0
1280

Рейнджър

Човекът се качи във влака. Влакът тръгна. Човекът се придвижи до първите вагони, където беше и вагон-ресторантът. Влезе вътре, беше празно. Поръча си една бира и се загледа през прозореца. Очите му бяха силно присвити, сякаш се намираше в пустинята.
Сервитьорката дойде до масата му. Остави бирата на бялата покривка. Извади отварачка и я отвори.
– Нещо за ядене? – попита тя.
– Може би по-късно – каза той, загледан в тънката матова кожа на голите й ръце. – Кога ще пристигнем във В.?

Сервитьорката погледна часовника си.
– След два часа.
– Колко бири мога да изпия дотогава?
– Не знам. Но ако прекалите, може да не си познаете посрещачите.
– Нямам посрещачи.
– Така е. Вече няма посрещачи. Никой никого не чака и не посреща. А всъщност посрещачите правят пътуването.
– Посрещачите усложняват нещата. Познавате ли района около В.?
– Да. Аз съм от В.
– Така ли? И сега ще се приберете?
– Може и така да се каже. Ще остана при майка си за няколко дена.
– Ами тогава няма проблем. Просто ще слезете по-бързо от мен и вие ще ме посрещнете на гарата.
– Командировка ли?
– Сложно е да се обясни. По-скоро нещо като основен ремонт. Аз всъщност отивам до С.
– До там има рейсове. Ще може да си вземете рейс от автогарата във В. Само че май са доста нарядко.
– А от С. как мога да стигна до Н.?
– Не знам. Това ще е проблем. Н. е накрая на света. В С. няма таксита. А и пътят до Н. е доста лош. Може би с някоя каруца.
– Може и с каруца. От дете не съм се возил на каруца.
– А може и пеш. Разстоянието е 17 километра.
– Ще видим. Както дойде.
– Нямате багаж?
– Нямам багаж. Единствено спомените. Бирата ми свърши. Ще може ли още една?

Сервитьорката отиде и донесе нова бира. Посегна да я отвори с отварачката, която извади от джоба си, но мъжът я изпревари. Взе бирата и я отвори само с палец и показалец. Сервитьорката остана искрено изненадана. Малко е да се каже така. Остана като гръмната.
– Как го направихте? Досега не съм виждала някой да прави такова нещо.
– С дълги тренировки.
– Можете ли и други такива неща?
– Мога. Мога да скоча от влака, да побягам отстрани и после пак да се кача.
– Вярвам ви. Не го правете.
– Добре. Няма. Но само заради вас.
– Скоро ще стигнем във В. Аз трябва да отида и да се приготвя.

Човекът извади пари и плати бирите. И каза:
– Благодаря за компанията. Беше ми приятно.

Когато влакът спря, човекът се придвижи по коридора до пътническия вагон, отвори вратата и слезе. Лъхна го мирис на сгурия и детство. Люляците бяха нацъфтели. Тръгна бавно по перона към чакалнята на гарата. От една от колоните се откъсна женска фигура, която се насочи към него.
– И сега трябва да ви прегърна – каза сервитьорката. – Нали ви посрещам?
– Точно така. А дори и да ме целунете. Нали ме посрещате.
– Макар че това ще усложни нещата.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияНе е важен бюджетът, важни са идеите
Следваща статияЕдин диван в пет действия и епилог