0
4912

Разлом

Войната на Русия срещу Украйна има дълбоки причини и предпоставки. Виждам ги в дълбокия цивилизационен разлом между двете страни. Не искам да кажа, че войната е била неизбежна. При по-цивилизовани отношения можеше да не се стигне до кървавата трагедия. Но именно цивилизационният разлом прави неговото цивилизовано разрешаване невъзможно. Скоро слушах един ляв анализатор, който твърдеше, че не е съществувал вариант Русия да не нападне Украйна, защото се е чувствала застрашена. След като нападна Украйна, Русия сложи пръста си на ядреното копче – пак по същата причина. Причината, поради която се чувства застрашена, не е външна, а вътре в нея.

Украйна е страна с европейска цивилизация, украинският народ е отворен към европейските ценности. Русия – точно обратното – винаги и все по-силно през последните години се възприема като евразийска. Доминиращата доктрина е евразийството. Водещите идеолози развиват и налагат тази доктрина. През последните години те я превърнаха в официална държавна идеология. А евразийството по дефиниция е антиевропейско. В същността си е антиевропеизъм. То не е просто философско течение, а идеократично политическо движение. Евразийството е мащабна идеологическа, геополитическа, историческа и културна конструкция. Според германския политолог Андреас Умланд, изучаващ съвременната руска и украинска история, ранните евразийци от началото на миналия век поддържат антизападните, изолационистски, империалистически и идеократически аспекти на ранния съветски режим и виждат в него приемственост с царската империя. През следващите десетилетия евразийството постепенно олевява и негови изразители започват да публикуват свои материали в съветски издания, дори в органа на КПСС вестник „Правда“. Днес най-яркият изразител на идеите на евразийството е Александър Дугин, който първоначално е бил последовател на идеологията на национал-болшевизма. През 2003 г. той основава Международно евразийско движение, чийто лидер е досега. Движението има филиали в 29 страни, в това число и много западноевропейски. Колоритен изразител на евразийските идеи е габровецът-македонист Стефан Влахов-Мицов, зам.-председател на проруската партия „Единна Македония“ (по аналогия с „Единна Русия“), в програмата на която е заложена борбата против Европейския съюз и НАТО.

Евразийската идеология не се заключава само до организации с това име. Освен че е широка по мащаб, тя се е пропила в руското общество и в дълбочина. Основните постулати на евразийството, в неговите различни аспекти, присъстват във всички водещи руски партии, в медиите, в образователната система, в армията, в културата, в спорта. Евразийството е фундаментът на руската душевност и на руския свят.

От руското евразийство произтичат и проблемите на Украйна. Те неслучайно започнаха с Евромайдана през 2014 година. Ескалираха от това, че той беше наречен Евро и чрез това беше зададена ясна посока на откъсване от евразийска Русия. Украйна започна самостоятелна политика още с обявяването на своята независимост. В една или друга степен същото направиха и всички други бивши съветски републики. Дори Беларус понякога дава индикации за независимост от Русия. Първите украински президенти Кравчук и Кучма са внимателни в отношенията с Русия и се стараят да не я дразнят. През 2001 г. Виктор Юшченко и Юлия Тимошенко заявяват политика на откъсване от руското влияние. През следващите години Оранжевата революция прави този процес необратим. С мощните инструменти, с които разполага още от съветско време, след безпрецедентни избори Русия успя да наложи избирането на Виктор Янукович за президент, като виждаше в него „украински Лукашенко“. Тогава започнаха тримесечните протести на Евромайдана, завършили с разстрели на протестиращите от специалните части „Беркут“ и последвалото бягство на Янукович в Русия.

Така Украйна се откъсна окончателно от евразийската зона. Но такива неща Кремъл не допуска. Както не беше допуснато разцъфтяването на Пражката пролет през 1968 г., както беше смазана Унгарската революция през 1956 г., а три години преди това пак със съветски танкове беше прегазен опитът за европейски избор на Източна Германия.

Тези трагедии на източноевропейските народи се коренят все в евразийската доктрина и стремежа тя да бъде наложена принудително. Всички опити за откъсване от московската опека винаги се натъкват на противодействие от Москва. В същността си това е едно и също – сблъсък на евразийството с Европа. Няма значение дали в Москва управляват болшевиките, или техните приемници. Тоест става дума за цивилизационен сблъсък. „Сблъсъкът на цивилизациите“ е анализиран най-мащабно от Самюъл Хънтингтън. В анализа си той казва, че „разломите между цивилизациите се превръщат във фронтови линии на глобалната политика“. Днес тази фронтова линия минава през Украйна. Целта на войната, която Русия започна, е да не допусне откъсването на Украйна от нейната зона на влияние. В резултат на грубото налагане на ценности, които украинският народ не приема, се достигна до противоположен резултат – разломът между двете държави и двата народа стана още по-дълбок. Агресията породи още по-категорично отхвърляне на налаганите ценности. След започването на войната Русия има много по-малко приятели в Украйна, отколкото преди нейното начало. Кремълската пропаганда от месеци повтаря едни и същи оправдания за войната, но нейната жестокост само убеди украинците, че тя не може да бъде оправдана с нищо.

След като става самостоятелна държава, в Украйна се задейства рефлекс на отхвърляне на принудителната русификация, продължила десетилетия. Сходни процеси се задействаха в още по-голяма степен в мюсюлманските републики след разпада на Съветския съюз. Логично е да се запитаме защо отношението на Русия към тях не е така враждебно, както към Украйна? Обяснението е, че техните общества не са устремени към Европа. Движеща сила на евразийството е ненавистта към Европа. С всичко друго евразийството се примирява, дори се спогажда. Европа го настройва враждебно и войнствено.

Към руснаци, които са настроени проевропейски, евразийците са настроено не по-малко враждебно, отколкото към украинците. Показателно е с каква ярост посрещат в Русия единичните протести срещу войната. Тези протести добиха куриозни форми, каквито не са съществували дори по съветско време. Пред храма на Христа Спасителя бе задържан мъж с лист, на който е изписана единствено Божията заповед „6. Не убий“. На друго плакатче пише „Нет войне“ – човекът е задържан на мига. Пред Кремъл друг човек с малък плакат „Христос за мир“ – арестуван мигновено. Пасхалният поздрав „Христос воскресе“ на руски се съкращава ХВ. На Възкресение Христово протестиращ застана пред храм, като държеше лист с тази абревиатура, разчетена като „Хватит войны“ (стига война). Той също беше задържан със светкавична бързина. Задържаха протестиращ, който е изписал на плакатчето си „Две думи“. По презумпция органите предполагат кои са тези две думи и го задържат. Задържат дори човек, който протестира с бял лист, на който не пише нищо. Органите на реда знаят, че той е против властта.

Това са куриозни примери от руския свят. От този свят иска да се откъсне Украйна. И това е причината да бъде ударена така жестоко.

Знаем, че мечката е всеядно животно. Обикновено се храни с горски плодове, ябълки, круши, жълъди, шишарки, гъби. Знаем също, че когато вкуси месо, става стръвница. Тогава става раздразнителна и страшна. Не зная да има случаи мечка стръвница да се върне към растителен хранителен режим. Затова трябва да се молим Бог да помага на Украйна. Да помагаме и ние на украинския народ в гигантското бедствие, което го сполетя.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.
Предишна статияХристофоровна, Никоноровна
Следваща статияАз съм руснак!