0
918

Разобличаване чрез танц

_VIK2403

Чешката компания за съвременен танц Farm in the Cave показва престъпленията на една корпорация. Представлението „Разобличители” е в програмата на фестивала One Dance Week в Пловдив. Интервю с режисьора Вилиям Дочоломански.

В основата на танцовия спектакъл „Разобличители”, което е в програмата на One Dance Week, са реалният скандал и разследването на корупционните и престъпни практики на голяма корпорация за производство на храни, разразил се в Брюксел през 2013 г. Посланията обаче се отнасят и до сходни практики от света на големия бизнес.
Режисурата, концепцията, хореографията и музиката на едночасовата танцова сага са на Вилиям Дочоломански – създател на компанията Farm in the Cave. Той от дете се занимава с музика, завършва театрална режисура в Академията за изящни изкуства в Бърно и защитава докторат в Театралната академия в Прага. „Фермата” е сбъднатата му мечта да събере под един покрив интересите си към музиката, театъра и изразността чрез движението на тялото. Тя е пространство не само за танцови спектакли, но и за сайт-специфик проекти, концерти, културни изследвания, театрални събития и образователни инициативи. В нея колаборират артисти от различни точки на света.

„Разобличители” е в програмата на Танцовата седмица в Пловдив на 23 и 24 октомври от 19 часа (в Дома на културата „Борис Христов”).

Viliam Docholomanski

Подмяната на данни от изследвания, за да се подобри маркетинговият имидж, експлоатацията на хора и дори убийствата на работници, които изнасят факти за корпорацията, са щрихи от „Разобличители”. Какви изразни средства използвате, за да предадете посланията на една такава сериозна тематика?

Използваме различни изразни средства – от движението, през светлинните ефекти и музиката до лозунгите по сцената и говора на артистите. Ако зрителят разбира английски, би получил най-силно преживяване от представлението. Това обаче не значи, че то се базира само на разбирането на текста, просто изживяването би било завършено. Стремим се както в това, така и във всяко друго наше представление, да изградим език, който да не бъде разбиран само на интелектуално ниво, а публиката да долови случващото се пред очите й с онова умение, което всеки от нас притежава на подсъзнателно ниво. Затова и опитваме да споделим със зрителя онова, което е трудно, понякога невъзможно да бъде обяснено без думи. Темата е наистина много трудна за изразяване в театър от нашия тип, защото изисква много информация и разбиране на интелектуално ниво. Тук е и противоречието – да третираш отвъд същността на интелекта материя, която е по-скоро интелектуална. Зрителят сам ще избере дали да се информира за фактите, свързани с постановката, преди да влезе да я гледа, или да се остави на сетивността си, или пък ще постъпи по обратния начин и ще прочете за какво иде реч, преди да влезе в залата.

Изборът на подобна тематика предполага ли, че не харесвате корпоративния свят ?

Би било твърде опростенческо да се каже, че не го харесвам. Аз съм част от него, защото всеки ден си купувам кафе, купувам си тениски, хляб, сладкиши, което означава, че поне отчасти подкрепям тази система. И на това е посветено представлението „Разобличители” – да започнем да се замисляме къде и как се отглежда храната ни, кой и на каква цена е ушил евтината тениска, която купуваме. Тогава навярно ще открием, че изобщо не искаме да живеем в такъв свят. В същото време не можем наистина да избягаме, поне не изцяло. Този парадокс е много интересен. Ние не се опитваме да даваме чрез спектакъла си черно-бяла гледна точка. Замислете се, че дори и да не ни харесва, ние подкрепяме една система на експлоатация, пълна с токсичност и аморалност, защото сме потребители на нейните стоки и услуги. Ние не претендираме да даваме рецепта или отговор как да спрем да играем тази игра. Зная, че не много хора биха очаквали тема с подобна сериозност да бъде разглеждана през призмата на съвременния танц и движенческия театър. Въпросът обаче е как подобен проблем да стигне до своята аудитория. Смятам, че като артисти ние сме длъжни да задаваме въпроси или да мотивираме хората да задават въпроси, дори и да са неудобни, да ги провокираме да бъдат информирани, а навярно и да реагират. Светът на изкуството не е само за създаване на романтични усещания. Ако се научим да питаме и да получаваме повече информация, няма да сме игнорирани, няма да се превръщаме в зомбита, а ще започнем да променяме себе си. Промяната в света тръгва от промяната в нас.

Изповядвате философията на Ганди?

Може да се каже (смее се).

Не ви ли притеснява, че поставяте сериозни социални въпроси чрез едно изкуство, което не е така масово?

Защо да се притеснявам от това?

Защото хората, които ценят това изкуство, са така или иначе по-мислещите в обществото, по-чувствителните. Останалите, които се прибират у дома след „корпоративната” си работа и сядат със салата и ракия пред телевизора, едва ли ще видят „Разобличители”.

Има една приказка, че не можеш на никого да отвориш очите с брадва. Аз вярвам, че дори един да започне да променя съзнанието си, това ще повлияе на цялостния процес. А тези хора, за които говорите, те навярно няма и да успеят да разберат за какво иде реч в спектакъл като „Разобличители”. Вярвам, че тъкмо точните хора ще са сред публиката. И чрез точните хора една идея би могла много по-лесно да намери своето разпространение.

Как изглежда във въображението ви един по-добър свят, дори той да е утопия?

Мисля, че по-добрият свят би могъл да се формира на една съвсем млада възраст, когато децата още в детската градина се учат как да се приемат и разбират едни други, как да приемат самите себе си и да осъзнаят, че проблемите се решават най-добре чрез взаимно разбиране, подкрепа и съпричастност. Но светът се променя. Да вземем например казуса с бежанците – той достатъчно ясно показва, че къщата ни вече гори. Има една великолепна видеоинсталация на Рейнолд Рейнолдс, която показва как една къща гори, а хората, живеещи в нея, продължават да водят обикновения си начин на живот, претендирайки, че всичко е наред. Един твърде реалистичен образ на това къде се намираме в момента. Промяната започва от самите нас и най-вече по отношение на собствените ни действия.