0
2262

Размисъл в деня за размисъл

Има две класически дефиниции за политиката, чиято същност беше подценена. Според едната тя е разговор за бъдещето на общността, а според другата – изкуство на възможното.

Все по-вероятна изглежда прогнозата[1], че новият парламент няма да успее да състави правителство. Предизборната кампания беше странна не само заради отсъствието на дебати между основните претенденти. Почти до края журналистите избягваха да задават конкретни въпроси за коалиционни взаимодействия след изборите, такива въпроси се задаваха в последните минути на интервюто, а политиците с охота отговаряха витиевато и се измъкваха от същността. В условията на партийна фрагментация и на дълготрайна политическа криза базово условие за формиране на кабинет е наличието на коалиционна култура на диалога. Тя предпоставя толерантност между потенциалните бъдещи партньори още в предизборния период, която да позволи да се очертаят основните допирни точки. В публичното пространство отдавна се е наложило едно изтъркано от тривиалната си употреба клише, гласящо че партиите трябва да търсят това, което ги обединява, а не това, което ги разделя. Общата тенденция в политическите стратегии от последната кампания е точно в обратната посока. Конкурентните формации се бореха да разширят електоралните си периферии, перманентно откроявайки разделителните линии спрямо опонентите. Има две класически дефиниции за политиката, чиято същност беше подценена. Според едната тя е разговор за бъдещето на общността, а според другата – изкуство на възможното. В продължение на цял месец формациите с претенция за участие в новото управление водеха разговор за миналото, когато пред тях се поставяха темите за бъдещето. Обясняваха защо не се е стигнало до редовно правителство, прехвърляйки вината върху опонентите си, фиксацията на ГЕРБ беше основно срещу президента, декларираха с кого няма да се коалират и не отстъпиха дори и на йота от първоначалните си позиции. Не се очертаха хоризонтите на необходимия компромис, който би поставил край на политическата криза. Партийният егоизъм в нашите условия принизи и девалвира споменатата дефиниция за политиката като изкуство на възможното. Вместо това българската действителност демонстрира как могат да се пропилеят всички възможности, за да триумфира невъзможното.

Ето няколко примера, които будят сериозна тревога:

На 11 ноември Бойко Борисов обеща пред БТВ, че ГЕРБ ще направи опит за съставяне на правителство в следващото НС и вече е разговарял с кандидат за министър-председател, който е максимално отдалечен от партията и вече е дал съгласието си. Естествени партньори на ГЕРБ според Борисов щели да бъдат ДБ и ПП. Изваждаме само един отделно взет акцент от самия край на разговора, изпълнен с множество заслужаващи коментар теми, защото той има пряко отношение към общото равнище на чуваемост на основните послания, лансирани от партийните лидери. Той може да бъде положен в контекста на редица дискурсивни конструкти с устойчиво присъствие в публичното пространство – „изчегъртване на ГЕРБ” (Слави Трифонов), „демонтаж на модела „Борисов” (Корнелия Нинова), „разграждане на дълбоката държава на Борисов и Гешев” (Христо Иванов). Бойко Борисов демонстрира слабост, характерна за повечето от опонентите му – отказва да признае реалността на политическата си изолация и на тоталния отказ за партньорство с неговата партия. В основата на отказа стоят множеството разкрития за корупция на лица, свързани с управлението на ГЕРБ, като фактите и съмненията тръгват от върха на пирамидата. Борисов и партията като цяло предприеха стратегия с два основни акцента: обвиненията в корупция се отричат радикално с аргумента, че те не са подкрепени нито с формални юридически доказателства, нито с влезли в сила присъди. Формализацията стига до радикално разграничение на сферите на политиката и на правото, представителите на ГЕРБ отричат легитимността на политическия дебат за корупцията и поставят условие едва ли не той да звучи като пледоария в съдебната зала. Вторият акцент от стратегията е да се създава усещане за хаос, който произтича от редица фактори – безсилието на служебния кабинет да овладее здравната криза, неспособността на критично настроените към ГЕРБ партии да съставят правителство и умишлените опити на вътрешния министър Бойко Рашков да фалшифицира изборите. В основата на „хаоса” стои президентът Румен Радев, който е назначил правителството. Логическата постройка на Борисов подклаждаше опасни напрежения през целия предизборен период. Критиката на мерките срещу коронавируса, независимо от степента на нейната основателност, дойде в разгара на четвъртата вълна, в нейната най-остра фаза, оказа дестабилизиращ ефект върху доверието към здравните власти. Атаките срещу Рашков вероятно ще окажат влияние за задълбочаване на кризата на легитимността на политическата система. Вече имаме решение на ЦИК да се броят контролните разписки, което ще постави под въпрос точността на изборните резултати и ще обезсмисли машинното гласуване като способ за отстраняване на фактора човешка грешка. Скандалът с допълнително закупените машини вече създаде впечатлението, че изборите са предварително фалшифицирани. Манипулацията на ГЕРБ със заплахата, че се готви манипулация, е част от черния PR, който няма как да не внесе страх сред определени недостатъчно просветени адресати.   

