2
2712

Раждането на европейския град (1)

След края на Античността градът в Западна Европа за цели векове престава да бъде основен топос на човешкия живот и не е вече парадигматичният социален „дом” на човека. Ето защо специфично средновековният град е нещо доста различно от античния както по произхода, така и по функциите си в онова общество.

Преди всичко той е нещо, нека се изразим така – акцидентално, обслужващо едно специфично средновековно социално ядро, което се състои вече от укрепения сеньорски замък (castrum, castellum) и земеделската му, селска околия. Именно на тази свързана и събрана около замъка селска околия (village) средновековният град представлява (първоначално не повече от местна) занаятчийница и тържище, а това пък означава, че по своя произход и по социалната си „субстанция” средновековният град е не „полития” (полис, самостоятелна политическа общност на граждани), а само работно поселение, работна корпорация на труженици от определен вид – струпаност на занаятчии и търговци, работещи за замъка и полето.

Всъщност, ако античният социум се изгражда от свързаността на, нека кажем така, две цивилизационно-топологични „молекули”, едната от които – основна за него – включва града, градската общност (civitas), разположена основно по крайбрежията на „mare nostrum” (Средиземно море) и населена с гражданите (cives), изхранвани от нейните земеделски „контадо” (поля, вили – изобщо pagus), то другата, служебната „молекула” се състои от разположените в същите тези поля във вътрешността на континента защитни военни укрепления (castra) и стануващите в тях „милиции” (в края на Античността вече съставени изцяло от наемни варварски дружини). Със залеза на античната социалност настъпва характерно изменение в този „молекулярен строеж” на обществото преди всичко на Запад, в резултат на което се създава новата, специфично средновековна цивилизационно-топологична „тъкан”. В нея старите (предимно крайморски) градски общности изгубват своята сила, поради което полята престават да им бъдат „контадо”, „отвързват се” от прегръдката на една централна държавна администрация и, оставайки извън нея, стихийно биват разпределени между вождовете на стануващите в тях варварски militiae, които започват да ги управляват, охраняват и експлоатират, всеки от своя castrum, за да могат да се изхранват отнякъде. Така именно тези укрепления стават сега главните, регионални „центрове на силата”. Варварските „офицери” чисто и просто присвояват напуснатите от римските магнати техни villae и започват да изискват издръжката си вместо от една държавна администрация, каквато вече няма, направо от околните на лагерите им земеделци. По този начин основната цивилизационно-топологична „молекула” на Средновековието (или, още по-точно, на средновековния Запад) вече е друга. Нейната основа е двойката castrum (castellum) – доминиран от местния дружинен вожд, и околното му поле, населено със същите тези селяни (pagani), живеещи в земите на бившите вече „вили” (оттам една от основните думи за селянин в латинското Средновековие е „вилан”). Следователно от служебен топос вътрешноконтиненталните военни укрепления стават централен такъв и разделят територията на континента на регионални, самозасферени господарски държания – кастеланства, кастелански [микро-]държави.

И ето в рамките на тази нова, собствено средновековна социална „молекула” градът – новият, средновековен град, не е нищо повече освен местообиталището на производителите на занаятчийски изделия за кастеланите и техните селяни. Ето защо също тези „производители” първоначално нямат нищо общо с античните cives, които са „граждани” в смисъла на членове на суверенни или полусуверенни (в рамките на една урбанистична империя) политически общности, но са чисто и просто слуги на кастелана, негови „работници”, които, за разлика от селяните, хората от полето, са „хората от [неговата] крепост”, другият вид „хора на сеньора”.

Особено важно е да се отбележи, че античната дума за гражданин – cives – определя последния от принадлежността му към политически устроената общност (civitas), докато средновековната определя този човек от неговото местообитание и го полага в общото множество на laboratores (работещите люде), изсред които той живее не просто като на-селе-ния върху лицето на земята (и затова просто „селянина”, както ни го казва славянската дума), а в оградата (burg-а) на крепостта, и затова като bourg-eois (фр.), burg-er (нем.) или borou-gh (англ.).

