Мно – го – сме! Сил – ни – сме!
Още помним това скандиране от червените митинги в началото на 90-те, то продължава да звучи в ушите ни като някакви залпове на Аврора.
Много са! Силни са!
Показваха, показаха силата си 45 години и после още 23 години. Обираха ни, лъгаха ни, потопиха ни в апатия, газиха ни през всичките тези години, обезличаваха ни, заливаха ни с чалга, с демагогия, прогонваха децата ни, крадяха ни, обричаха ни на мизерия, подтиснатост, болести, смърт, обричаха ни на безпаметство и безнадеждност.
Против всичко това са нашите протести днес. Едва сега се събудихме. Не, не сме се събудили още, започнахме да се събуждаме едва-едва.
От два месеца се събираме по площадите със свирки, вувузели, тъпани, плакати, знамена. Водим с нас децата си или сме до порасналите си деца.
А те докараха насреща ни автобуси от далечни градчета, за да покажат колко са много! Като са толкова много, защо са толкова малко на пилоните пред НДК! По всички телевизии видяхме и чухме много от безплатните пътници на платените автобуси – дори не знаеха за какво са дошли. Някои не знаеха как се казва премиера, не знаеха как се казва президента. Знаеха само името на Сергей Станишев. Някои дошли „да се разкарат”. Някои ни показваха среден пръст от автобусите. Някои са яки и настървени, готови за корида. Някои носеха портрети на Сталин. Повечето не знаеха за какво точно са докарани. Но са много! И са силни! И показват силата си. Ето такава им е силата.
Докараха автобусите, за да разединят и протовопоставят нацията, да ни сплашат и уплашат. Доказаха, че не „Обединението прави силата”, а разединението прави силата им. Тяхната сила е в разединението. Те се плашат именно от обединението. Признак на страх е това, че се опитаха да преминат с белия автобус през протестиращите. Първичен страх, трансформиран в агресия. Признак на страх са и стотиците платени автобуси, пълни с яки, охранени „контрапротестиращи”. Безпомощен страх, трансформиран в агресия.
Най-жалка е безпомощността им, когато се вглеждаме в изражението на лицата на протестите и на „контрапротестите”. Още по-жалко и срамно става, когато контрапротестиращите се опитат да кажат нещо – не се получава нищо. Но са много! Имат ресурс да плащат и да пращат още много и много автобуси. Решени са да „контрапротестират”, докато напълно ни разединят и напълно ни противопоставят. Не ги е срам от това на интелигентния протест да противопоставят Мишо Шамара и Бисер Петното. Не ги е срам от това да обграждат парламента с редици и редици полицаи, застанали плътно един до друг, с враждебно и неумолимо изражение.
Една от националните ни слабости е това, че не умеем да се солидаризираме един с друг, стремим се да оцеляваме поединично. Солидарността не ни е в гените. Нямаме я като историческа памет. Точно върху този наш дефицит паразитира днешният елит. Точно затова понятието „елит” у нас днес е абсурдно, гротескно, кичозно. Основното му качество, общият му знаменател е дебелият врат и развитата мускулатура. С мускулатура се правят и пари, и политика, и дори култура. Такъв стана за 23 години „елитът” ни, защото му позволихме – с нашето безучастие, с нашето мрънкане, с нашето многознайство. Отвратените освободиха терен на отвратителните. Едва сега се пробуждаме, затова може би протестите са толкова шумни – тяхната цел е да ни събудят.
На фасадата на нашия парламент е изписано „Съединението прави силата” именно затова, защото строителите на тогавашната съвременна България са съзнавали, че съединението не е от силните ни страни. Съзнавали са, че то трябва да се гради. Съзнавали са, че този градеж е труден и бавен. Затова са го записали със златни букви на най-представителната фасада в държавата.
Днес пред тази фасада новият елит се стреми с всички сили да създава разединение – първо опитаха с шпицкомандите и крясъците на „Атака”, после с белия автобус, сега с платените автобуси. И как няма да опитват – крадяха безнаказано години наред, приватизираха цялото държавно богатство и прибраха окраденото в защитени сметки. Нима ще се откажат от всичко, ще се покаят и ще станат добри и честни? Нима ще върнат парите ни? Не сме толкова наивни да вярваме в това. Но трябва да ставаме все по-единни, за да не позволим повече лъжа, грабеж и арогантност.
Иисус ни събира зрънце по зрънце, душа по душа, ден по ден, обединява ни в хляба, във виното, около Трапезата Си и ни казва: „който не събира с Мене, разпилява”. И продължава по-нататък, че именно това разпиляване е хулата против Светия Дух – най-тежкият грях, единственият грях, който няма да бъде простен нито на този, нито на онзи свят. Събирането, единението е свято Божие дело. Разпиляването и разединението е сатанинско дело. Събирането, единението е сила и благословение тогава, когато е с Бога и в християнските добродетели – истината, доброто, честността, човечността.
Затова ще бъдем по площадите със свирките, вувузелите, скандиранията, лозунгите, плакатите, ще бъдем с и до децата си, докато заглушим надменната и арогантна политическа чалга в лицето на Мишо Шамара, Сергей Станишев, Бисер Петното, Волен Сидеров и Лютви Местан. Ще сме единни в името на Истината и Истината ще ни направи свободни. Разединението е сатанинско дело, затова е обречено на провал. Не са много и не са силни, щом черпят силата си от разединението.
Нашата сила е нашето единение.
