0
1469

Ракия

С ракия може да се превърже рана. Може да се излекува и душата. А може душата ти да потъне като камък в нея.

Ракията може да те сдругари с непознатия; може да те накара да поискаш да прегърнеш целия свят. А може, вцепенен от нея, да срежеш живота си на две.

Ракията може да те окрили. А може и да ти „махне главата”.

Пиенето на ракия е велика тайна, която, впрочем, българинът владее. Той знае – първите 50 грама на екс, а после бавно, бавничко, с едното око в събеседника, а с другото – в хрилете на душата, които бавно започват да се разтварят.

Българинът знае тайната на ракията. А тя е – да не й позволиш да те изпревари, да се движите редом.

Така че, предполагам, тази книга ще му хареса.

Защото отскоро на книжния пазар има една книга с такова заглавие – „Ракия”.

Бързам да драсна няколко реда за тази книга, за да не се изгуби тя в книжната многотия, особено сега, посред Панаира на книгата.

Случва се, попаднеш на някоя книга и уж тя те води по известни, утъпкани пътища, но изведнъж се оглеждаш и виждаш, че си попаднал на непознато място. Това е най-сладкото нещо на читателския „занаят”. Книгата „Ракия” ме отведе по места, където не бях стигал.

Спомнете си сборника „Конармия” на Исак Бабел. Спомнете си вашия читателски възторг при първата си среща с него. Но този възторг се дължи не толкова на показа на свирепите войнишки занимания, на алената кавалерийска екзотика. Той е предизвиикан от подредбата на думите. От онова „велико безмълвие на сечта”, което само Бабел може да изобрети.

Нещо подобно постига и авторът на „Ракия”, ако приемем, че наместо ескадрони той описва спазмите или лястовичите „стрелкания” на душата, предизвикани от спомени, срещи и гледки. Неговият художествен свят е удивително цялостен, монолитен и зрял и нашето учудване става още по-голямо, когато разберем, че авторът на „Ракия” е млад човек, роден е през 1980 г.

„Ракия” е сборник с къси разкази. Авторът му е чех, който отива да учителства в шесте чешки селца в областта Банат, твърде свързана и с българската история. Той се е скрил зад псевдонима Матей Хоржава, но довечера от 18 часа, в Чешкия център на „Раковски”, ще имате възможност да го попитате лично как му е истинското име.

А също така – как се пише такава книга.

„Ракия” е авторовият дебют, още с появата си тя печели наградите  Магнезия Литера и Чешка книга 2015. Преводът на български е последното дело на великолепната, вече покойна преводачка Маргарита Кюркчиева и е издаден от „Ерго”.

Благодаря на Мартин Христов за срещата ми с тази книга.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияНационалната музикална академия на 95 години
Следваща статияФунията на новата лъжа