2
6436

Революциите и любовта

Светът, в който живеем, е несправедлив, често е враждебен, нерядко е брутален. Съществуват мизерия, глад, убийства, войни. Но този свят е нашият единствен дом. Всеки полага усилие да направи своето кътче от него уютно или поне поносимо. В грубия и брутален свят хората създават красота, влюбват се, раждат и отглеждат деца, преживяват мигове на щастие. Едни се къпят в лукс, други се прехранват от кофите за боклук, но често щастливите са тези, които живеят в лишения, а богатите познават само насладата.

Не бедността поражда нещастие, а несправедливостта. Справедливост не е съществувала никога и никъде, но и никога не е преставала да бъде исконен човешки копнеж. В името на справедливостта избухват революции – бедните превземат дворците, домовете, фабриките на богатите, недоволстват от тяхното несправедливо богатство и насилствено го отнемат, преразпределят го като присвояват по-голямата част за себе си и смятат, че по този начин осъществяват справедливостта, от която са били лишени. От дистанцията на времето се убеждаваме, че революциите не са направили света по-справедлив, отколкото е бил преди тях.

Пак в търсене на по-добър живот други мигрират. Сега богата Европа е залята от мигрантска вълна от бедни страни, където се водят войни, домовете са разрушени, цари мизерия и глад. Едни посрещат мигрантите с разбиране и се стремят да им помогнат и да ги приобщят, други ги посрещат враждебно и се стремят да ги прогонят. Светът се променя, границите падат и единственото решение е да се стремим да направим света по-справедлив. Двете Америки, особено Северна, са създадени от мигранти, след като местните жители са почти унищожени. Днес продължават да привличат мигранти от всички континенти, въпреки че и там не е царството на справедливостта.

Гледах клип с едно момиченце, болно от множествена склероза, което прави първите си стъпки с новите си протези. Стъпките му са трудни, едва успява да премести крачетата си, но на лицето му сияе най-щастливата и лъчезарна усмивка, защото все пак стои на крачетата си и успява да пази равновесие. Едва ли има по-щастлив човек от това прохождащо дете. То не е осакатено от война, родено е с това заболяване. Трагедиите в света не са само социални, коренът им е много по-дълбок. Хиляди хора се раждат с тежки заболявания. Всички ние знаем как дори едно не особено тежко разболяване ни прави нещастни и оклюмали. От няколко месеца следим протестите срещу несправедливото отношение към хората с увреждания. На тях може да им се помогне единствено с милосърдие и справедливост, а обществото им ги отказва и този отказ удвоява страданието им. Те биха се радвали като това момиченце, ако видят справедливост. Светът днес е по-богат от всякога, но е все така беден на справедливост.

Човек трудно се учи на справедливост. Тя се попива в детската душа от най-ранна възраст, но също така от най-ранна възраст се усвоява и несправедливостта. Когато слушаме прекрасната песен на Луис Армстронг „Какъв прекрасен свят“, ние се наслаждаваме не само на неговото удивително изпълнение, но преди всичко се удивляваме на простотата, с която той възпява света – в същия този несправедлив свят вижда зелени дървета, също и червени рози да цъфтят за мен и за теб, вижда цветовете на дъгата, толкова красиви в небето, вижда приятели да си стискат ръце и да си казват: как си? Те наистина си казват: обичам те.

Единствено любовта може да прави света справедлив, не равенството, не богатството, а единствено любовта. Единствено любовта може да вижда красотата, защото самата тя е съвършената красота. Красотата ще спаси света, но без любов светът не може да бъде красив.

Някаква повреда в човека го кара да мисли, че революциите могат да донесат справедливост. Необходима е много по-дълбока революция в съзнанието, за да открием, че само любовта може да победи несправедливостта, защото тя не допуска несправедливост. Защото цялото човешко същество е устроено да иска и само любовта е тази, която дава. Светът днес е по-богат от всякога, но е по-беден от всякога на любов.

Светът е изтъкан от парадокси. Защо, след като всичко в този свят ни убеждава, че не съществува справедливост, така искрено жадуваме за нея и тази жажда е неизкоренима? Защо, след като сме убедени, че единствено любовта може да направи света справедлив, ни е толкова трудно да живеем по нейните закони?

Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява – тези нейни плодове са толкова сладки, така гладни сме за тях, а са така недостижими. Любовта изглежда толкова лесна, а се оказва, че е по-трудна от всичко. По лесни се оказват гнева, омразата, злобата, отмъстителността. Гневим се и се озлобяваме дори на най-близките си хора. С личния си пример учим децата на същото. Така правим света такъв, какъвто не желаем да бъде.

Справедливостта е непостижима не защото човешките представи за нея са различни и антагонистични. Справедливостта не може да бъде установена нито със закони, нито с революции, ако не е вътре в нас. Никога няма да видим колко прекрасен е светът, докато вътре в нас бушуват бури и пожари, а не тишина и кротост.

Светът се крепи на чудо – въпреки бурите и пожарите, за толкова много хора светът е прекрасен, виждат цветовете на дъгата, толкова красиви в небето, стискат ръцете на приятелите си и казват: как си? Те наистина си казват: обичам те.

 Това е най-голямото чудо на този свят.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияЗа физиката и всичко останало
Следваща статияЗа човека, люшкащ се между доброто и злото

2 КОМЕНТАРИ