Начало Музика Личности Рей Чен и споделянето чрез музика
Личности

Рей Чен и споделянето чрез музика

6228
Рей Чен

Докато очакваме новия сезон на Софийската филхармония, ви припомняме срещи от отминалия с гостуващи именити музиканти

През май 2022 г. гост на Софийската филхармония беше още едно световно име – цигуларят Рей Чен. Още от първите си явявания на сцената той привлича вниманието с изисканата си виртуозност, но освен това влага много емоция в интерпретациите си и така опровергава ширещото се мнение, че музикантите от Азия блестят само със забележителната си техника. Освен Концерта за цигулка и оркестър на Менделсон със солист Рей Чен диригентът Найден Тодоров избра два от Славянските танци на Дворжак – №2, оп.72 и №8, оп. 46, както и Симфония №5 на Чайковски.

След като сте за първи път тук, знаете ли нещо за България, познавате ли български музиканти?

Разбира се. Познавам много български музиканти. Светлин Русев е мой приятел, познаваме се от много години. Запознах се с него благодарение на фондация „Нипон“, която осигурява инструментите ни. Преди време правихме и турне в Япония. Той е великолепен музикант и прекрасен човек.

Първата пиеса, с която се представихте пред публиката, е изключително популярният и обичан концерт на Менделсон. Какво внасяте в изпълнението си, освен, разбира се, изумителната виртуозност?

Да, това безспорно е най-известната цигулкова пиеса. Това, което се пита един музикант, когато изпълнява подобна творба, е как да я направи по-свежа, с какво да е различна интерпретацията му? През тези две пандемични години имах възможност да постоя, да помисля, за да открия нови неща в музиката, която изпълнявам. Подходих от противоположната страна, с мисълта какво давам аз, какъв съм аз в този Концерт, по какъв начин разкривам себе си. И си мисля, че това е много по-честен подход, да споделя с аудиторията кой съм аз чрез музиката на Менделсон.

Гледах ваша среща с деца в родния ви град в Тайван. Използвате социалните медии, за да споделите свои преживявания с младите хора.

Социалните медии са огромна възможност да стигнеш до много хора. Чрез тях успяваш да докоснеш хора, които слушат класическа музика в различни платформи, но няма да дойдат в залата. Може би гледат клипове, имат някаква представа за класическата музика, дори да я харесват, но не стъпват на концерти. Когато направиш нещата по-лични, ще ги накараш да си кажат: „О, аз познавам този човек“. И биха дошли да слушат в залата човека, когото следват в социалните мрежи. Трябва да се прекъсне представянето на класическата музика като нещо отегчително. Популярната веднага се усеща, а класическата? Странно и абсурдно е, защото когато хората я чуят, са запленени от това колко е красива.

Роден сте в Тайван, в култура, която е съвсем различна и от европейската, и от американската. Преместването в Австралия ли ви даде стимул да станете музикант? Как стигнахте до цигулката?

Класическата музика е много популярна в Азия. Непрекъснато има гостуващи американски и европейски състави. Популярна е по време на обучението на децата в училищата, както и в семействата от средната и по-висшата класа. Как стигнах до цигулката? Родителите ми емигрираха от Тайван в Австралия и трябваше да се адаптираме към новите условия. Трябваше да се впишем в заобикалящата ни среда и култура. Майка ми реши, че това ще стане, като ме ангажира с много и различни неща като спорт и уроци. Явно не съм бил добър в спорта, така че станах цигулар. Разказваха ми, че на три години съм имал детска китара, на която съм дрънкал по цял ден. Веднъж съм сложил инструмента под брадичката си, като цигулка (смее се). Семейството ми не е музикантско, но винаги съм бил подкрепян от майка ми и баща ми. Когато нямах никакво желание да свиря, мама оставаше абсолютно спокойна и ми казваше, че е жалко, че сме дали толкова пари за уроци, но мога да си намеря друга, по-сериозна работа и не е необходимо да бъда музикант. И аз по най-неочакван начин започвах да свиря. Сестра ми също учеше музика, но тя пое по друг път, а музиката остана само като част от опита ѝ в живота.

Изпълнявате най-популярните класически концерти. Има ли място в репертоара ви за съвременни пиеси?

Единственият контакт, който имам със съвременните композитори и със съвременната музика, е чрез филмовите партитури, чрез филмовата индустрия. Това много ми харесва. Свирил съм за „Властелинът на пръстените“, а отскоро и за Arcane League of Legends, новата поредица на „Нетфликс“, която има много красив, неокласически саундтрак. Ето това ми доставя истинско удоволствие. Има много други хора, които представят съвременната музика и го правят доста по-добре от мен. Смятам да не тръгвам в тази посока.

Правите много майсторски класове, но започнахте ли сериозно да преподавате?

Да, правя много майсторски класове, те са част от моя живот, както и музикалното образование. Но освен това в момента разработвам едно приложение за мобилен телефон, Tonic, което вече функционира, но още го доизчиствам. Представете си една поредица от репетиционни зали. Всеки един може влезе, да изпълни нещо, да получи обратна информация. Най-ценното е, че получаваш достъп до огромна банка с информация, която да използваш. Това е същността на образованието. Предназначено е само за аудио изпълнения, така че никой не трябва да се притеснява от това как изглежда. Може да свирите и по пижама. Ето сега ще ви покажа. Искам това да се превърне в обучителен пул.