Бихме могли да заключим следователно, че през Средновековието градът действително възниква в Европа наново като нещо различно от античния и „гражданите” на този нов, средновековен град съвсем не са причастващите на една политическа общност нейни членове. Средновековният град е по своята най-първична същност занаятчийница-и-тържище посред полето, укрепено занаятчийско и търговско средище на кръсто-пътя на земеделските стопани, служебен „орган” на селото, акцидентален „обрастък” на основната цивилизационно-топологична „молекула” на средновековния социум и такъв е той дори когато чисто фактически не израства в или около лагера на военен господар, а като нов концентричен кръг (кръгове) около стара, антична civitas. Това, че в този случай той се явява почти като органично продължение на античния град, не бива да ни заблуждава. По своята природа този нов средновековен „аугмент” на старата civitas, оставаща в сърцето му (и затова впрочем обозначавана с произлизащото от латински наименование „citè” или „city”), е нещо съвсем друго. Той е вече „работно място” – скопление на занаятчии и техните домове и дюкяни. Ето защо и по своята обществена „интенция”, и по своя чисто урбанистичен облик средновековният град, дори когато е аугмент на антична civitas, е обърнат не към самия себе си, както античния, който се стреми и се „завърта” около своите площади и „съборни” места като театър, съдилище, обществена баня и т.н., а към полето, откъдето очаква своите клиенти. Неговите „площади” са отначало само тържища, неговите „улици” – просто проходи между безразборно струпаните къщи на занаятчиите, неговите „публични” постройки са единствено дюкяните и складовете (срв. например колко много от площадите на старите германски градове са съхранили през вековете името „markt”, „пазар”, „пазарище”: Heu-markt, Neu-markt в Кьолн например).

Ако държим ясно в съзнанието си този специфичен характер на средновековния град при изгрева му, ние вече бихме могли – в неговите рамки – да отчленим няколко негови разновидности в зависимост от произхода и местоположението му.

Първата разновидност (може би в най-чист вид представяща ни средновековната иновация на въпросното поселение) е градът, развил се в самото укрепление на военния господар, в самата „крепост” (burg). Ние често можем да го разпознаем по частиците „-chester” (= castrum), „-burg”, или „-ford” („-furt”), съхранили се в името му: например Колчестър, Рочестър, Уинчестър, Чичестър, Манчестър (на Острова тези градове са особено многобройни, защото още Алфред Велики ги построява в голямо количество, за да приютява в тях местно население и да води от тях своята продължителна война с викингските нашественици); или пък Хамбург, Залцбург, Аугсбург в земите на германските херцогства оттатък Рейн; Хертфорд, Стафорд – в Англия, и Франкфурт, Ерфурт пак в земите на германските владетели.

Това са все градове, развили се от все по-умножаващите се пристройки около поместения в центъра на крепостта собствен дом на военния началник и неговата свита, т.нар. „донжон” – пристройки, в които живее чисто и просто домашната му прислуга. В действителност, доколкото castrum-ът, burg-ът е в началото убежище, самозадоволяващо се почти с всичко необходимо на самото място, то и неговата „домашна прислуга” е немалобройна: освен онази, която обслужва самия „офицер” и отряда му, там е и тази, която изработва нужните за крепостта оръжия, конски хамути и сбруи, глинени и други съдове, тъкани, а впоследствие и необходимите за селяните в региона около крепостта земеделски оръдия и стоки. Ето защо зад стените на крепостта действително се бутат в безреда, а с времето се и увеличават работилниците и ниските жилищни постройки на всичките тези хора. В един момент те „преливат” отвъд първоначалната стена на укреплението, прескачат я и започват да се трупат край нея, докато не заобиколят новия „квартал” с втора, по-сетне и с трета стена… С навлизането на паричното обръщение (свидетелство за оживили се комуникации) най-често се случва така, че самият първоначален владелец на крепостта дава на своите дотогавашни „слуги” правото, като изработват изделията, на които са майстори, да започнат и да търгуват с тях от свое собствено име, да ги обменят вече непосредствено с виланите от кастеланския регион. Така „прислужническата” по своя произход общност във въпросния castrum (burg или ford) се превръща в [частично] самостоятелна корпорация, става общността от хората на burg-а (общността на „бюрг-ерите” или „бурж-оата”) и, както ни свидетелстват източниците, откъм средата и края на XI в. започва да се бори за изтръгване от сеньорите на определени права за самоуправление и стопанска инициативност, фиксирани в т.нар. градски „статути”.

Този вид град следователно се развива като разширяващ се и все по-гъсто застрояващ се „двор” на една първоначална крепост.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияАртаг Торком
Следваща статияСлово за пророк Наум

2 КОМЕНТАРИ

  1. Можем ли да отделяме „града“ от феодализма или трябва да се разглеждат заедно?
    Феодалният елит елит ли е? Защото Господар на замъка е можело да бъде и някой разбойник,(пират,истински грабител и „простак“),но въоръжен и контролиращ района си.
    Дали феодализирането по западно-европейски модел на Византийската империя провеждано от Мануил Комнин не я е превърнало в крайна сметка в лесна плячка за османските турци?
    Феодалният свят е огромен със своето разнообразие.