0
2406

Разговор с Цветан Марангозов (I)

Цветан Марангозов, портрет от Николай Майсторов

Поетът, режисьор и драматург Цветан Марангозов почина на 88-годишна възраст на 21 януари 2021 г.

Разговорът с Цветан Марангозов и Димитър Бочев, откривателя на поетичните му опити в изгнание, е проведен през 2016 г. в дома на Марангозов в София. В първата част, която публикуваме, Цветан Марангозов разказва за литературните си увлечения, станали причина да не се задържи твърде дълго във филмовия бранш, макар да има 143 филма в Германия. Спомня си за първата среща с Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Ханс-Магнус Енценсбергер от известната Група 47, за немските влияния, които е изпитвал, за своите първи радиопиеси в изгнание, за късометражните филми и сериалите, които създава. Разказва и за детството си в София, за магията на киното и опитите да прави анимация, за преживяните бомбардировки в Берлин и София, за труповете, които вижда на 9 септември.

Цветан Марангозов е роден на 3 октомври 1933 г. в София, в семейството на архитекта и поет Николай Марангозов, който е учил в Германия. Майка му е германка. През 1951 г. Цветан Марангозов е осъден за опит за бягство през границата, в затвора пише своя роман „Безразличният“ (излязъл през 1959 г. като „Белязаният“). През 1960 г. заминава за Германия, на гости на майка си, но вместо в Хамбург, спира в Мюнхен и остава там. В периода 1960–1991 г. пише пиеси за радио и телевизия, автор е на сценарии, режисьор е на игрални филми, става част от мюнхенския електронен авангард. В Германия е популярен като Marran GosovТой е сред ранните централни фигури на новото немско кино и принадлежи към така наречената „Мюнхенска група” около Клаус Лемке, Май Спилс, Вернер Енке, Рогер Фриц, Рудолф Томе и др. Цветан Марангозов е автор на повече от 30 късометражни филма. Създава видеоинсталации и концепции за Ханс-Юрген Сиберберг и Йозеф Бойс. По-късно, през 80-те години, снима епизоди от популярния в Германия телевизионен криминален сериал „Един случай за двама“, пише сценарии за друг сериал, „Евроченгета“, композира филмова музика. През 1991 г. Цветан Марангозов се завръща в България. В периода 1991–1996 г. публикува седем книги с поезия. През 1997 г. пиесата му „Гъбата“ е поставена в Народния театър. С филма си Видеоконцепт IV представя България на 25-ото биенале за съвременно изкуство в Сао Пауло през 2002 г. Сред стихосбирките и поемите му на български са: Децата на Русо (1991). Биография на сянката (1991), Маймуните на радостта (1991), Стъмва се – съмва се (1993), Последно начало (1994), Дневник без календар (2006), Градината на епилога (2008), Амплитуди (2009), Травматургия (2011) Непредвидимо минало (2013).

През 2000 г. той публикува част от досието си, което е прочел, и от доносите срещу себе си. През 2018 г. обаче Комисията по досиетата обявява името на Цветан Марангозов сред агентите на Държавна сигурност. В отворено писмо Марангозов обяснява, че е вербуван като ученик в последния клас на гимназията. „Не търся оправдание, всъщност подписах декларацията единствено, за да избегна лагера“, пише той.