На телефона си той отваря приложението и се оказва, че в момента в различни прозорчета свирят хора. Той отваря едно, там репетира момиче. Той ѝ изпраща знак, че са във връзка, разказва ѝ, че е в България и дава интервю. Показва ни, че тя получава отзиви от различни хора. Някои от тях я хвалят, други ѝ дават съвети.

Ето така веднага осъществяваш контакт с музиканти от цял свят, ставате приятели, поддържате връзка. Репетирането е самотно занимание, а чрез това приложение всеки може да бъде окуражен. А и ако знаеш, че те слушат, работиш още по-усърдно.

Не ви интересува съвременната музика, но попаднах на ваши участия в камерни състави.

О, обожавам камерната музика! Свиря много такава музика, най-вече с колеги от Берлинската филхармония, с които имаме квартет. Записваме предимно в Берлин и много обичаме да работим заедно. Канят ни и на различни фестивали. За мен камерната музика е много специална и обичана, защото в нея има друга емоция. Това е музика, която обичам да споделям с приятелите си, като Светлин например. Ние не правим това заради кариера, заради пари или някакви други придобивки. А когато приятелите ти са и големи музиканти, наистина е великолепно.

Имате много издадени дискове. Какво подготвяте в момента?

Засега съм спрял със записването и издаването на дискове. Основните ми усилия са насочени към завършване на приложението, защото по този начин давам възможност на общността да се разшири, максимално количество хора да се включат. Дори и за младежките оркестри напливът е много по-голям от възможностите да се свири там. С това приложение давам шанс на мнозина да бъдат чути.

Рей Чен (род. 1989 г.) е учил в най-известните американски университети като Музикалния институт „Къртис“ във Филаделфия, при Арън Розанд. Основен двигател на кариерата му са победите от конкурса „Йехуди Менухин“ в Кардиф през 2008 г. и „Кралица Елизабет“ в Брюксел през 2009 г. Днес името му е толкова популярно, че през 2016 г. е поканен за член на журито на конкурса „Йехуди Менухин“, и така става най-младият музикант, включен в журито на това престижно състезание. Рей Чен е в списъка на Forbes на 30-те най-влиятелни азиатци под 30 години. Появява се в популярния телевизионен сериал „Моцарт в джунглата“, прави партньорство с Джорджо Армани (който проектира корицата на албума му с Моцартови творби). Свири и на големи медийни събития като Деня на Бастилията във Франция (на живо за 800 000 души) и на BBC Proms.

Първата цигулка, която получава, е Страдивариус Макмилан от 1721 г., след като печели международното прослушване в Ню Йорк за млади концертиращи артисти. В София свири със Страдивариус Samazeuilh от 1735 г., предоставена от Nippon Music Foundation. Този инструмент някога е бил собственост на известния американски цигулар Миша Елман (1891–1967).

Не смятам че принадлежа към някоя школа – руска, френска, американска, днес това е несъстоятелно, казва Рей Чен. Вземам най-доброто от всяко обучение и го прилагам към това, което свиря. Признавам, че влияние са ми оказали цигулари като Давид Ойстрах. Не мога да забравя записа на Концерта на Чайковски с него, Филаделфийския оркестър и Ойген Орманди. Записът на младия Венгеров пък ме вдъхнови за Концерта на Менделсон. Но дори и в тези случаи търся най-доброто, за да открия моя път и да не се превърна в нечие копие. Казват, че съм виртуоз. Така е, но според мен колкото и виртуозен да е цигуларят, той остава само интерпретатор. А аз, когато отивам да концерт, очаквам виртуозът да ми даде всичко от музиката – от техниката до експресивността. Това е моят път – да записвам, да правя концертни турнета, това е осъществяването на една мечта, в която винаги съм вярвал.

Първият му албум „Виртуоз“ от 2011 г. включва творби от Бах, Франк, Тартини, Виенявски и веднага печели наградата Ехо Класик в Германия. Същата 2011 г. в Стокхолм той записва Концертите на Менделсон и Чайковски с Оркестъра на Шведското радио и диригента Даниел Хардинг. От 2014 г. е Моцартовият албум, който включва цигулковите концерти К. 216 и 218 и цигулковата соната К.305 с оркестъра на фестивала „Шлезвиг-Холщайн“ и Кристоф Ешенбах на пулта. Следва дискът от 2016 г. с Юджа Уанг, оркестъра на „Тонхале“ в Цюрих и диригента Лионел Брингие, включващ интеграл на оркестровите пиеси на Морис Равел. Албумът „Рей Чен – Златни години“ от 2014 г. получава наградата за най-добър класически албум на ARIA (Асоциация на звукозаписната австралийска индустрия). През 2020 г. излиза албумът „Успокоение“, в който той вплита собствените си размишления по време на изолацията. Чен прави студио в собствения си дом, за да запише тези шест части от различни партити на Бах, носещи личните послания на музиканта. Ще допълним, че още от 2010 г. Рей Чен има албум с творби на Стравински за цигулка и пиано, записани с пианиста Тимъти Йънг. През 2019 г. е издаден и саундтракът към филма „Песента на имената“ на Франсоа Жирар, с Тим Рот и Клайв Оуен и музика, композирана от Хауърд Шор, в чието изпълнение се включва и Рей Чен.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. До януари 2022 г. е главен редактор на програма „Христо Ботев“.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display