смелите поетични експерименти, тогава оставаш с усещането, че нищо по-дълбоко, нищо по-умно и нищо по-истинско не би могло да бъде казано. Така че моля да ми простите – сбърках!

2nm
„Чудният риболов”, Лука

Самостоятелните изложби на Майсторов, проследени някъде от края на 70-те години насам, са вече повече от тридесет тук в България и над десет в Европа, най-вече Холандия, Германия и Франция. Многобройни за този период са и неговите участия в общите изложби на Съюза на българските художници и десетки в международни биеналета и триеналета на живописта и графиката у нас и по целия свят. Не е малък и броят на получените назад в годините награди, сред които едни от най-престижните за живопис като голямата награда „Владимир Димитров-Майстора” през 1986 г., наградата на Международното триенале на живописта „София-1996” и наградата „Захари Зограф” от 2005 г. През 2010 и 2014 г. по предложение на СБХ Николай Майсторов е номиниран за Наградата на София за постижения в културата в областта на изобразително изкуство, като поводите са неговите грандиозни „Сътворение” („Шипка” 6) и „Апокалипсис сега или винаги” (СГХГ)…

Защо си позволявам да припомня всичко това при положение, че тук едва ли има случайни посетители, незапознати с фактите? Защото свикнахме и приехме за нормално, аз поне със сигурност, някъде от средата на 90-те години насам, на интервали от по 4-5 години Майсторов да ни зашеметява с големите си мащабни проекти, представяйки се в едни от възможно най-обширните изложбени пространства в София.

Но ако проследим по-внимателно творческата му биография, ще видим негови изяви и от по-камерен характер, реализирани в други знакови галерии в София и страната. В промеждутъците от време, от едното разтърсващо събитие до следващото, в периодите между интензивната работа в ателието, може би във време на почивка, търсене, лутане, експеримент, размисъл, Николай Майсторов се обръща и към по-събрани пространства, влиза в по-лични отношения с публиката, спира, търси по-близък и непосредствен диалог.

Ето че в последните може би две години Николай работи и с известната столична галерия „Лоранъ”, доверявайки се на професионализма на нейния собственик Лаврен Петров. (Между другото, кой каквото ще да говори – но аз отправям поздравления за това как галерията действа и се развива, поздравления за качествения сайт и най-вече за стойностните изложби, поздравления за Лаврен и екипа!)

Във втората си изложба тук на „Оборище” №16 Майсторов ни показва цикъл от 53 нови рисунки на тема „Пътят”. Направени са през 2013 и 2014 г. и интерпретират основни сцени от Евангелията на апостолите Лука, Матей, Марко и Йоан. Доколкото ми е известно рисунките се експонират за първи път сега, въпреки  първоначалното намерение на автора да не ги показва. Струва ми се, че това е и първата изложба на Николай Майсторов само с рисунки. С нея той ни разкрива тайната на едно начало… Всъщност това са първите идеи от подготовката за следващия грандиозен цикъл от 50 голямоформатни платна, за който авторът между другото споменава в някои от своите интервюта.

 „Отново се връщам към Библията, защото чрез нея извличам общата стойност, цената на човешкото съществуване. – казва той пред журналиста Стефан Джамбазов. Не искам да влизам в национален или в илюстративен смисъл на едно социално и човешко преживяване. Библията извежда нещата отгоре, извечно така, сякаш дава формулата и развитието на живота, а Евангелията, които развиват този процес в скъсен порядък, дават този път, как да го нарека, сложно е да се обясни Евангелието, в неговия чисто християнски смисъл в принципа на вярата или в митологичен смисъл. Мисля, че всеки човек извежда своето отношение към този образ, който наистина представлява изключителна сентенция на човешката необходимост да открие в един образ така синтезирано, най-доброто в себе си.”

В друго интервю споделя: „…смятам да работя по четирите евангелия, но те са по-скоро една енергийна флуидна провокация. В никакъв случай не робувам на сюжета, на традиционните образи, а търся адекватност на своята съвременна чувствителност. Преживявам темата по моя начин. В основата стои и провокацията на текста, на самата митологична фраза.”

3nm
„Тайната вечеря”, Матей

Вероятно в следващите две, три години проектът трябва да бъде доведен до своята цялост, което означава, че ни очаква поредната голяма изненада…

Някъде Георги Лозанов беше казал, че Майсторов е художникът нарисувал най-много автопортрети. Ако това е така, аз бих добавил, че със сигурност той е и сред тези, направили най-много рисунки. По повод на „Апокалипсис…” бях написал на Николай няколко думи, в които го сравнявах с Емил Чоран. Струва ми се, че няма по-подходяща от точно тази изложба с рисунки за паралела, който направих. „Тетрадки” е книга на Чоран, в която са публикувани негови най-съкровени мисли, записвани в продължение на петнайсет години в 34 тетрадки, част от които авторът дори е искал да унищожи. Много от фрагментите фигурират непроменени или преработени в книгите му. Всички те много ми напомнят на откровението и пътят на Майсторов, започващ с рисунките, показани тук, и стигащи до изведените качествено-стойностни крайни резултати в монументално-внушителните последни платна.