Също на 11 ноември в друго ключово интервю пред Нова телевизия Корнелия Нинова зададе параметрите на потенциалните напрежения и конфликти, които ще бъдат генерирани от БСП след предстоящото конституиране на НС. Тя обвини партиите на промяната, че са осуетили всички опити за съставяне на кабинет, подчерта конструктивните усилия на БСП в предишните два парламента в контраст с деструктивната роля на потенциалните си партньори, които са се „изпокарали за постове”. Лидерът на социалистите изненада с предложения от типа младите хора до 26 години да не плащат данъци и да се строи АЕЦ „Белене”, както и със серия от атаки към ДБ, ИТН и ИБГНИ. Изявата на Нинова е в съзвучие с твърденията на редица нейни високопоставени съпартийци не само че стабилно правителство не може да бъде съставено без участието на БСП, но и че БСП трябва да бъде мандатоносител и архитект на конструкцията. Неотстъпчивостта от тази позиция поставя под въпрос разграничението между конструктивността на лявата формация и деструктивността на останалите. Когато партиите на промяната декларират в многобройни свои публични изяви, че няма да подкрепят мандат на БСП, силата на здравия разум и на логическото мислене не е в състояние да обясни настойчивото желание на левицата да го получи. Нещо повече, когато кризисният трети мандат е провален в два последователни парламента поради пределно ясно заявените позиции на останалите групи, илюзията на социалистите, че третия път ще успеят, е лишена от реални основания. БСП прави заявка да изведе страната от политическата, здравната, икономическата и социалната криза. Претенцията за мандат бележи базово разминаване между думи и дела. Решаването на политическата криза е неизбежното условие за преодоляване на всички останали. Следователно същата претенция е на път да торпилира опцията за нормализация на политическия процес. Исторически БСП е имала периоди, когато е правила разумния избор между националния и партийния интерес и е понасяла загуби. Сега борбата за власт и победа изглежда ожесточена и може да стигне до непредвиден край.

Дали обаче политическата тактика на десницата изглежда по-адекватна от тази на левицата? На 12 ноември пред „Свободна Европа” Христо Иванов обяви, че ДБ няма да подкрепи мандат на БСП за съставяне на правителство, няма да приеме предложението на ИТН за намаляване на партийната субсидия на 1 лев и няма да подпише коалиционно споразумение, без да е договорено предварително мнозинство за парламентарната квота във ВСС. Желанието на Христо Иванов да реформира съдебната и останалите нефункциониращи системи в държавата и да се опълчи срещу мафията го поставя в специфична ситуация. Той сам допуска появата на множество фронтове срещу него. Конфликтът с ГЕРБ, ДПС, Гешев и най-общо казано модела „Кой?” е фундаментален и принципен, в основата му стои безалтернативното отрицание на корупционните практики. Конфликтът с БСП е идеологически и е дълбоко вкоренен в историята на неуспешния преход. В последните месеци възникна трети до голяма степен персонален конфликт с ИТН, изграден върху противопоставяне на ценностни визии и на разбирания за политиката. Христо Иванов се озова в позицията на невъзможен партньор сред невъзможни партньори. Атаката на Слави Трифонов продължи буквално до последните часове на предизборната кампания. От прагматично гледище обаче интервюто на Иванов пред „Свободна Европа” обеща на всекиго по нещо, за да се стигне до перфектната буря. На БСП няма да бъде подкрепен мандата, на ИТН предложението за партийната субсидия, а евентуалният парламентарен съюз с ПП ще бъде внимателно и задълбочено обмислян. Христо Иванов персонално и ДБ като цяло са представители на интелектуалните среди в българския обществен и политически живот. Те се опитват да бъдат изразители на определен тип елитарни нагласи и така предизвикват мощния отпор на антиелитарните настроения, които са доминиращи в структурата на електоралните предпочитания и респективно в нейната проекция в политическите институции, избрани чрез механизмите на представителството. Така ДБ се озовава в изолационистка позиция по силата на своята идеологическа и ценностна визия, на разбиранията си за характера, смисъла и целите на политиката, както и за инструментите за нейното правене. Поставя ултиматуми, но на нея също се поставят ултиматуми. Ценностният сблъсък затруднява решението на политическото уравнение.

