0
786

Разделение

TDimova

Навсякъде около мен разделение.

Разделение в Църквата – за и против Събора, чакан от едно хилядолетие.

Разделение в Литературен вестник – за мен този вестник беше мой дом.

Разделение по повод речта на президента Плевнелиев пред Европейския съюз.

Заради гей парада.

Заради опита на самоубийство на едно 21 годишно момиче.

Заради бежанците.

Заради отношението ни към Европа и към Русия.

Заради отношението ни към настоящето и към миналото.

Разделяме се заради всичко, което се случва. Заради всеки, който каже или направи нещо.

И вижте какво казва свети Иустин Попович в своя Молитвен дневник: „Преди падението си човек е усещал всяка твар като жива, органична част от своето същество. Съжителството е било цялостна, единосъщна част от неговото съзнание… След падението всеки човек и твар са парчета от раздробената от греха душа… приятното чувство, когато поглеждаме към луната, листата – това е остатък от нашето кръвно, органично, духовно родство с тях, доказателство за нашата единотелесност, единодушност, единосъщност.”

Раздробяваме се за най-малкото и за най-голямото. За най-дребното и за най-същественото.

И така както сме разделени – парчета – имаме все същия копнеж – да се обединим, да преодолеем дребнавостта, тъпоумието, бруталността, грубостта, завистта, злобата. Само че винаги вината е у другия, той е неправият и само ако той мисли като нас – правилно, тогава ще сме единни с него.

Видях наскоро една покъртителна снимка на пингвини – новородените са в кръг, скупчени нагъсто едно до друго. Около тях – пак в кръг, пак скупчени един до друг – техните родители. Родителите – заедно – пазят децата си. Децата – заедно – пазят себе си.

Първична общност, заедност, съборност. Оцеляването извън тази общност е невъзможно. Това пингвините го знаят по усет. Всеки пингвин знае, че извън общността е обречен. Само в общността е сигурността и спасението.

А ние? Ние, понеже сме по-умни и по-съвършени от пингвините – всеки срещу всеки по всеки повод. Строители на вавилонски кули – разноезични и себични.

Всеки християнин знае – няма индивидуална вяра, защото Христос създаде Църквата, а Църква означава призвано от Него събрание.  Христос създаде нещо, в което ни призовава да сме събрани, да сме едно, нещо, в което да преодоляваме раздробеността. Нещо, което да е в света, но да не е устроено по раздробяващите закони на света. Църквата е онази странноприемница, в която милостивият самарянин остави ранения, пребит и унизен от разбойниците пътник.

Днес нашата Църква е рана.

Христос я създаде като странноприемница, но днес няма кой да се грижи за ранените и да излива елей и вино върху раните им – съдържателят взе двата динария, а раните на ранения гноясват. Христос я създаде като лечебница, защото здравите нямат нужда от лекар, но днес прокажените нямат място в нея, защото загрозяват достолепието й. Христос я създаде като приют, в който самият Той да успокоява отрудените и обременените. Основа я като прибежище за грешниците, а днес те са прогонени от праведниците.

Днес нашето общество също е рана.

Всички ценности, върху които столетия и хилядолетия е градено обществото, днес са забравени, срутени, отхвърлени, стъпкани и поругани. Днес обществото ни е глутница. Днес вълкът е в кошарата и има договор да пази овцете.

Ето защо отношенията ни помежду ни са рана.

Господи, подай ни ръка и ни научи и ние да подаваме ръка на другите, за да не загинем в нашата ледена Антарктида. Научи ни, Господи, на това, на което си научил пингвините.

Дай ни, Господи, ново сърце и нов дух излей върху нас.

Изтръгни от нас каменното ни сърце и ни дай сърце от плът, както си обещал чрез Твоя стародавен пророк.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияТрябва да се живее! Напук на кървавите поля
Следваща статияНа някого не му е интересно на сушата