Чоран пише: „В изкуството, както навсякъде, остава единствено онова, което е създадено в самота, пред очите на Бог, все едно дали сме вярващи или не.” 

Майсторов: „Ако живея чрез истината, моето творчество става подобие на същността ми – един събирателен образ на съмнението и вярата. Противоречието в душата ми ражда болката на самотата, която е стъпало в две посоки.                

Първата е в безличната пустота на материалната граничност на земния ми път като съблазън на сетивната преситеност.

Втората посока е борбата ми за вяра, раждаща силата на вътрешния поглед, или животът като отдръпване, като жертва, за да се роди творящата човешка енергия. Това е свободата на творческата воля и интуиция.”

Чоран: „Отказването от всичко е висша форма на духовен живот.” Или: „Духовното равнище се определя по степента на отдалечаване от света.”

„Не се стремя към творчество, а към истина. Не да твориш, а да търсиш. Бих искал да бъда освободител. Да направя човека по-свободен от себе си и от света.”

И отново Майсторов с една от любимите ми фрази: „Животът е една постоянна загуба.”

Предвид тези цитати, а и не само, ми се струва напълно основателно Кирил Попов да определя изкуството на Николай Майсторов като неповторимо, а него самия не само като забележителен художник, а и като мислител и философ, „…влязъл в живописен диалог с велики хуманисти на човечеството, със Злото като Вечност и с Вечността като Добро…”

Но да се върнем към подготвителните рисунки към най-новия живописен цикъл на Николай Майсторов, наречен „Пътят”: „Блага вест, Лука”; „Кръщение, Матей”; „Изкушение, Матей”; „Чудото с рибите и хляба, Марк”; „Истина, истина ви казвам, Йоан”; „Разговор с Марта и Мария, Лука”; „Блудният син, Лука”; „Но горко ви книжници…, Матей”; „Пред Ерусалим, Марк”; Горко вам законници…, Лука”  и т.н., и т.н. – една малка част от всички тези великолепни мигновения, спонтанни, драматични, страстни, крехки и силни, категорични или търсещи, нервни или уравновесени, стихийни и дълбокомислени жестове… И въпреки форматите, въпреки по-малките обеми на галерията, тази изложба отново е едно изригване – в зародиш.

Сещам се, че около подреждането на изложбата „Сътворение” през 2009 г. в съзнанието ми се бе появила думата динозавър. В жаргона на рокмузиката често се използва едно понятие рокдинозаври, което се отнася за музиканти и групи от особено висока класа, които няколко десетилетия не слизат от сцената и чиято величина е трудно достижима от който и да е друг по-нов изпълнител или група. Подобно явление в изобразителното изкуство е Николай Майсторов. За мен той е динозавър, художник гигант. Наистина ми е трудно да го измеря с когото и да било друг. Не само заради мащабите, в които работи, а и заради комплексната мощ на неговото творчество, последователността и постоянството, и дълбокото, раздиращо откровение и енергия на неговата експресия.

Не, в случая не правя комплименти. Пристрастен съм и няма как да го прикрия. Нямам причина и да го лаская, нито пък той има нужда от това. Нямам нищо за взимане от него, освен възхита. И много, много му дължа!

И тъй като съм сигурен, че в момента тук е пълно с негови студенти, все пак ще завърша словото си и като негов ученик. Майсторов е велик художник и изключителна личност. Той беше наш учител, но не мисля, че ни научи на нещо конкретно. Много повече! Той ни накара да проумеем дали сме, или не сме художници. Той ни зарази и зареди с истински осъзнатото желание да бъдем. И се отнасяше с респект към чувствителността и индивидуалността на всеки от нас, на базата на което изграждаше и своя подход в опитите си да стимулира постигането на качествен резултат. Срещата с този голям и сложен творец повлия много силно на някои от нас. И всяка нова среща с него продължава да ме вълнува силно!

Като голям почитател на хубавата, тежка и сериозна музика, гледам на изложбата на Николай като на максисингъла, предхождащ издаването на големия албум. Очаквам с нетърпение окончателното реализиране на „Пътят” с пожелание никога да не свършва!

С признателност!