Отново на 12 ноември Слави Трифонов направи своята последна предизборна изява в партийната телевизия „Седем осми” под формата на разговор с избиратели, в който се включиха Ива Митева и Любомир Каримански, а въпросите бяха старателно пресявани от модератор. Трифонов декларира своето смирение, което придоби формата на взривоопасен бунт в коментара му на намерението на ПП да номинира Кирил Петков за министър-председател: „Какво се правим всички на луди, защото е симпатичен! Господин Петков, ако обича да не раздава постове, защото е подписал декларация с невярно съдържание! Като започне да подписва декларации с вярно съдържание, тогава може нещо друго да се случи! Защо го казвам това ли – защото съм смирен”. Друг съществен акцент беше намерението да се реализират исканията на референдума от 2016 г., като ИТН ще положи големи усилия партийната субсидия да бъде намалена. Не бяха пропуснати и традиционните напомняния за ролята на ДБ за провала на втория мандат през лятото. Слави Трифонов обеща да положи всички усилия, за да се състави правителство. От дескриптивното изложение е видно, че светът на политиката, така, както го вижда партийният лидер, затворен в херметическото пространство на собствената си телевизия, на собствените си приближени и симпатизанти, е съвършено различен от реалния свят. На мястото на медийната свобода се е настанила цензурата, която подбира само удобните въпроси, като в повечето случаи подменя и изкривява техния смисъл. Трифонов използва спорната техника да преекспонира личните си чувства и емоции и да ги пренася на политическия терен; общоизвестно правило е, че тази практика е абсолютно недопустима форма на поведение за всеки политик. Следваща форма на профанизация на разбирането за политика е говоренето за нея през призмата на посредствени притчи, образи и откровени битовизми, които проблематизират смисловата стойност на предмета и същността на казаното. Изброените дефицити в политическата комуникация на Трифонов засягат само формата. Далеч по-обезпокоително стоят нещата със съдържанието. Обективността изисква да посочим, че то до голяма степен отсъстваше поради иронията, вложена в интерпретацията на малкото сериозни въпроси за коалиционната формула на следващия кабинет. Затворената среда е лишена от претенцията за допълнителна информация, тя се задоволява с обещанието и не се интересува от средствата за неговото изпълнение, не прави разграничение между поставена цел и постигнат резултат. Тук идва точно на място примерът с референдума. Трифонов мотивира влизането и участието си в политиката именно с реализацията на решенията от този референдум, без да се интересува от позициите на останалите партии. От казаното по-горе е видно, че още отсега се очертава новият конфликт с Христо Иванов и той ще бъде относно модела на партийното финансиране. Слави Трифонов беше силно разгневен на всички онези, които се противопоставиха на неговия избор на кандидат за министър-председател. Като контрапункт на собственото му поведение дойде заявеното намерение още отсега да торпилира номинацията на Кирил Петков за премиерския пост. Смирение няма, защото партия ИТН не е преустановила линията на открита конфронтация с потенциалните си партньори.

В обобщение, краят на предизборната кампания дава основание да се формулира хипотезата, че формирането на кабинет в следващото НС ще бъде изключително трудно и почти невъзможно. Необходима е известна дистанция, за да се преодолее изостреният патос на политическото говорене и да се премине към прагматични решения.

–––––––––––––––––

[1] Този текст може да бъде публикуван едва след края на изборния ден в съответствие с правилата, наложени от Избирателния кодекс. Той е писан преднамерено в промеждутъка между края на кампанията и оповестяването на първите прогнозни резултати, за да отрази поредицата от важни политически събития, случили се буквално в последните часове на позволената агитация, които е възможно да останат извън фокуса на анализа поради задаващия се нов интензивен информационен поток. Значимостта им за развитието на политическата ситуация през следващите дни и месеци не позволява те да бъдат пренебрегнати.

Атанас Ждребев e политолог. Завършил е НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ”. Доктор по политология на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгата „Разпадането на политическата система в България” – сборник с публикации, които хронологически обхващат периода на първото десетилетие на XXI в.
Предишна статияОбичащите и необичащите народа си
Следваща статияВ униформата на спомените